Определение № 154 от 02.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1259/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Ц. С. Ц., чрез адв. Г. Д. Б., частна жалба против определение № 3436 от 11. 12. 2014 г. по в. ч. гр. д. № 3392/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 16. 10. 2014 г. по гр. д. № 8100/2013 г. на Пловдивския районен съд, 15 гр. с-в, с което производството по делото с предмет иск по чл. 422 ГПК е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на производството по чл. 247 ГПК за поправка на явна фактическа грешка в заповедта за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 10743/2012 г. на ПРС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, извършвайки проверка относно допустимостта на частната жалба, прие следното: Частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по въззивни търговски дела с цена на иска до 10000 лв. В случая частната касационна жалба е насочена срещу въззивно определение на окръжен съд, потвърждаващо определение за спиране на районен съд, постановено по дело с предмет иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане с размер 1268, 90 лв. - главница и 145, 67 лв. - лихва, което определение е изключено от касационен контрол. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение