Определение № 216 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. К. К. чрез процесуален представител адвокат Б. М. против въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 143/14.07.2011 г., постановено по гр. д. № 284/2011 г., с което е потвърдено решение на РС-Мадан № 45/4.05.2011 г., постановено по гр. д. № 511/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Н. К. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с формулиран въпрос: налице ли е виновно неизпълнение на трудовите задължения, след като по обективни причини /в случая поради липса на ток подземният миньор не е могъл да влезне в мината/ е налице невъзможност за работника да се яви на уговореното с трудовия договор работно място и при липса на писмена заповед за изпълнение на друга работа и липса на уговорка в трудовия договор за явяване на друго място. За ответника по касация [фирма], [населено място] не е изразено становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето отделение констатира следното: В случая работодателят е наложил дисциплинарно наказание-уволнение със заповед № 146/2.12.2010 г., тъй като работникът е нарушил чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като не се е явил на работа в течение на два последователни работни дни-21 и 22.10.2010 г. Въззивният съд е приел за установено, че нарушението е извършено с показанията на свидетелите К. и С., на длъжност „началник-смяна”, според които ищецът изобщо не се е явявал на работа на 21 и 22.10.2010 г. без причини. Действително, според свидетелите на посочените дати в мината не е имало ток, но на работниците е била възложена друга работа. На 8.12.2010 г. ищецът е депозила писмена молба до работодателя, с която е поискал да му се разреши да ползва платен отпуск за дните-1, 7, 21 и 22.10.2010 г. С представените по делото ежедневни сведения за 21 и 22.10.2010 г. е установено, че за тези два дни въпреки липсата на ток работниците са били разпределени да работят не в мината, а около рудника. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С изложението не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, произнасянето по който да е обусловило решаващите правни изводи на съда, което само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Липсва обосноваване на основанието за допустимост, на което касаторът се е позовал, а именно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто смисъл е разяснен с т. 4 от цитираното тълкувателно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение