Определение № 2369 от 15.05.2024 г. на ВКС по д. № 3368/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 481/18.04.2023 г. по гр.д. № 2604/2022 г., с което Софийски апелативен съд е отхвърлил иска на П. И. М. срещу ЗД „Бул Инс“ АД с правна квалификация чл. 432 КЗ за сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. И. М., брат на ищеца, починал от ПТП от 26.10.2020 г. Решението се обжалва от П. И. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси: 1. В установяване или отричане на активната материална легитимация на ищеца, претендиращ от застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близко лице, пострадало от пътнотранспортното произшествие с решението по иска по чл. 432 КЗ, длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или изключва осъществяването на релевантния факт – на създадена трайна и дълбока емоционална връзка, прекъсната от смъртта на починалия? 2. В установяването на този факт необходимо ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, включително да анализира събраните по делото доказателства? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), и твърди, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС, а на втория - в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 432 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД) и при съществени процесуални нарушения – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в установяване на своята материална легитимация на кредитор по вземането за обезщетение на неимуществени вреди, в тежест на ищеца е да докаже, че е имал трайна и дълбока емоционална връзка със своя брат В. И. М., която неговата смърт е прекъснала и поради това ищецът е понесъл болки и страдания с висок интензитет (ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС). В установяването на тази връзка въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. П. и А. М. пред първата инстанция. Намерил е, че от показанията се установява такава трайна и дълбока връзка да е била изградена в детските им години, но и това, че тя е била прекъсната не от смъртта на по-големия брат, починал при пътнотранспортното произшествие, а години по-рано. Тогава когато всеки от тях е създал семейство, по-големият брат – със своята съпруга и техните пет или шест деца, а по-малкият – с първата си съпруга и техните три деца, а след това с другата си съпруга и техните две деца, и с тези свои най-близки лица е установил връзки, заместили дълбоката емоционална привързаност между двамата братя. С тези мотиви искът по чл. 432 КЗ е отхвърлен като недоказан по основание, доколкото спорът пред втората инстанция е бил концентриран върху този релевантен факт, осъществяването на който е отречено с обжалваното решение. В своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че когато искът по чл. 432 КЗ е предявен от лице, което твърди, че понесените от него имуществени и/или неимуществени вреди са вследствие ПТП, причинено от поведението на виновния водач на моторното превозно средство, застрахователно по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на делинквента. С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСГТК на ВКС констатира запазеното, задължително действие на ППлВС № 4/1961 г. и ППлВС № 5/24.11.1969 г. за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), изостави приетото с ППлВС № 2/30.11.1984 г., и изясни, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия от непозволено увреждане могат да са лицата по двете постановления, т.нар. „най-близки на починалия“ и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с него със съдържание, сходно с връзките на най-близките лица по смисъла на двете постановления, поради което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Трайната и дълбока емоционална връзка с починалия към момента на неговата смърт и нейното сходно съдържание с връзките между най-близките лица по смисъла на двете постановление, придават на лицето качеството на увредено лице от непозволеното увреждане, а търпените продължителни болки и страдания са закономерния/неизбежен резултат от прекъсването на такава връзка, т.е. тълкувателното решение акцентира върху изискването за причинно-следствена връзка на резултата с виновното, противоправно поведение на делинквента/на обстоятелството, пораждащо деликтна по характер отговорност. Изключението по първия диспозитив на тълкувателното решение не следва да се разбира като изискване във всяка хипотеза съществувалата връзка с починалия да е заместваща, т.е. да е имала същото съдържание, каквото имат връзките с най-близките лица, нито като изискване във всяка хипотеза нейното съдържание да е изключително, т.е. да надхвърля обичайното за емоционалната обвързаност между тези, които се чувстват най-близки помежду си. Подобно прилагане на тълкувателното решение не му съответства и неоправдано ограничава неговия обхват. Изключението се обяснява и чрез следващото изречение в неговия диспозитив: Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, като го свързва с особеностите на доказването по тези искове. Когато искът е предявен от т.нар. най-близки лица по смисъла на двете постановления, съществува опитно правило/човешка презумпция, че такава трайна и дълбока емоционална връзка с починалото лице е съществувала, и неговата смърт я е прекъснала. По иска на най-близките лица съдът може да основе своето решение и само на опитното правило/на презумпцията, освен ако ответникът я оспори и проведе успешно насрещно доказване, както и когато събраните по делото доказателства я опровергават. По този иск най-близкото лице има възможността да докаже, че смъртта на починалия е прекъснала изключителна, надхвърляща обичайното дълбока и емоционална връзка. Когато искът е предявен от лице извън кръга на най-близките по смисъла на двете постановления, такова опитно правило/човешка презумпция няма, а в тежест на ищеца е да докаже съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка с починалия към неговата смърт. При мотивите в обжалваното решение първият повдигнат въпрос е обуславящ в смисъла на общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, но начинът, по който въззивният съд му е отговорил, не противоречи, а съответства на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС. Искът по чл. 432 КЗ е отхвърлен с мотиви, че от събраните доказателства се установява изградена и съществувала между братята трайна и дълбока емоционална връзка, но също така е установено, че тя е прекъсната по друга причина години преди ПТП, а не от смъртта на починалия. По първия въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По втория повдигнат въпрос са изключени и общата, и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не е изяснил, включително чрез въведените касационни основания, кои негови доводи и възражения, респ. събрани доказателства по релевантния факт, отречен с обжалваното решение и обосновал отхвърлянето на иска, въззивният съд не е обсъдил. При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в негова тежест следва да се възложат направените от ответника разноски и пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар. При тези мотиви, съдът