Определение № 122 от 11.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1277/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „ А.” Е., [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 14.11.2014 год., по в.гр.д.№1256/2014 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 28.08.2013 год., по гр.д.№ 4478 /2012 год. за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу А. Д. С. обективно кумулативно съединени искове: по чл.42, ал.1 ЗЗД заплащане на обезщетение в размер на 6 669 лв., поради действия, извършени от последния без представителна власт - сключване на договор за посредничество при продажба на недвижими имоти от 10.12.2006 год., между праводателя му – ЕТ А. С. А., упражняващ търговска дейност под фирма „ А.- А. А.” и Л. А. С. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 190.77 лв., обезщетение за забавена престация на паричен дълг за периода 01. 02. 2009 год. – 01.02.2012 год.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба – А. Д. С., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни съображения за отсъствие на сочените от касатора предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Алтернативно същият е изразил несъгласие и с въведените касационни основания, оспорвайки те да са налице. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на установения от законодателя преклузивен срок и от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на СГС, предвид произхода на претендираното главно вземане, възлизащо в размер на сумата 6 669 лв. и качеството на ищцовата по спора страна - арг. от чл.286, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.287 ТЗ. Касае се до обективно кумулативно съединени искове и за приложението на чл.280, ал.2 ГПК е меродавна цената на всеки един от тях – главен – по чл.42, ал.1 ЗЗД и акцесорен по чл.86, ал.1 ЗЗД, а не общият сбор на цените им, който освен това, в разглеждания случай е и под 10 000 лева. Същевременно според трайната практика на ВКС всякога, когато главната искова претенция е с предмет, право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, или последиците от прекратяването, респ. развалянето и, делото следва да се квалифицира като търговско – понятие, значително разширено спрямо понятието „търговска сделка”, а това от своя страна означава, че преценката за допустимост, която касационната инстанция е длъжна да извърши е с оглед на законоустановения минимум от 10 000 лева. При липса на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Софийски градски съд, касаторът „ А.” Е., [населено място] не разполага с потестативно процесуално правомощие на касационна жалба, поради което подадената от него с вх. № 2153 от 12.01.2015 год.се явява процесуално недопустима. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, на ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски за настоящето производство, възлизащи на сумата 1000 лв. – реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 007632 от 03.04.2015 год., адвокатско възнаграждение на адв. С. П. М. - И., Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК