Определение № 221 от 12.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 609/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Консорциум Реми Груп“ АД –гр.Варна, срещу решение №1109 от 06.12.2019г., постановено по в.т.д. №1455/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, с което е потвърдено решение №3042/04.07.2019г. по гр.д.№3626/2018г. на Варненски районен съд. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.269 и чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, е отказал да разгледа и да уважи направеното от дружеството-ответник възражение за прихващане с негово насрещно вземане срещу цедента „Аква Виа“ ООД. Сочи се, че с оглед оплакванията във въззивната жалба въззивната инстанция е била длъжна да осъществи контрол върху правилността на определението на районния съд по доклада по чл.146 ГПК, да констатира неправилността на това определение и да изготви нов доклад с разпределяне на доказателствената тежест във връзка със спора по възражението за прихващане. Излагат се доводи, че съдебното възражение за прихващане е направено своевременно от ответника и че не съществуват законови пречки за неговото разглеждане. Отделно се твърди, че въззивният състав не е обсъдил съобразно правилата по чл.202 ГПК приетите по делото първоначално и допълнително заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Оплакването за нарушение на материалния закон е обосновано с неправилното приложение от съда на чл.76, ал.1 ЗЗД. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, евентуално – отхвърляне на иска с присъждане на разноски в полза на касатора за трите инстанции. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като е формулирал шест процесуалноправни въпроса, свързани с отказа на въззивната инстанция да разгледа по същество направеното от касатора пред районния съд възражение за прихващане и един процесуалноправен въпрос по приложението на чл.202 ГПК Отделно са поставени два материалноправни въпроса във връзка с приложението на разпоредбите на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД. В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Факторът“ ЕООД – [населено място], в който се твърди, че не са налице сочените от касатора предпоставки по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и допустимостта на касационната жалба по чл.280 ал.3 т.1 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Варненски окръжен съд е потвърдил решение №3042/04.07.2019г., постановено по гр.д.№3626/2018г. на Варненски районен съд, с което ответникът „Консорциум Реми Груп“ АД е осъден да заплати на ищеца „Факторът“ ЕООД общо сумата от 23 520.85лв. – представляваща неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по договори за доставка на стоки и строителни услуги, сключени между „Консорциум Реми Груп“ АД и "Аква Виа" ЕООД, за което са издадени фактури: фактура №0100000126/13.03.2013г., на стойност – 5060.59лв. с ДДС; фактура №0100000127/15.03.2013г. на стойност 987.36лв. с ДДС; фактура №0100000128/05.04.2013г. на стойност – 554.15лв. с ДДС; фактура №0100000131/10.05.2013г. на стойност – 10739.65лв. с ДДС и фактура №0100000134/27.05.2013г. на стойност – 6179.10лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 12.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 7 171.65лв., представляваща обезщетение за забавено заплащане на главниците в размер на законната лихва за забава за периода от 12.03.2015г. до 12.03.2018г., които вземания са прехвърлени от "Аква Виа"ЕООД в полза на "Факторът" ЕООД по силата на договор за цесия от 21.11.2017г. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.327 ТЗ, въззивният съд е приел за установено, че по силата на договор за цесия от 21.11.2017г. „Аква Виа" ЕООД е прехвърлило на ищеца „Факторът“ ЕООД вземанията си към ответника „Консорциум Реми Груп“ АД по посочените фактури, заедно с дължимите мораторни лихви върху всяко просрочено задължение по фактурите. Извършената цесия е била съобщена на ответника с уведомление по чл.99, ал.З ЗЗД като въпреки отправените покани от ищеца плащания по фактурите не са извършени. Съобразявайки се с правомощията си по чл.269 ГПК въззивният състав е приел, че е компетентен да разгледа оплакванията във въззивната жалба, свързани с оспорване на изводите на районния съд за изправност на изпълнителя по договорите и за липса на погасителен ефект на извършените от ответника плащания в размер на 5 000 лева. Въззивният състав е посочил, че представените по делото писмени доказателства обуславят извода за наличие на двустранни възмездни облигационни връзки между цедента "Аква Виа" ЕООД и ответника "Консорциум Реми Груп" АД по силата на сключени договори, които с оглед правата и задълженията на страните имат комплексен характер и носят характеристиките на договори за търговска продажба и изработка като конкретните параметри на отделните доставки и видове СМР са материализирани в издадените данъчни фактури, в които са отразени съществените елементи на сделките - страни, вид и количество на стоката и СМР, както и уговорената цена с ДДС. В обжалваното решение е отразено, че договорът по фактура №0100000126/13.03.2013г. е с предмет продажба и монтаж на помпа SEG40. 40. E. 2.50В на стойност – 5 060.59лв., докато предметът на договорите за изработка по останалите фактури е индивидуализиран чрез посочване на строителния обект, в който са извършени и чрез препращане към приемо-предавателните протоколи, с които е приета работа. Според съда е налице пълно съответствие между фактурираната стойност и стойността на приетите СМР по съответните протоколи, представени по делото приложения към фактурите като, видно от заключението на вещото лице, процесните фактури са отразени в счетоводството на ответника. Направен е извода, че с осчетоводяването на фактурите ответникът фактически е потвърдил действията на лицата, подписали от негово име фактурите, респективно е признал факта на сключване на договорите, тъй като се касае за търговски сделки между търговци и ответното дружество не се е противопоставило веднага след узнаването, поради което, на основание чл. 301 ТЗ, е обвързан от възникналите облигационни отношения. Въззивният състав е посочил, че фактът, че цедентът е изпълнил точно задълженията си по договорите се установява от представените по делото двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, които са подписани от ответника без възражения и забележки относно извършената работа и относно количеството и качеството на материалите. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че възложителят не е направил своевременно възраженията си относно качеството на изпълнението и размера на фактурираното възнаграждение, което е равносилно на фактическо приемане на изработеното, както и признание, че то съответства на поръчката. Въззивната инстанция е приела за неоснователно възражението на ответника, че заплатените от него суми чрез платежни нареждания с дата 16.04.2013г. на стойност 3 000 лв. и с дата 14.05.2013г. на стойност 2 000лв. (с вписани основания "по ф-ри"), погасяват частично дължимите суми по фактурите. Съдът е отразил, че ответникът не е упражнил правото си да посочи кои задължения погасява с тези платежни нареждания, поради което не би могло да се приеме, че същите са отнасят до процесните задължения. При това положение и с оглед заключението на вещото лице, от което е видно, че към 01.01.2013г. в хронологичния регистър на цедента "Аква Виа"ЕООД са отразени задължения на "Консорциум Реми груп" АД в размер на 94 672.38лв., за които лисват данни да са били погасени към възникване на вземанията по процесните фактури, въззивният състав е обосновал извода, че извършените плащания общо в размер на 5 000лв., следва да бъдат отнесени към най-старото задължение, предхождащо процесните задължения. Касационната жалба е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Предмет на настоящия спор са пет отделни вземания на „Аква Виа" ЕООД, произтичащи от неизпълнено задължение на ответника „Консорциум Реми Груп“ АД за заплащане на цената по пет отделни договора, които вземания са прехвърлени на ищеца „Факторът“ ЕООД с договор за цесия. Както е посочено във въззивното решение всяка една от представените по делото фактури, подписани от двете страни, в които са отразени вида, количество на стоката и СМР, както и цената с ДДС, обективира сключването на отделен договор, носещ характеристиките на договор за търговска продажба и изработка. Налице е обективно съединяване на претенции, произтичащи от различни търговски сделки, всяка една от тях с цена под 20 000лв., което обуславя недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не се установява процесните задължения на ответника да произтичат от сключен друг договор между „Консорциум Реми Груп“ и „Аква Виа" ЕООД с уговорени в него съществените елементи на сделката. Напротив, видно от съдържанието на данъчните фактури и на приложените към тях приемо-предавателни протоколи, извършените доставки и изпълнените СМР са описани и фактурирани като дейности по отделни договори. Константна е практиката на ВКС, че при липсата на договор, въз основа на който да са извършени отделните доставки или СМР, следва да се приеме, че данъчните фактури и приемо-предавателните протоколи към тях обективират сключването на отделни търговски сделки. Неотносимо към въпроса за обжалваемостта на въззивното решение пред ВКС е обстоятелството, че отделните вземания са прехвърлени от „Аква Виа" ЕООД на ищеца „Факторът“ ЕООД с един договор за цесия от 21.11.2017г. Въпросът за цената на договора за цесия като релеватно за приложението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК обстоятелство, е от значение при спор между цедента и цесионера. В отношенията между цесионера и длъжника въпросът за цената на договора за цесия няма значение, тъй като длъжникът не е страна по договора за цесия и задължението му не произтича от този договор, а от друг правнорелевантен факт (в настоящото дело - от неплащане на цените по отделни договори между цедента и длъжника). Отделно следва да се има предвид, че прехвърлените вземания с договор за цесия преминават към новия кредитор с всичките му принадлежности (чл.99, ал.2 ЗЗД) и доколкото в случая претенциите на стария кредитор към длъжника за процесните вземания не биха обусловили касационна обжалваемост с оглед разпоредбата на чл.280.ал.3, т.1 ГПК, то и претенциите на цесионера към длъжника за същите вземания следва да попадат под идентичен процесуален режим, касаещ възможността за обжалване на въззивното решение. Без значение за допустимостта на касационната жалба е обстоятелството, че в диспозитива на въззивното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като необжалваемостта на въззивното решение произтича от закона (чл.280 ал.3 т.1 ГПК). Не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция в полза на „Факторът“ ЕООД, тъй като с отговора на касационната жалба не се представят доказателства за извършени такива разноски от дружеството. Мотивиран от горното и на основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,