Определение № 867 от 24.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4328/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. И., чрез пълномощник адв. Ц. Д. от АК- Велико Търново, против въззивно решение № 185/16.07.2025 г, постановено по в.гр.д. № 335/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, с което след отмяна на решение № 39/24.02.2025 г. по гр.д. № 1219/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево: е отхвърлен предявения от М. М. И. против Д. И. Д. и Р. Д. Д., иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, за прогласяване недействителността на Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.11.2020 г. № 59, том VIII, peг. № 16 778, дело 1007, пред А. С., помощник нотариус по заместване при П. Д. - Нотариус с peг. № 543, с район на действие PC - Севлиево по отношение на 1/2 ид. ч. от недвижимите имоти, прехвърлени от наследодателя М. И. Д., предмет на същия договор, а именно: - 1/6 /една шеста/ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 65927.501.2631 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с адрес на поземления имот [населено място], [улица], с площ от 382 кв. м., трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Средно застрояване (от 10 до 15m)“, предишен идентификатор няма, номер на предходен план: 2631, кв. 107а, парцел XXI; - 1/12 /една дванадесета/ идеални части от Сграда с кадастрален идентификатор 65927.501.2631.1 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с адрес на сградата [населено място], [улица], със застроена площ от 96.00 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: „Жилищна сграда – еднофамилна“, състояща се от: кухня, две спални, хол и вестибюл, с два входа: от запад през остъклена тераса и антре към кухнята и от юг във вестибюла, заедно със същата идеална част от: ИЗТОЧНО ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ със застроена площ от 26 кв.м.; разположена в ПИ с кадастрален идентификатор 65927.501.2631; - 1/4 /една четвърт/ идеални части от ПУНКТ ЗА ДИАГНОСТИКА НА АВТОМОБИЛИ с кадастрален идентификатор 65927.501.2631.2 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с адрес на сградата: [населено място], [улица], със застроена площ от 66.00 кв. м. брой етажи: 2 /два/, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: „Хангар, депо, гараж“, състои се от работно хале, разположен в ПИ с кадастрален идентификатор 65927.501.2631; - 1/2 /една втора/ идеални части от Сграда с кадастрален идентификатор 65927.501.2631.3 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с адрес на сградата: [населено място], [улица], със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: „Постройка на допълващо застрояване“, състояща се от: коридор и две стаи, разположена в ПИ с кадастрален идентификатор 65927.501.2631; както е отхвърлен и предявения от М. М. И. против Р. Д. Д. иск за връщане на полученото по недействителния договор до размер на притежаваните от ищцата идеални части от посочените имоти, предмет на оспорения договор за покупко- продажба от 16.11.2020 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени въпросите: 1. „Как се установява „увреждане“ по смисъла на чл. 40 ЗЗД, когато представител сключи сделка за прехвърляне на имот на роднина с роднина при наличие на значителна разлика между пазарната стойност и договорената цена?“; 2. „Какво е значението на недобросъвестността на пълномощника при сключване на сделка с трето лице - роднина, и как се доказва тя?“; 3. „Може ли въззивният съд да не зачете оценка от вещо лице относно пазарната стойност на имота и да приеме, че не е налице увреждане, само защото упълномощителят, пълномощникът и купувачът са роднини, и последните двама са се грижили за упълномощителя?“; 4. „Следва ли въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства и твърдения на страните от значение за изхода на делото и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и твърдения?; и 5. „Може ли да се приеме, че при прехвърляне на имот чрез пълномощник - роднина, извършено малко преди смъртта на упълномощителя и при недоказано/липса на реално плащане, е налице симулация или действие във вреда на упълномощителя?“. По първите четири въпроса се сочи наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: решение № 25/27.04.2022 г. по гр. д. № 2686/2021 г. на I г.о.; решение № 60151/12.04.2022 г. по гр. д. № 1403/2021 г. на I г.о.; решение № 241/15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. на IV г.о.; решение № 117/12.07.2017 г. по гр. д. № 5654/2015 г. на IV г.о.; решение № 190/07.02.2018 г. по гр. д. № 180/2017 г. на IV г.о.; решение № 27/02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. и др. По втория въпрос се сочи противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по т.д № 5/2014 г. на ОСГТК, а по третия въпрос с: решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на ВКС; решение № 361/16.11.2011 г. по гр. д. № 1077/2010 г. на ВКС; решение № 21/24.03.2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. на ВКС и др. По четвъртия въпрос, се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012г. на II т.о; решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на I т.о.; решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на IV г.о.; решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV г.о.; решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на IV г. о. и др.; По последния въпрос се сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с твърдения, че е от значение за точното приложение на закона. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата Д. И. Д. и Р. Д. Д., са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима. От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 59, том VIII, peг. № 16, на 16.11.2020 г. е сключен договор за покупко-продажба, с който К. В. Д. и Д. И. Д., лично и като пълномощник на М. И. Д., като продавачи, са прехвърлили на Р. Д. Д. – купувач, правото на собственост на върху идеални части от описаните в акта недвижими имоти в [населено място], за сумата от 9000 лв., като в акта било посочено, че цената е изплатена напълно в брой преди деня на сключване на договора. Данъчната оценка на прехвърлените имоти била 25 506,13 лв. Пред нотариуса, при подписване на договора пълномощникът Д. Д. се е легитимирал с пълномощно рег. № 16530/10.11.2020 г. и рег. № 16531/10.11.2020 г. С посоченото нотариално заверено на подписа и съдържанието пълномощно, М. И. Д. упълномощил брат си Д. И. Д. да продаде неговите идеални части от застроен недвижим имот в [населено място], [улица], като се договаря с когото прецени и при условия, каквито счете за изгодни, включително да договаря със себе си при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, като упълномощителят заявил, че е получил предварително изцяло и в брой уговорената продажна цена. В пълномощното било отразено, че лицето не може да изпише саморъчно собствените си три имена и да се подпише поради немощ и болест, поради което е положил отпечатък от десния си палец. Липсвал спор по делото, че ищцата е наследник на упълномощителя М. И. Д. /починал на 20.11.2020 г., и оставил за свои наследници съпруга Д. Н. Д. и дъщеря М. М. И./. Според заключението на изслушаната по делото съдебно - оценителна експертиза пазарната цена на продадените идеални части от имотите на М. Д. към момента на сключване на сделката – 16.11.2020 г. била 38069,77 лв. Установено е от представена по делото епикриза, че през периода 12.11.2020 г. - 17.11.2020 г. М. Д. е бил на болнично лечение по повод на диабетна гангрена, като според епикризата е бил адекватен и изписан в добро общо състояние. Според събраните по делото гласни доказателства /показания на св. А./ М. Д. и ищцата не поддържали връзка, същия не говорел за дъщеря си и свидетелят не е знаел, че има дъщеря. М. приемал племенника си Р. като син. Свидетелят често е виждал М., Р. и Д. да прекарват времето си заедно в сервиза, в който работел Р., тъй като М. по цял ден стоял там. Наследодателят на ищцата страдал от диабет, което наложило болнично лечение. Последно свидетелят го видял, когато го носили с носилката от болницата, заедно с Д.. М. бил в съзнание, говорили, само физически не се чувствал добре. Свидетелят виждал Р. и Д. да купуват лекарства на М., да се грижат за него, като в последно време му купували и памперси. Последните месеци М. бил при жена си, но тя не можела да се грижела за него, защото нямала физическа възможност, тъй като той бил тежък човек и нямало как да му сменя памперсите. Виждал Р. и Д. в дома на М., ходели доста често да му сменят памперсите, да го къпят и бръснат. М. споделял на свидетеля, че чувства Р. като син и иска да остави всичко на него. Според показанията на св. Д. - съпруга на ответника Д. Д., при подписване на пълномощното, на което и тя присъствала, нотариусът провел разговор и със съпругата на М. и дали е съгласна. Последната изразила съгласие. При подписване на пълномощното, свидетелката и съпругът й, дали парите на М.. М. бил близък с брат си и племенника си. Брат му една седмица го гледал в болницата. Р. ходил да му сменя памперсите, ходел да го бръсне през ден. Трябвало някой да го вдига, защото бил тежък, да го обръща, почиства. Свидетелката също посочила, че М. искал да остави всичко на своя племенник. Били посъветвани от адвокат това да стане с покупко-продажба, а не с дарение или завещание. М. продал имотите за 9000 лв. и от благодарност, защото постоянно му помагали, Р. се грижел постоянно за него, купували му лекарства. Съпругата на М. знаела за пълномощното и не е оспорвала нищо. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед наведените от ищцата твърдения в исковата молба касаещи сделката сключена от нейния наследодател М. Д., чрез пълномощник, правната квалификация на иска е по чл. 40 ЗЗД. Посочено е, че увреждането интересите на представлявания от сключения, чрез представителя договор, е първият, обективен елемент от недействителността по чл. 40 от ЗЗД. Посочено е, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Вторият елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД – споразумяването между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, бил субективен и се свеждал до недобросъвестност на пълномощника и лицето, с което той договоря, относно увреждането на упълномощителя – и двамата да знаят /осъзнават/, че сключеният договор обективно уврежда последния. Тази недобросъвестност също не се предполагала, а подлежала на доказване. Прието е, че в случая установената разлика в продажната цена по процесния договор от 9000 лв., явяваща се четири пъти по-ниска от пазарната и над два пъти по-ниска от данъчната оценка, сама по себе си не определя нееквивалентност, която да уврежда интересите на продавача М. Д., съобразявайки останалите обстоятелства установени по делото. Предмет на оспорения договор за продажба била съсобствен имот, в който двамата братя М. и Д. Дашеви притежавали съответни идеални части. Посочено е, че продажбата е между близки роднини, с оглед на което определянето на насрещната престация е свързано и с техните отношения, както и мотиви у продавача да извърши разпореждането и като израз на благодарност за отношението и грижите към него от племенника му и неговия баща. Двамата братя- упълномощителят и пълномощникът поддържали дългогодишни много близки отношения и често контактували. Д. Д. и неговият син Р. полагали грижи за М. Д., гледали го в болницата, купували лекарства, превръзки, памперси. М. Д. приемал племенника си като син, били много близки и често прекарвали времето си заедно. В тази връзка между показанията на св. Д. и св. А. нямало противоречия, същите не се опровергавали от останалите доказателства по делото. Според въззивния състав, израз на създадените и поддържани близки отношения между братята, било и извършеното упълномощаване с пълномощното от 10.11.2020 г. От гласните доказателства е прието за установено, че продажбата е инициирана от М. Д., който искал да остави имуществото си на своя племенник, когото приемал като син. Продажната цена била предварително уговорена и заплатена преди сключване на договора, какъвто извод следвал от показанията на св. Д., от отразеното в нотариалния акт, че продажната цена е предварително заплатена преди датата на сделката, както и от вписаното в пълномощното, че продавачът е получил уговорената продажна цена. Прието е, че не е установена недобросъвестност на пълномощника Д. Д. и купувача Р. Д. - негов син, при сключване на процесния договор. Двамата поддържали контакти с М. Д. и му били много близки. Познавали неговото състояние и нужди, и знаели за начина, по който иска да се разпореди с имуществото си, като от гласните доказателства било установено, че желанието на М. Д. било имуществото му да остане за неговия племенник Р. Д.. Въз основа на изложеното е направен извод, че по отношение на процесния договор не са налице елементите на недействителността по чл. 40 ЗЗД: увреждане на интересите на упълномощителя- продавач М. Д. и недобросъвестност на пълномощника Д. Д. и на ответника- купувач Р. Д., поради което предявеният иск за обявяване на недействителността на договор за покупко-продажба е отхвърлен. Отхвърлянето на главния иск обуславяло и отхвърляне на претенцията срещу ответника Р. Д. за връщане на полученото по недействителния договор до размер на притежаваните от ищцата идеални части от процесните имоти, предмет на сделката. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Първите три въпроса свързани с приложението на чл. 40 ЗЗД са обуславящи волята на съда, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2016 г. по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. Посочено е, че фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: обективен - договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него да уврежда представлявания, и субективен - „споразумяване“ между представителя и третото лице за увреждането на представлявания. Преценката за наличието на увреждането се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи - към момента на сключване на договора. Вторият елемент от фактическия състав се изразява в недобросъвестността на представителя и насрещната страна - т.е.и двамата знаят, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност подлежи на доказване от страна на представлявания. В производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка, ищецът упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Преценката за това намерение се извършва въз основа на всички доказателства за конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, при които е сключен договорът с третото лице. Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателства следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице /в т. см.: решение № 190/07.02.2018 г. по гр.д. № 180/2017 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 95/27.06.2017 г. по гр. д. № 5523/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др./. Въззивното решение не е постановено в отклонение, а е в съответствие с установената съдебна практика, като въззивният съд е съобразил горепосочените правни разрешения. При преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя въззивният съд е отчел всички установени по делото обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Изводът на съда, че фактът, че пълномощникът на продавача е продал процесните имоти на приобретателя му на продажна цена, няколко пъти по-ниска от пазарната им стойност, не може да наложи категоричен извод, че пълномощникът е действал във вреда на представлявания, не е направен без да са били взети предвид конкретните обстоятелства по делото: Упълномощителят и пълномощникът са бил братя и съсобственици на част от недвижимите имоти предмет на сделката, като с пълномощното, е била дадена свобода на пълномощника да се разпорежда, като продаде процесните недвижими имоти, в полза на когото намери за добре, вкл. да договаря сам със себе си, при цена и условия, каквито намери за добре. Решението да извърши прехвърлянето било взето преди изповядване на сделката, като не било установено към датата на упълномощаването здравословното състояние на продавача да не е позволявало адекватно да изразява своята воля и да взема решения. Праводателят бил в дългогодишни и много близки отношения със своя брат и неговия син - купувачът по сделката, и имал намерение да прехвърли процесните имоти на последния, защото го приемал като свой син. Упълномощителят не поддържал отношения със своята дъщеря- ищцата по делото. Двамата ответници полагали грижи за продавача - гледали го в болницата, купували му лекарства и др. Мотиви у последния да извърши разпореждането и като израз на благодарност за отношението и грижите към него от племенника му и неговия баща /установени от гласните доказателства по делото/. Посоченото изрично в пълномощното, че упълномощителят е получил предварително изцяло и в брой договорената продажна цена, обуславящо извод, че продажната цена е била предварително уговорена и платена, преди сключване на договора, в каквато връзка били и показанията на св.Д.. Липсата на доказателства за споразумяване между пълномощника и приобретателя във вреда на представлявания. Въззивният съд е приел, че близките родствени отношения не могат да обусловят категоричен извод за сговаряне за увреждане, а напротив именно поради това обстоятелство и с оглед останалите установени по делото факти, нееквивалентността на престациите не може да се преценява като недобросъвестност. Формиран е извод, че съвкупната преценка на доказателствата следва не създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и третото лице. Обстоятелството, че ищцата не е съгласна с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по четвъртия въпрос от изложението. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба и отговора доводи и възражения. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения пети въпрос, тъй като същия не обуславя въззивното решение и не формира общо основание за селектиране на касационната жалба /правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК/ по смисъла на тълкуването, дадено с разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивния съд, не е изложил мотиви, че не е недоказано, респ. че липсва на реално плащане и дали липсата на плащане води до „симулация или действие във вреда на упълномощителя“, напротив приел е, че събраните по делото доказателства установяват, че продавачът е получил уговорената продажна цена. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. От мотивите към въззивното решение, по посочените касационни основания за обжалване, не се установява нарушение на правилата на формалната или на правната логика. Не е налице очевидна необоснованост, доколкото от обсъдените в мотивите към решението доказателства следват, по правилата на формалната логика /законът за причинността/, фактическите изводи на въззивния съд. Освен това, установените факти в мотивите към решението са правилно квалифицирани под нормата, чиято хипотеза ги урежда. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Липсват доказателства за сторени разноски от страна на ответниците по делото за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.