Определение № 387 от 10.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1717/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД, [населено място] срещу решение № 6497/09.10.12г., постановено по гр.д.№ 10090/12г. от Софийския градски съд, с което е отменено решение от 17.05.12г. по гр.д.№ 3167/12г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против С. С. С., [населено място] искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че дължи сумата от 15988.54 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 15.09.07г., сумата от 1235.24 лв. – редовна лихва и сумата от 1426.36 лв. – наказателна лихва. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост на задължението по договора за банков кредит настъпва автоматично и не зависи от волеизявление на банката, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, поради което поръчителят – ответник по иска, не отговаря по договора за кредит и следователно не съществува вземането на банката, за което е издадена заповед за изпълнение. Касаторът поставя въпроси за началото на течението на 6-месечения срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, за настъпване на предсрочната изискуемост, за правото или задължението на банката на направи кредита предсрочно изискуем и за забавата в плащанията на периодични вноски. По въпроса: „Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции?” е образувано тълк.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС. Отговорът на въпроса, по който е образувано тълкувателното дело, е от значение и за отговорите на поставените от касатора въпроси, поради което производството по делото следва да се спре до произнасянето от ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд