Определение № 523 от 13.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1311/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на длъжника „Смарт Кемикълс“ ЕАД /н./ срещу решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлена предявената от кредитора Национална агенция по приходите молба по чл. 632, ал. 2 ТЗ и на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност със заличаване на длъжника от търговския регистър, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Кредиторът Национална агенция по приходите не изразява становище.

При преценката на основанията за допускане на касационното обжалване съдът прие следното.

1. С решение № 957/22.05.2012 г. по т.д. № 768/2011 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на „Смарт Кемикълс“ ЕАД, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, постановени са обезпечителни мерки, назначен е временен синдик и е свикано първото събрание на кредиторите. След одобряване на списъците с приети и неприети вземания и отказа за утвърждаване на оздравителен план с влязло в сила решение на САС, съдът по несъстоятелността е постановил решение № 998/23.05.2017 г. по чл. 710 вр. чл. 711 ТЗ за обявяване на несъстоятелността на длъжника „Смарт Кемикълс“ ЕАД, прекратяване правомощията на органите му и дейността на предприятието и пристъпване към осребряване и разпределение на осребреното имущество. Съдът е определил сума в размер на 9000 лв., необходима за покриване на разноските в производството, за внасяне от кредиторите на несъстоятелността и срок за внасянето й, като с решение № 579/19.03.2018 г. е констатирано, че същата не е внесена, с оглед на което е производството по несъстоятелност е спряно.

2. С молба по чл. 632, ал. 2 ТЗ кредиторът Национална агенция по приходите е поискал възобновяване на спряното производство по несъстоятелност с твърдения за наличие на достатъчно имущество на длъжника, с което да бъдат покрити първоначалните разноски в производството. Съдът с определения в открити съдебни заседания от 16.04.2019 г. и 04.06.2019 г. е приканил кредиторите на несъстоятелния длъжник да предплатят първоначални разноски в размер на 4500 лв., за което в определения за това срок не са представени доказателства за изпълнение.

Като е намерил за неоснователна молбата за възобновяване на производството и като е съобразил липсата на доказателства за предплащане от кредиторите на несъстоятелността на началните разноски, обезпечаващи нормалното протичане на процедурата, съдът по несъстоятелността е постановил решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и за заличаване на дружеството-длъжник от търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ.

3. Разглеждайки въззивната жалба на дружеството срещу горепосоченото решение, въззивният съд е възприел на основание чл. 272 ГПК мотивите на първата инстанция относно правнорелевантните факти и правните изводи при приложението на материалния закон. Изложил е и допълнителни съображения относно последиците от невнасяне на определената по реда на чл. 629б ТЗ сума в рамките на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ от нито един от кредиторите на дружеството, както и върху липсата на доказателства за достатъчно имущество, което да покрие следващите се разноски.

4. Допускане на касационно обжалване се обосновава с очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, изразяваща се в „ликвидация на дружество поради неприемане на план за оздравяване поради негласуването му от некредитор“.

Сочи се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с общо твърдение, че разглеждането на казуса ще допринесе за развитие на правото и следва да се допусне до касационно разглеждане.

5. Касационно обжалване не следва да се допуска.

5.1. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Аргументацията на касатора, изведена от неодобряването на плана за оздравяване на предприятието му, е неотносима към предмета на настоящото производство. Актът на съда по несъстоятелността за утвърждаване на плана е отменен с влязло в сила съдебно решение на САС, недопуснато до касация със служебно известното на настоящия състав определение № 228/08.04.2020 г. по т.д. № 1831/2019 г. на ВКС, I т.о. След обявяването на длъжника в несъстоятелност, извършено с последващо решение по чл. 710 ТЗ, също влязло в сила, липсата на план за оздравяване и причините за това са без значение за по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност, съответно за неговото прекратяване на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ.

5.2. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Страната не е формулирала конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, което само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване предвид липсата на задължение на касационната инстанция за извеждане на такъв от изложението на касационните основания. Независимо от това, не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също действащата правна уредба да е непълна, неясна или противоречива, което да налага създаване или осъвременяване на практиката, нито да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика.

С тези мотиви съдът