Определение № 240 от 22.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4332/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция „Митници” срещу определение № 1492 от 26.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 1387 от 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определение № 3439 от 21.03.2014 г. по гр.д.№ 4356 от 2014 г. на Пловдивския районен съд за прекратяване на делото и изплащането му за разглеждане от Административен съд-Пловдив, а делото е върнато за продължаване на процесуалните действия от Пловдивския районен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли неговата отмяна. Като основание за допускане на касационното обжалване на определението по същество е посочен чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречие на обжалваното определение с незадължителна практика на ВКС /решение № 673 от 25.09.2009 г. по гр.д.№ 1837 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., определение № 46 от 17.01.2011 г. по гр.д.№ 1075 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и определение № 24 от 23.01.2009 г. по ч.гр.д.№ 1624 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ по въпроса: на кой съд са подсъдни искови молби за обезщетяване на вреди от отменени наказателни постановления по ЗАНН- на гражданския или на административния съд. В писмен отговор от 04.07.2014 г. пълномощникът на ответника по частната жалба [фирма]- [населено място] оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна. С определение № 493 от 16.09.2014 г. настоящото дело е било спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Тъй като по горепосоченото тълкувателно дело вече е постановено решение № 2 от 19.05.2015 г., ч.гр.д.№ 4332 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. следва да бъде възобновено и настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по подадената частна жалба. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото/ и в едноседмичния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 29.05.2014 г., а частната жалба е подадена на 05.06.2014 г./. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който се дава разрешение по същество на други производства /производство по подсъдността съгласно раздел III на част Втора „Исков процес”, дял Първи „Производство пред първата инстанция”, глава дванадесета „Подсъдност”/, съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, за да е допустимо касационното обжалване на този съдебен акт, е необходимо да са налице някои от предпоставките на чл.280 от ГПК. В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд по въпроса: на кой съд са подсъдни искови молби за обезщетяване на вреди от отменени наказателни постановления по ЗАНН- на гражданския или на административния съд, тъй като по този въпрос приетото в обжалваното определение противоречи на задължителната практика на ВКС: В определението на Пловдивския окръжен съд е прието, че тези дела подлежат на разглеждане от гражданските съдилища, поради което конкретното дело е било върнато за разглеждане от Пловдивския районен съд, докато задължителната практика на ВКС /включително и т.1 от посоченото по-горе Тълкувателно решение № 2 от 19.05.2015 г. по тълк.д.№ 2 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС/ приема, че тези дела подлежат на разглеждане от административните съдилища. Поради това касационното обжалване на определението следва да бъде допуснато. С оглед посочената по-горе задължителна практика на ВКС и на основание чл.278, ал.2 ГПК обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение, с което да бъде оставена без уважение частната въззивна жалба на [фирма] срещу постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото и за изпращането му за разглеждане от Административен съд- Пловдив. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение