Определение № 5448 от 26.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4859/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Т. Б. К., чрез адвокат М. Р., касационна жалба срещу решение № 177 от 19.06.2023 г. по в.гр.д.№ 322/2022 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260466 от 07.12.2021 г. по гр.д.№ 1274/2018 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. Б. К. срещу А. М. Я., Д. Й. К., А. Й. К., М. Б. К., Д. С. П., Е. С. П., М. Г. З., М. Д. Д., Д. Д. Й., Г. Г. Г., З. Г. Г., М. Г. Г., Л. Г. Й., Н. Г. Г., М. Г. Г., Д. Н. Г., В. П. В., Т. П. Г. и К. П. Г., действащи лично и със съгласието на майка си В. П. В., иск с правно основание чл. 69, ал. 1 ЗН, за делба на следните недвижими имоти: 1/.НИВА от 46.944 дка в местността “И.”, Х. землище, представляваща имот № *по плана за земеразделяне, понастоящем обособена в три поземлени имота по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. - поземлен имот с идентификатор *с площ от 15646 кв., поземлен имот с идентификатор *с площ от 15648 кв. м. и поземлен имот с идентификатор *с площ от 15548 кв. м.; 2/. НИВА от 77.656 дка в местността “У.”, Х. землище, представляваща имот № *по плана за земеразделяне, понастоящем обособена в три поземлени имота по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. – поземлен имот с идентификатор *с площ от 25883 кв. м., поземлен имот с идентификатор *с площ 25884 кв. м. и поземлен имот с идентификатор *с площ от 25883 кв. м., както и предявените искове с правни основания чл. 75, ал. 2 от ЗН, за обявяване нищожността на договор за доброволна делба на земеделски земи от 23.08.2006 г. с нотариална заверка на подписите, сключен с акт № 120, том III, рег. № 6452, дело № 478/2006 г. по описа на нотариус В. С. и на договор за доброволна делба на недвижими имоти от 30.10.2006 г. с нотариална заверка на подписите, сключен с акт № 123, том IV, рег. № 8029, дело № 657/2006 г. на Нотариус В. С..

Постъпили са отговори на касационната жалба от ответницата по иска М. Г. З., чрез адвокат Т. З., и от ответницата по иска Л. Г. Й., чрез адвокат П. Б.-К., с които са изложени съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на предявените искове с правни основания чл. 69, ал. 1 ЗН и чл. 75, ал. 2 ЗН въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че С. М. М. е починала на 07.04.1973 г. и е оставила за наследници по закон сестра си М. М. Б., брат си А. М. К. и сестра си Б. М. Б. (изселена на 8. 10. 1940 г. в София, живяла в София, на [улица]/ [улица]/ №19 до 1946 г., изселена без данни за дата на смърт и наследници).

С решение № 36101/08.11.1999 г. на ПК - гр. Хасково, постановено по преписка № 51456/28.02.1992 г., образувана по заявление на Б. А. К. (наследник на А. М. К.), е възстановено право на собственост на наследниците на С. М. М. върху процесните земеделски имоти.

Със саморъчно завещание от 07.03.1968 г., обявено на 21.03.1974 г. по молба на М. М. Б., общата наследодателка С. М. М. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество и всичките си спестявания на сестра си М. М. Б..

М. М. Б. починала на 29. 11. 1985 г. и оставила следните наследници по закон: 1/. дъщеря си Ю. Д. Д.; 2/. сина си Д. Д. Й. – починал на 06. 06. 2002 г. и оставил за наследници дъщеря си Д. Д. Й.; 3/. по право на заместване на дъщеря й Ж. Д. Р., починала 1970 г., внуците си: а/. С. Н. Г. – починала на 11. 03. 2011 г. и оставила за наследници съпруга си Г. Г. Г. и децата си З. Г. Г., П. Г. Г., М. Г. Г., Л. Г. Й.; б/. Г. Н. Г. – починал на 20. 09. 1997 г. и оставил за наследници съпругата си С. Щ. Г. и децата си Н. Г. Г. и М. Г. Г.; в/. Д. Н. Г..

С нотариален акт № 21/05.05.2006 г. на нотариус В. С., Ю. Д. Д. е прехвърлила на дъщеря си – ответницата М. Г. З., срещу задължение за издръжка и гледане, правото си на собственост върху 1/3 идеална част от процесните земеделски имоти.

С договор за доброволна делба от 23.08.2006 г. и с договор за доброволна делба от 30.10.2006 г., сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите, между наследниците на М. М. Б. - М. Г. З., Д. Д. Й., С. Н. Г., Н. Г. Г., М. Г. Г., и Д. Н. Г., съделителката Д. Д. Й. е получила в дял нива в м. “У.” с площ 25.886 дка, съставляваща имот с пл. № *и нива в м. „И.” с площ 15.648 дка, съставляваща имот пл. № *. Съделителката М. Г. З. е получила в дял нива в м. “У.” с площ 25.886 дка, съставляваща имот с пл. № *и нива в м. „И.” с площ 15.648 дка, съставляваща имот с пл. № *. В общ дял съделителите Н. Г. Г., М. Г. Г., С. Н. Г. и Д. Н. Г. получават нива в м. “У.” с площ 25.888 дка, съставляваща имот с пл. № *и нива в м. “И.” с площ 15.648 дка, съставляваща имот с пл. № *.

С констативен нотариален акт за собственост № 93/19. 10. 2006 г., издаден въз основа на писмени доказателства, ответницата М. Г. З. е призната за собственик на имот с пл. № *и на имот пл. № *, получени при делбата.

С констативен нотариален акт № 122/25.04.2017 г. М. Г. З. е призната за собственик на основание наследство и давност на поземлен имот с идентификатор *с площ от 25.884 дка в м. “У.” и на поземлен имот с идентификатор *с площ 15.648 дка в м. “И.”, които имоти са били включени в дял III в договора за доброволна делба от 30. 06. 2006 г. – предоставени в общ дял на съделителите Н. Г. Г., М. Г. Г., С. Н. Г. и Д. Н. Г..

С получените при делбата и придобитите по давност имоти М. Г. З. се е разпоредила в полза на трети лица с договори за покупко-продажба, сключени с нотариални актове № № 78/27.03.2017 г. (сключен с П. Т. Х.), 133/04.05.2017 г. (сключен с П. Т. Х. ) и 59/20.06.2018 г. (сключен с К. Д. К. и К. К. Д.)

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният от Т. Б. К. срещу А. М. Я., Д. Й. К., А. Й. К., М. Б. К., Д. С. П., Е. С. П. (ищцата и посочените ответници – наследници на А. М. К.), М. Г. З., М. Д. Д., Д. Д. Й., Г. Г. Г., З. Г. Г., М. Г. Г., Л. Г. Й., Н. Г. Г., М. Г. Г., Д. Н. Г., В. П. В., Т. П. Г. и К. П. Г. (наследници на М. М. Б.) иск с правно основание чл. 69 ЗН, за делба на процесните земеделски имоти, останали в наследство от С. М. за неоснователен, тъй като ищцата не притежава идеални части от правото на собственост върху процесните имоти.

Прието е, че представеното по делото саморъчно завещание е универсално, действително, породило е действието си и М. М. Б. е станала единствен наследник по завещание на сестра си С. М. М.. Наследяването по завещание изключва от наследяване наследниците по закон на С. М., т.е. ищцата и ответниците, които не са наследници по закон на М. М. Б.. Завещанието е обявено още през 1974 г., преди реституцията на процесните земеделски земи, и не е оспорено. Реституционното решение по ЗСПЗЗ възстановява собствеността върху процесните имоти на наследниците на С. М. М. – т.е. на наследниците на М. М. Б., която е била единствен наследник по завещание на С. М. М.. Завещанията, съставени след включване в ТКЗС на имоти, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, има действие за тези имоти (разпоредбата на чл. 90а ЗН е обявена за противоконституционна в частта предвиждаща, че завещание, съставено след включване в ТКЗС на имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти.).

За неоснователен е намерен доводът на ищцата, че реституцията на земеделските земи ползва всички наследници на С. М. М., починала през 1973 г., тъй като заявлението пред ПК за възстановяването им е било подадено от наследодателя на ищцата Б. А. К., който е наследник по закон на С. М.. Заявлението е подадено от името на всички наследници на С. М. и реституционното решение е издадено в полза на всички наследници на С. М. М., каквито са наследниците на М. М. Б. – единствен наследник по завещание на С. М.. Ползващите се от завещанието не са имали интерес от обжалването му, нито в административното производство е имало възможност за оспорване правата на наследниците по закон. Самото завещание е било известно на наследодателя на ищцата и на останалите наследници, като липсват данни същото да е било оспорено. Ищцата не е доказала да притежава идеална част от правото на собственост върху процесните имоти, поради което предявеният от нея иск за делба следва да бъде отхвърлен.

За неоснователни са приети и исковете по чл. 75, ал. 2 ЗН, за прогласяване нищожността на договорите за делба, поради сключването им без участие на всички наследници по закон на С. М. – в доброволната делба са участвали всички съсобственици на поделените имоти - наследниците на М. М. Б., която е била единствен наследник по завещание на С. М..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Решението на общинската поземлена комисия, постановено в процеса на земеделската реституция и имащо конститутивно действие, със задължителна сила ли установява на кого принадлежи правото на собственост върху определени земеделски земи, след като не е било подложено на административен и съдебен контрол в сроковете и по реда на ЗСПЗЗ?

2. При наличие на саморъчно завещание в полза на един от преките наследници на общия наследодател, то противопоставимо ли е на окончателния административен акт за земеделска реституция - решение на ПК, когато за пръв път завещанието се афишира след повече от пет години и след възникване на стабилността на административния акт, с който е установено на кои лица и какви земеделски земи се реституират?

Относно първия въпрос се твърди, че същият е разрешен в противоречие с тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, а относно втория – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Първият въпрос не е разрешен в противоречие с тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС. В тълкувателното решение е разискван въпросът за правното действие на реституционните решения по ЗСПЗЗ, както и за допустимостта на исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, но не е обсъждан въпросът за прилагането на чл. 90а ЗН. Прието е, че решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, както и че оспорване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя към образуване на ТКЗС по съдебен ред с иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е допустимо при висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ. Въззивното решение не съдържа изводи в обратен смисъл, напротив – въззивният съд е приел, че постановеното от ПК – гр. Хасково реституционно решение е възстановило собствеността на наследниците на С. М. върху процесните имоти (т.е. признато е конститутивното действие на решението). Прието е, че универсалното завещание от 07.03.1968 г. на общия наследодател С. М. М. е произвело правно действие по отношение на земеделските земи, възстановени с решение № 36101/08.11.1999 г. на Поземлена комисия-гр. Хасково по арг. от чл.90а ЗН, който е обявен за противоконституционен с решение на КС № 4/1996 г. в частта относно завещанието на земеделски земи, включени в ТКЗС.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос от изложението. Според т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а също и когато се налага тълкуване на неясни, непълни и противоречиви закони, с цел създаване на съдебна практика по тях или осъвременяването й. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая, по поставения от касатора въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Налице е константна практика на ВКС, съгласно която универсалното завещание произвежда действие и за имоти, които са възстановени по реда на ЗСПЗЗ след откриване на наследството, тъй като същото придава на ползващото се от него лице качеството универсален правоприемник, вкл. и на правото на възстановяване на собствеността. Практиката разграничава хипотеза на завет на земеделски земи по смисъла на чл. 16 ЗН (т. 3 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС) от хипотеза на съставено универсално завещание. Поради изложеното, обсъждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. А доколкото изводите на съда са в съответствие с тази практика, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос.

С оглед изхода на делото ищцата Т. Б. К. ще следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на М. Г. З. сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и на адв. П. А. Б.–К. – сумата 1200 лв. възнаграждение за безплатно предоставената правна защита на съделителката Л. Г. Й., изразяваща се в подаване на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,