Определение № 776 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 107 от 26.05.2022 г. по в.гр. д. № 27/2022 г. на ОС - Ловеч, в частта му, с която като е обезсилено частично решение № 260054 от 27.10.2021 г. по гр.д. № 330/2020 г. по описа на РС – Тетевен, делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд – Ловеч. Жалбоподателите В. Х. В. и Д. Х. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че постановеното въззивно решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове както и че решението е очевидно неправилно. Поддържа съща така, че в решението е даден отговор на правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и моли да бъде допуснато касационно обжалване. Ответникът Община Тетевен, чрез процесуалния си представител е подал насрещна касационна жалба и поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. С определение от 20.12.2022г. по ч.гр.д.№4740/2022г. на ВКС производството по частна жалба на Община Тетевен срещу определение от 12.07.2022г. по гр.д.№27/2022гл на ОС Ловеч за изменение на решение по делото в частта му за разноските, е присъединено на основание чл.213 ГПК за съвместно разглеждане в настоящето производство. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение No260054 от 27.10.2021 г. постановено по гр. дело 330/2020 г. на Районен съд- Тетевен, в частта в която е отхвърлен, предявения от В. Х. иск против Община-Тетевен, с правно основание чл.45 във вр. с чл.86 от ЗЗД, за осъждането на Община-Тетевен да й заплати сумата 1780,43 лв.,представляваща претърпени вреди в резултат на бездействието на Община-Тетевен, свързани със заплащане на услуга за геодезическо заснемане ведно със законната лихва, начиная от 01.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата и прекратява делото в тази му част, както и в частта му, с която е отхвърлен, предявения от В. Х. и Д. Х. иск против Община-Тетевен с правно сн.чл.79 ал. 1,пр.2 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД да бъде осъдена Общината да им заплати сумата 7450,38лв лева -обезщетение за пропуснатите ползи от 20 кв.м. попадащи в придаваема се част към УПИ-п. ..., пл. No ... в кв. ... по ПУП на [населено място]., Община Тетевен, Ловешка област, целият с площ от 4б1кв.м.,а 7 кв.м. в дворното място на ищците за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г ., ведно с мораторна лихва в размер на 1618,31 лева за периода от 01.07.2015г до датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г., като го е обезсилил и в частта с която която е отхвърлен, предявения от В. Х. и Д. Х. иск против Община - Тетевен адрес- [населено място] с правно осн.чл.79, ал. 1, пр.2 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД, да бъде осъдена Община - Тетевен да заплати на ищците сумата 5410 лева представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в левова равностойност на печалбата като съдружници в търговско дружество от използването на поземлен имот в [населено място], Ловешка област като къща за гости с максимално 8 легла, който имот е с идентификатор No ..., целият с площ от 468 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 м./ и мораторна лихва в размер на 50 лева за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата и прекратява делото, като е прекратил производството по делото в тези му части и го е изплатил за разглеждане по подсъдност от Административен съд Ловеч. Установено е по делото, че с искова молба от 26.02.2020г. В. и Д. Х. са поискали да бъде осъдена Община Тетевен да им заплати обезщетения, затова че след закупуването на придаваема се по регулационния план част от общински имот към техен имот общината е бездействала и не е предприела действия по премахване на намиращ се в тази част незаконен строеж-гараж, както и че не е предприела мерки да отрази в плана имота им с придаваемата се част, което е наложило да извършат частно заснемане на същия, а в резултат на това бездействие не са могли да реализират и свой бизнес проект - да възложат проектиране и извършат преустройство на съществуващите в имота сгради с цел да ги ползват като семеен хотел - къща за гости. За да постанови своето решение въззивният съд приема, че е сезиран със следните обективно съединени иска: иск за вреди в резултат на бездействие на Община - Тетевен свързано с незаснемане на придаваеми части към имот на ищците, в размер на 1780,43, обезщетение в размер на сумата 7450,38 лева за пропуснати ползи от неизползването на 20 кв.м. поради непремахване на незаконен строеж от общината, ведно с мораторна лихва в размер на 1618,31 лева за времето от 01.07.2015 г. до 30.06.2020 г.; иск за обезщетение в размер на 5410 лева за пропуснати ползи- равностойност на печалбата която биха получили ищците като съдружници в търговско дружество от евентуалното използването на имот с идентификатор № 15165.701.261, целият с площ от 468 кв.м., като къща за гости, ведно с мораторната лихва в размер 50 лева за периода от 01.07.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба. Въззивният съд е посочил, че задължението на съда е даде правна квалификация на предявеният иск, според въведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и петитум на исковата молба, като не е обвързан с твърдяната от страните правна квалификация. Съдът е приел, че жалбоподателите –ищци се позовават на бездействието на Община-Тетевен да премахне незаконен строеж - гараж, собственост на трето лице, намиращ се в придадените към имота 60кв.м, както и да заснеме придадените към УПИ ... в кв. ... [населено място] 60кв.м от общински имот, които действия са в правомощията на общината в качеството ѝ на публичен административен орган. Въззивният съд е посочил, че на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което исковете с претенциите за обезщетения на вреди от бездействието на общината следва да се квалифицират по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният се е произнесъл с решение по спор, които не му е бил подведомствен, поради което е обезсилил същото и е изпратил делото по тези изкове за разглеждане по компетентност на Административен съд-Ловеч. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК В. Х. В. и Д. Х. П., чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на въпрос от значение за спора: следва ли съда да разгледа предявените пред него искове изхождайки от фактологията съдържаща се в исковата молба или може да не се съобразява със същата и да изпрати делото по подведомственост на друг съд. Поддържа ,че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също така, че са налице и основания по чл.280, ал.2 ГПК-недопустимост на решението и очевидната му неправилност. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Формулираният от жалбоподателите въпрос касаещ задължението на съда да определи правната квалификация на предявения иск е обуславящ, но въззивното решение е постановено в съответствие с константната казуална практика на ВКС обективирана и в решение по гр.д. № 173/2014 г. на II – г.о., в което е прието, че определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. При непроменените фактически твърдения на ищеца и петитума на иска, ако въззивният съд възприеме различна от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, той следва да разреши спора по същество и в съответствие с действителното правно основание, а не да обезсилва първоинстанционното решение с връщане на делото за разглеждане въз основа на приетата правна квалификация. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския иск, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената защита, а когато липсва такова нарушение дадената от съда правна квалификация във всички случаи обуславя правилността на решението и когато въззивният съд е приел за неправилна дадената от първоинстанционния съд такава той следва да реши спора при дадената от него правилна такава. В настоящия случай въззивният съд е приел, че ищците – жалбоподатели са претендирали обезщетение от бездействие на ответната община причинено от нейната административна дейност, в случая бездействието да премахне незаконен строеж - гараж, собственост на трето лице и решението му не е недопустимо. В трайната съдебна практика- т.2 на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и ОС на I и II колегия на ВАС, както и с Тълкувателно постановление № 1/2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и ОС на I и II колегия на ВАС се приема, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт са подсъдни на rражданските съдилища, както и че съдебен акт, който е постановен от съд не по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим. Изяснено е, че законодателят допуска възможност по реда на АПК административните съдилища да разглеждат гражданските (облигационни) последици от незаконен акт, действие или бездействие на административен орган или на длъжностно лице, включително и от незаконно принудително изпълнение на административен акт. Такова изключение е хипотезата на чл.1 ЗОДОВ, като правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на ЗЗД. За квалификацията на иска са от значение твърденията, с които ищецът обосновава възникването на спорното право и искането, което формулира към правораздаващия орган. Поставеният процесуален въпрос от жалбоподателя: следва ли съда да разгледа предявените пред него искове изхождайки от фактологията съдържаща се в исковата молба или може да не се съобразява със същата и да изпрати делото по подведомственост на друг съд също не обуславя основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът в съответствие с трайно установената практика е постановил решението си като е съобразил приетите от него за установени обстоятелства по делото и законовите разпоредби. Решението не е и очевидно неправилно, тъй като очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. На основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА НА ОБЩИНА ТЕТЕВЕН. Частният жалбоподател - Община Тетевен, чрез процесуалният си представител поддържа, че следва да бъдат присъдени направените по делото разноски на общината, каквито се дължат и при неговото прекратяване. Претендират се такива в размер на 1200лева С обжалваното определение въззивният съд е приел, че в случая няма прекратяване на производството, с което се слага край на спора, а има само пренасяне разглеждането на същия пред Административен съд Ловеч, който именно при разглеждане на спора по същество ще следва да се произнесе и по направените дотук разноски пред гражданския съд. Обжалваното определение е правилно и е постановено при точно приложение на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, поради което следва да се потвърди. В случая не се слага край на производството по делото, чрез неговото прекратяване след като е разгледан и разрешен правен спор по недопустим иск, какъвто не е настоящия случай, а с решението само се препраща същото за разглеждане от АС Ловеч по подведомственост при спазване разпоредбите на чл.14 и чл.15 ГПК. Отговорността за разноските и за предходното (предходните) производства е обусловена от изхода на спора пред съда, разглеждащ спора по същество. Предвид изложените съображения, съдът