Определение № 60607 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 92/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото, „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД, против решение № 12002 от 16.09.2020г. по т.д. № 1464/2019г. на Апелативен съд-София, с което, след отмяна на решение № 127 от 18.01.2019 г. по т.д. № 144/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени като погасени чрез прихващане предявените от „Медекс” ООД срещу „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, лечебното заведение е осъдено да заплати лихви за забава, както следва: 1/ сумата от 20 635,94 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената главница по договор № Д4- 81/13.10.2016 г. за периодични доставки на лекарства, дължима за периода от деня, следващ падежа на просроченото задължение по съответната фактура до 24.01.2018г.; 2/ сумата от 298,41 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената главница по договор № Д4-6/30.01.2017г., дължима за периода от 3.07.2017г. до 24.01.2018г.; 3/ сумата от 24 704,17 лева, представляваща лихва за забава върху просрочената главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени през периода от 29.05.2017г. до 24.11.2017г., дължима за периода от деня, следващ падежа на просроченото задължение по съответната фактура до 24.01.2018г.; 4/ сумата от 192,43 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 332 875,69 лева - просрочена главница по договор № Д4- 81/13.10.2016 г., дължима за периода от 24.01.2018г. до датата, предхождаща датата на плащане; 5/ сумата от 10,14 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 5214,60 лева - просрочена главница по договор № Д4-6/30.01.2017 г., дължима за периода от 24.01.2018г. до датата, предхождаща датата на плащане включително, и 6/ сумата от 16 532,88, представляваща лихва за забава върху сумата от 919 644,37 лева - просрочена главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени през периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г., дължима за периода от 24.01.2018 г. до датата, предхождаща датата на плащане. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което иска да бъде отменено изцяло. Твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 20 от ЗЗД., тъй като без да е била налице необходимост въззивният съд извършил тълкуване на договора, в резултат на което е приел, че в полза на ответника „УСБАЛ по онкология” ЕАД не са възникнали валидно вземания за заплащане на неустойка. Жалбоподателят излага становище, че клаузите в процесните договори са ясно формулирани, пълни и точни. Сочи, че по отношение на процесните договори е предвиден специален ред в Закона за обществените поръчки, при които се спазва нарочна и дълга процедура, като изготвената проектна документация се обявява публично за определен период от време, напълно достатъчен, за да може всеки потенциален кандидат да се запознае с нея и съответно по реда на чл. 33 ЗОП да поиска разяснения по отношение на условията на процедурата, които са неясни или будят съмнение. Твърди, че в рамките на съдебното производство и в рамките на преклузивния срок, не са изложени доводи от страните, от които да се стигне до извод за наличие на спор относно действителното съдържание на процесните клаузи, а ищецът е изложил единствено подробни съображения за недействителност на клаузите, поради противоречие със закона и морала. Поддържа, че по отношение на клаузите за неустойка спорът е само относно техния размер, като процесното решение противоречи на решение № 81 от 07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г., I т.о. на ВКС. Намира, че в настоящия случай съдът неправомерно е изменил договора между страните, като същевременно при извършване на тълкуването не е приложил и предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии. Сочи, че апелативният съд не е взел предвид поведението на страните във връзка със специалната процедура по ЗОП, както и разменената и приложена по делото кореспонденция между страните преди завеждане на исковата молба. Поддържа, че с приложеното по делото уведомително писмо с изх. № 214 от 19.05.2017г. лечебното заведение кани „Медекс“ ООД да спазва точно поетите задължения, а именно да доставя лекарствени средства с определен остатъчен срок на годност, а именно над 65%. В отговор на тази покана търговецът е дал становище за нищожност на клаузите за неустойка, което не представлява спор дали формулираната клауза е такава за неустойка. Възражение, че уговорките в посочените текстове от договора нямат характер на неустоечни клаузи, а такива за отбив от цената по чл.195, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.193 ЗЗД, не е направено в рамките на предвидения в ГПК преклузивен срок. Също така касаторът излага становище, че анализът на чл.9, ал.2 и чл.28 от процесния договор предпоставя, че страните по договора са уговорили при сключването му дължимост на неустойка от страна на продавача в случай на неточно /по качество, спрямо остатъчния срок на годност/ изпълнение на задължението му за продажба на стоките, която има обезпечителен /стимулира точното изпълнение/, обезщетителен /овъзмездява неизправната страна за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват, както по размер, така и относно настъпването им/ и санкционен /спряно неизправната страна/ характер. Жалбоподателят сочи, че доказателство в тази насока е и фактът, че единичните цени на стоките, предмет на договора, са определени съгласно класираната оферта на продавача /чл.2, ал.2 от договора/, която е приложена като доказателство по делото, и в която липсват опции за отбив от предложените цени в случай на неточно изпълнение от страна на продавача на задължението му по чл.9, ал.1, изр.1-во от договора. Твърди, че показателен в тази насока е и фактът, че условията на гаранции и рекламации страните са уговорили в глава VI от договора, която именно регулира отношенията им във всички случаи на неточно и некачествено изпълнение на задълженията. Според касатора, аргумент в подкрепа на изложеното може да се почерпи и от самия начин на счетоводно отразяване на документите по отделните доставки и при двете страни по спора - задълженията за заплащане на стойността на всяка една фактура /отразяващи отделна доставка/ са записвани съобразно отразяването им във всяка една от фактурите, без в същите да са отразявани доставки с отбив от договорената цена, поради неспазване на уговорения остатъчен срок на годност /в този смисъл са и мотивите на решение № 12236 от 11/03/2020 г. по т.д. № 1863/2020 г. по описа на Апелативен съд - София, постановено между същите страни по отношение на клаузите за неустойка в договорите/. Поддържа се, че не е взета предвид и обичайната практика, към момента на сключване на процесните договори. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл.327, ал.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017г., която посочва, че НЗОК заплаща на лечебните заведения за лекарствените продукти за лечение на онкологични заболявания, заплащани извън цената на клиничните пътеки и амбулаторните процедури, с остатъчен срок на годност под 60 % стойност, а за биологични лекарствени продукти с остатъчен срок на годност под 25 %, намалена със съответната неустойка, дължима от дистрибуторската фирма на лечебното заведение, задължително посочена съгласно договора между тях. Сочи се, че текстта на националния рамков договор е приет с оглед наложилата се практика лечебните заведения да определят неустойка при доставка на лекарствените продукти за лечение на онкологични заболявания в зависимост от определен процент на остатъчен срок на годност. Въз основа на това жалбоподателят поддържа, че тълкувайки клаузите за начисляване на неустойки, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на подзаконов нормативен акт, какъвто по своята правна същност е Националният рамков договор съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.06.2007 г. на Общо събрание на съдиите на Върховният административен съд. От друга страна се твърди, че съдът е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил и преценил приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност, с оглед на фактите установени с тях и връзките между тези факти. Сочи се, че ищецът нито твърди, нито представя каквито и да е доказателства за изпълнение на задължението си по чл. 10 и чл. 12 от договора в пълен обем. Счита, че при положение, че не е доказано изпълнението на условието за представяне на сертификати за лекарствата, разрешения и инструкции за правилното им съхранение и ползване, подписани от продавача и купувача, следва да се приеме, че не е настъпила изискуемостта на задълженията за плащане, тъй като срок не е започнал да тече и длъжникът не е бил в забава. Касаторът излага становище и за необоснованост на атакуваното решение, тъй като вътрешно убеждение на съда е формирано при неспазване на правилата на формалната логика, опита и научното знание. Намира за неясни мотивите, с които съдът е обосновал извода си за липса на уговорени клаузи за неустойка. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Медекс” ООД, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендират заплащане на направените за настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението, въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Счетено е за безспорно между страните и за установено от събраните по делото писмени доказателства, че между тях са съществували отношения по договори № Д4-81/13.10.2016 г. и № Д4-6/30.01.2017 г., сключени на основание чл.112 ЗОП, след проведени процедури за възлагане на обществени поръчки, с които „Медекс” ООД се е задължило за срока на договорите (12-месечен от датата на сключването им) да извършва периодични доставки на лекарствени продукти, подробно описани по вид, прогнозно количество, единични цени и обща стойност в спецификация - приложение № 1, неразделна част от договорите, като конкретните доставки се извършват въз основа на писмени заявки на купувача „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД в зависимост от неговите потребности и в съответствие с предложенията за изпълнение на поръчката на продавача по приложения № 1 и № 2. Общата стойност на договор № Д4- 81/13.10.2016 г. възлиза на 270 720 лева с вкл. ДДС, а на договор № Д4-6/30.01.2017 г. - на 331 792,12 лева с ДДС. Съгласно идентичните в двата договора клаузи на чл.5, ал.2, плащанията на доставените стоки се извършват чрез банков превод в срок от 60 дни, след предаването на стоките и представяне на а) оригинална фактура, издадена от продавача, подписана и одобрена от упълномощен представител на купувача; б) приемателно - предавателен протокол; в) сертификати, разрешения и инструкции за правилното съхранение и ползване на лекарствените продукти, подписан от продавача и купувача. Според клаузите на чл.9, ал.2 от договорите, към датата на доставката срокът на годност на доставените стоки следва да бъде не по-малък от 65% от остатъчния им срок на годност. Уговорено е, че при доставка на лекарствен продукт с остатъчен срок на годност по-кратък от 65%, продавачът дължи на купувача неустойка, както следва: от 64,99% до 55% - 30 % върху стойността на доставката; от 54,99% до 45% - 60 % върху стойността на доставката; от 44,99% до 35% - 75 % върху стойността на доставката; под 30% - 90 % върху стойността на доставката. Според ал.3 на същия член, доставката на лекарствен продукт с остатъчен срок на годност по-малък от 30% от обявения от производителя се извършва само с изрично писмено разрешение на изпълнителния директор на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД, след мотивиран доклад на ръководителя на болничната аптека за конкретното количество, определено от него, без чието съгласие стоките с такъв срок не могат да бъдат приемани и заплащани от купувача. В същия смисъл са и клаузите на чл.28 от двата договора, според които, в случай, че продавачът достави лекарствен продукт, предмет на съответната заявка, при условията на чл.9, ал.2, със срок на годност от 64,99% до 55%, той дължи на купувача неустойка в размер на 30% от стойността на неизпълнението, (ал.1), при доставка на лекарствени продукти със срок на годност от 54,99% до 45%- неустойка в размер на 60% от стойността на изпълнението (ал.2) и при срок на годност по- малък от 45 на сто- неустойка в размер на 75% от стойността на изпълнението (ал.3). В ал.4 на същия член е предвидено, че при доставка на лекарствен продукт с остатъчен срок на годност по-малък от 30 на сто от обявения от производителя, макар и извършена с мотивирано решение на изпълнителния директор на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД, продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 90% от стойността на изпълнението. Уговорено е, че във всички случаи, продавачът дължи и обезщетение за претърпените вреди и пропуснати ползи, ако те надхвърлят размера на договорената неустойка. Установено е също, че аналогични неустоечни клаузи се съдържат и в останалите договори, сключени между същите страни през предходен период, с които ответникът - настоящ касатор, обосновава възникването на насрещните си вземания към ищеца. Съгласно съдържащата се в договор № Д4-104/01.12.2016 г. неустоечна клауза на чл.9, ал.2, при доставка на лекарствен продукт със срок на годност по-кратък от 65%, продавачът заплаща неустойка, както следва: 1. 64,99%-55% - 30% върху стойността на доставката; 2. 54,99%- 45% - 60% върху стойността на доставката; 3. 44,99%-35% - 75% върху стойността на доставката; 4. под 30% - 90% от стойността на доставката. Според клаузата на чл.28 от договори № Д4-61/24.06.2014 г., Д4- 100/10.08.2015 г. и Д4-110/01.09.2015 г., при доставка на лекарствен продукт със срок на годност от 49,99% до 40% дължимата от продавача неустойка е в размер на 30% от стойността на неизпълнението, при срок на годност от 39,99% до 30 % - в размер на 60% от нея, при срок на годност от 29,99% до 20 % - на 75% и при срок на годност по-малък от 20% от обявения от производителя такъв, неустойката е в размер на 90%, като е постигнато и съгласие за нейния зачетен характер, доколкото е уговорено, че продавачът дължи обезщетение за действителните вреди, надхвърлящи нейния размер. По делото е безспорно, че сумите по процесните фактури, представляващи цената на доставените от „Медекс” ООД лекарства, са били заплатени от „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД след предявяването на исковете по делото на 24.01.2018 г. Въз основа на първото заключение на назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено, че общият размер на законната лихва за забава за периода от деня, следващ падежа на задължението по съответната фактура до 24.01.2018 г. е 45 638.52 пева, от които сумата от 20 635.94 лева - законна лихва за забава върху 332 875.69 лева - представляваща просрочена главница по договор № Д4-81/13.10.2016 г.; сумата от 298.41 лева - законна лихва за забава върху 5214.60 лева, представляващи просрочена главница по договор № Д4-6/30.01.2017г.; 24 704.17 лева- законна лихва за забава върху 919 644.37 лева, представляващи просрочена главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени през периода от 29.05.2017 г. до 24.11.2017 г. (при действието на договора от 30.01.2017 г., но при твърдение на ищеца за упражнено облигационно право на задържане по смисъла на чл.90, ал.1 от ЗЗД). Според допълнителното заключение на експертизата от 5.11.2018 г., общият размер на законната лихва за забава върху всяка от претендираните в исковата молба фактури, за периода от датата на подаване на исковата молба - 24.01.2018г. до датата, предхождаща датата на плащане на главницата (включително), е 16 735.45 лева, от които: 192.43 лева - законна лихва за забава върху 332 875.69 лева, представляващи просрочена главница по договор № Д4-81/13.10.2016 г.; 10.14 лева - законна лихва за забава върху 5214.60 лева, представляващи просрочена главница по договор № Д4-6/30.01.2017 г. и 16 532.88 лева -законна лихва за забава върху 919 644.37 лева, представляващи просрочена главница по периодични доставки на лекарствени продукти, извършени в периода от 29.05.2017г. до 24.11.2017 г. Във връзка със заявеното от „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД възражение за прихващане с насрещни вземания за неустойки в първоначалното заключение на експертизата от 21.09.2018 г. е изяснено, че за заявените с отговора на исковата молба претенции за неустойки в размер на 557 117.16 лева са издадени следните фактури: № [ЕГН]/1.06.2017 г. за сумата от 352 288.80 лева; № [ЕГН]/12.09.2017 г. за 50 213.64 лева; № [ЕГН]/6.11.2017 г. за 3557.52 лева; № [ЕГН]/24.11.2017 за 19 572.44 лева; № [ЕГН]/30.11.2017 лева за 49 123.61 лева; № [ЕГН]/18.12.2017 г. за 44 902.31 лева и № [ЕГН]/ 18.12.2017 г. за 37 458.84 лева. При извършената проверка в счетоводството и на двете страни, експертизата е установила съвпадащи помежду си записвания за усвоена от „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД банкова гаранция в общ размер от 250 600,02 лева, съответно в размер на 236 775.35 лева - банкова гаранция по договор № 4-81/13.10.2016г., усвоена по данни на ответника на 31.01.2018 г., а по записвания на ищеца- на 19.01.2018 г. и в размер на 13 824.67 лева - банкова гаранция, усвоена на 31.05.2018 г. по данни на ответника, а по данни на ищеца- на 2.05. 2018 г., като според счетоводството на „Медекс” ООД основанието за усвояването са вземания на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД за неустойка. Експертизата е дала заключение, че общият размер на неустойката за доставените лекарствени средства по договори с № Д4- 81/13.10.2016 г., № Д4- 6/30.01.2017 г. и № Д4-104/01.12.2016 г. възлиза на 451 625.95 лева, от които: 405 032.98 лева неустойка съгласно чл. 9, ал. 2 от договор № Д4-81/13.10.2016 г., 20 304.00 лева - неустойка по договор № Д4-104/01.12.2016 г. и 26 288.97 лева по договор № Д4- 6/30.01.2017 г., а общият размер на неустойката за доставените лекарствени средства по договори с N° Д4-61/24.06. 2014 г., № Д4- 100/10.08.2015 г. и № Д4-110/01.09.2015 г. е 105 491.10 лева от които: 23 129.96 лева - неустойка, съгласно чл. 28 от договор № Д4-61/24.06.2014 г., 39 420.05 лева - неустойка по договор № Д4- 100/10.08.2015 г., и 42 941.10 лева- неустойка по договор № Д4- 110/01.09.2015 г. Въззивният съд на основание чл.266, ал.1 ГПК е намерил за недопустим инвокираният във въззивната жалба довод на жалбоподателя - ответник, че падежът на задължението за заплащане на цената не е настъпил, респ., че купувачът не е изпаднал в забава, тъй като продавачът не е изпълнил задължението си по чл.5, ал.2 от договора, да му представи сертификати, разрешения и инструкции за правилното съхранение и ползване на доставените медикаменти. Съдът е счел, че възражението за ненастъпила изискуемост на задължението за заплащане цената на доставените медикаменти не е било своевременно заявено от ответника в първоинстанционното производство нито с първоначалния, нито с допълнителния отговор на исковата молба, поради което е преклудирано, с оглед разпоредбата на чл.370 ГПК. Също така, съдът е съобразил, че ответникът не е оспорил размера на главните задължения за заплащане на цената по издадените от ищеца фактури, както и факта на получаване на доставените му по тях стоки. Въз основа на първоначалното заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че процесните фактури са включени в дневниците за покупки на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД в месеца на получаването им, осчетоводени са от него и дружеството е ползвало данъчен кредит по тях в общ размер на 209 759,94 лева, поради което е прието, че е налице признание на обективираните в тях парични задължения. С оглед изложеното, съдът е приел, че с изтичането на уговорения с договорите срок за изпълнение ответникът - купувач на доставените стоки е изпаднал в забава и дължи на продавача обезщетение за мораторните вреди от неизпълнение на паричното си задължение, съизмеримо със законната лихва за периода на забавата, чийто размер е установен от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Апелативният състав е определил, че съществото на спора се концентрира върху доводите за несъществуване на активните по компенсацията вземания на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД, уговорени в чл.9, ал.2 и чл.28 от сключените между страните договори. Съдът е счел за неоснователен довода на ищеца, че доколкото доставките на лекарства за периода след 29.05.2017г. не са извършени при условията на договор № Д4-81/13.10.2016 г., защото през този период той е упражнявал облигационното си право на задържане чрез заявено пред ответника възражение за неизпълнен договор, по отношение на издадените през този период фактури, всяка от които обективира самостоятелен договор за продажба, са неприложими уговорените с него неустоечни клаузи. Посочил е, че договорите между страните, от които произтичат процесните неустойки, са сключени по реда и при условията на Закона за обществените поръчки, след провеждане на регламентирана в особен закон процедура. Позовал се е чл.21, ал.15 ЗОП, според който е забранено разделянето на обществената поръчка на части с цел прилагане на ред за възлагане за по-ниски стойности, от което е заключил, че на още по-голямо основание е недопустимо едностранно суспендиране действието на вече сключен договор за обществена поръчка при продължаващо престиране на дължимия икономически резултат извън договорната връзка, създадена с договора за обществена поръчка. Възражението за неизпълнен договор, по смисъла на чл.90 от ЗЗД, като разновидност на облигационното право на задържане, представлява оправомощаване на длъжника, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правноотношение, от което произтича и неговото задължение, правомерно да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето, което цели едновременност на размяната на уговорените насрещни престации, а не изпълнението му чрез други паралелни договори с дублиращ се предмет, сключени между същите страни. Намерил е за неоснователен и доводът на „Медекс” ООД, че клаузите на чл.9, ал.2 и чл.28 от договорите противоречат на чл.207, ал.1, т.9 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), във връзка с чл.9, ал.3, т.5 и т.6 от Наредба № 39 от 13.09.2007 г. за принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика. След анализ на чл.207, ал.1, т.9 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 39 от 13.09.2007 г. за принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика, въззивният състав е намерил за действителни уговорките в процесните договори, че доставените лекарства следва да притежават минимален остатъчен срок на годност. Мотивирал се е, че спазването на тази уговорка е въпрос на организация на дейността на самия дистрибутор на едро, който не може да противопостави на купувача - възложител на обществената поръчка доводи, основани на срока на годност на разполагаемите медикаменти от собствената си складова наличност, което би поставило изпълнението на договора в зависимост единствено от възможностите на длъжника. Въпреки изложеното, съдът е намерил, че в полза на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД не са възникнали валидно вземания за заплащане на неустойка. Купувачът предварително се е съгласил да приеме изпълнението чрез доставката на лекарства с по-кратък от минимално уговорения срок на експлоатационна годност от 65%, но срещу задължение на продавача да му заплати сума, определена съобразно съотношението между действителния остатъчен срок на годност и срока на годност в дни на доставените медикаменти, процентно отнесена към цената. Счел е, че тази сума не представлява неустойка, доколкото не обезщетява понесена от купувача вреда под формата на ефективно намаление на наличното му имущество или на пропуск да бъде осъществено увеличението му, а по същество е разлика между цената на медикаменти с остатъчен срок на годност от 65% и действително доставените такива с по-кратък остатъчен срок, пропорционално на дните до неговото изтичане. По горните съображения, въззивният състав е намерил, че активните по компенсацията вземания на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология” ЕАД за заплащане на неустойка не са валидно възникнали, поради което с решението си е отменил първостепенното отхвърлително решение и е уважил предявените против болничното заведение обективно съединени осъдителни искове по чл.86, ал.1 ЗЗД. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „„1/ Следва ли съдът да пристъпи към тълкуване на волята на страните, без да е налице спор между страните или съмнение относно нейното действително съдържание?; 2/ Може ли съдът да извърши тълкуване на действителната воля на страните без да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 от ЗЗД, в това число целта на договора, поведението на страните и обичаите в практиката? По тези два въпроса се твърди противоречие с: решение № 1 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 777/2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 105 от 30.06.2011 г. по т.д. № 944/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 129 от 12.07.2013 г. по т.д. № 558/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 680/2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 453 от 03.11.2011 г. по гр. д. № 634/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 67 от 30.07.2014 г. по т.д. № 1843/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 167 от 26.01.2012 г. по т.д. № 666/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 81 от 07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 121 от 20.12.2010 г. по т.д. № 1039/2009 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 137 от 25.06.2010 г. по т.д. № 888/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 170 от 15.10.2013 г. по т.д. № 595/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о.; 3/ Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях, от което произтича и въпросът за възможността за уговаряне на неустойката като процент от неточното изпълнение, като проявление на свободата на договарянето по смисъла на чл. 9 ЗЗД? Твърди се противоречие с решение № 28 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г., IV гр.о. на ВКС и решение № 79 от 25.07.2012 г. на III гр. о. на ВКС.; 4/ Необходимо ли е възражението от страна на ответника за неоснователност на исковата молба да е конкретно, за да възникне задължението на съда да приложи клаузите на договора /като се има предвид, че по силата на чл. 20а ЗЗД договора има силата на закон за страните, а съдът е длъжен да прилага законите дори и без позоваването на някоя от страните/?; Твърди се противоречие с решение № 28 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС.; 5/ Следва ли съдът да пристъпи към тълкуване на волята на страните, без да е налице спор между страните или съмнение относно нейното действително съдържание и без да е направено съответно възражение в преклузивния срок и как следва да се тълкуват тези клаузи?; Твърди се противоречие на акта с решение № 12236 от 11.03.2020 г. по т.д. № 1863/2020 г. на Апелативен съд-София. Касаторът се позовава се на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на основанието по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност, поради противоречие с императива на чл.20 и чл.20а ЗЗД и нарушение на чл.327, ал.1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017г. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Спрямо въпроси № 1, 2 и 5, касаещи приложението на чл.20 ЗЗД, е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въз основа на извършеното от въззивната инстанция тълкуване, възражението за прихващне на ответника е счетено за неоснователно, което е обуславящо за крайния изход на спора. Съдът, тълкувайки волята на страните по договора, е приел, че в него не се съдържа клауза за неустойка (от която ответникът извежда активното си вземане по направеното от него възражение за прихващане), а воля на страните за отбив от цената, при липса на твърдение за това от която и да е от страните по спора, и без да се излагат мотиви относно критериите, които предпоставят извършване на тълкуване на договорни клаузи, вкл. и относно правилата, по които е извършено тълкуването. С оглед на това, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, цитирана от касатора, като спрямо въпросите е налице и соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На посоченото основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва да бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение по обобщения от настоящата инстанция материалноправен въпрос: „Следва ли съдът да пристъпи към тълкуване на договорна клауза, без да е налице спор между страните или съмнение относно нейното действително съдържание и ако извърши тълкуването, трябва ли да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 ЗЗД? Въпрос № 3 сам по себе си не може да предпостави допускането на касационния контрол, тъй като не е обусловил изхода на делото и не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Не са изложени мотиви от съда относно възможността да се уговаря неустойка като процент от неточното изпълнение, като даденото от него разрешение се основава на извършеното от него тълкуване на договорни клаузи, за което са относими посочените по-горе въпроси. На последно място, въпрос № 4, така, както е формулиран, също не предпоставя допускането на решението до касация, тъй като е много общ и не съобразен с конкретните мотиви на съда. С оглед допускане на решението до касационно обжалване по конкретизирания от настоящия състав въпрос, на основание чл.18, ал.2, т.2 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1247,48 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд