Определение № 84 от 17.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 1004/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. Й. А. ЕГН: [ЕГН] и К. П. Н. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №213 от 17.12.2020 г. по в.т.д. №269/2020г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 44/05.03.2020 год. на Окръжен съд – Плевен по т. д. № 172/2019 год. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, с която ЗД „Бул Инс“ АД – [населено място] е осъдено на осн. чл. 226 от КЗ (отм.) да заплати разликата в сумите от 5 000 лева до 50 000 лева на всяка от тях, представляваща застрахователно обезщетение за вреди от смъртта на В. П. Н. -внучка на първата и сестра на втората, причинени при ПТП, осъществено виновно на 10.04.2014 год., ведно със законната лихва от 10.04.2014 год. до окончателното изплащане и вместо него е постановил друго решение, с което е отхвърлил исковете за разликите между 5000 лева и 50 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и необоснованост на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди съотнесен към вредите, които двете ищци в действителност са претърпели. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице осъществяването на деликт, в резултат на който е причинена смъртта на В. П. Н.. Обосновал се е, че съгласно чл. 300 от ГПК гражданският съд следва да зачете задължителната сила на влязлата в сила присъда от 06.06.2017 год. на ОС-Плевен по НОХД № 155/2017 год., поради което е безспорно установено противоправното деяние, извършено от Ц. П. П. и Н. М. С. при условията на независимо съпричиняване и тяхната вина. Механизмът на произшествието е установен и от заключението на допуснатата от първостепенния съд автотехническа експертиза, а пряката причинна връзка между деянието и смъртта на пострадалата - от заключението на съдебномедицинската експертиза. Съдът е приел за безспорно по делото и че към датата на събитието гражданската отговорност на водачите на двата автомобила е била застрахована при ответното застрахователно дружество. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2016г., с което се разширява кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като освен лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год., в този кръг, по изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които при конкретните обстоятелства е справедливо да бъдат обезщетени. В тези случаи обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. На база събраните доказателства, въззивният съд е приел, че между ищците и починалата е съществувала емоционална връзка, която е дълбока и трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че настъпилите в резултат на нейната смърт болки и страдания са сериозни и изключителни по интензитет и продължителност: пострадалата е внучка на ищцата В. Й. А.-най-голямата, първородната внучка, носела името й, ходела всяко лято при нея. Същата е знаела за бременността на внучката си, радвала се, че ще става прабаба. Според съда, прекъсването на една такава силна емоционална връзка по внезапен и нелеп начин е причинило на ищцата дълбока скръб и тъга - значителни по интензитет и продължителност, с оглед възрастта й. Съдът се е позовал и на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-психологичната експертиза, според която е налице посттравматичен стрес по отношение на тази ищца. При беседата с нея вещото лице е установило периодично повтарящи се мисли, сънища, в които присъства загиналата й внучка, неспокоен сън, накъсван от тревожни мисли и скръб. В резултат на това, качеството на нейния живот е значително влошено, при това във възраст, в която тя трябва да се радва на спокоен живот със семейството, на щастието и успехите на внуците си. Втората ищца е сестра на пострадалата – по-малка с 10 години. Двете сестри били много близки и привързани една към друга. Загиналата, като по-голяма, се грижела за ищцата, докато родителите им били на работа. Знаела за бременността на сестра си и се радвала. Много тежко приела новината за смъртта на сестра си. Спряла да излиза и да общува с други хора, а преди това била жизнерадостно дете. Станала затворена. Пред вещото лице е споделила, че често мислено разговаря със сестра си, особено в трудни житейски ситуации, буди се нощем от тревожност, често плаче. Според съда, следва да се отчете, че към датата на инцидента ищцата е била на 14 години – възраст, в която един млад човек е емоционално нестабилен и трагичната смърт на сестра й е била допълнителен фактор, който е нарушил психичното и емоционално равновесие, смутил е дълбоко и задълго вътрешния й свят. С оглед изложеното, съдът е обобщил, че независимо, че ищците имат право да получат от застрахователя на осн. чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) обезщетение за причинените им от смъртта на пострадалата неимуществени вреди, определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на по 50 000 лева – общо 100 000 лева, е прекомерно спрямо конкретно доказаните вреди. По делото нямало доказателства за заболявания в резултат на тъгата и страданието, за влошено здравословно състояние, за наложило се лечение и/или консултации с лекари и специалисти. От смъртта на пострадалата са изминали повече от 5 години. Ищцата В. А. има опората и грижите на семейството си – сина, снаха си и другата си внучка, както и на дъщеря си, успявайки по този начин да живее с мъката и скръбта. Ищцата К. Н., като млад човек, е продължила живота си, образованието си, независимо от безвъзвратната промяна в него. По тези съображения, въззивният съд е счел, че адекватният размер на обезщетението, което всяка една от ищците следва да получи за претърпените неимуществени вреди от смъртта на пострадалата не може да надвишава сумата 5 000 лв. По-висок размер, според съда, е неустановен от събраните по делото доказателства и необоснован от житейските критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите-ищци сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, които обобщено се свеждат до критериите при определяне по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди/болки и страдания/. Твърди се противоречие в отговора на въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.290 ал.1,т.1 ГПК-проверка за противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС/цит. ТР/ по въпроса за критериите за определяне на размера на претърпени неимуществени вреди по справедливост-чл.52 ЗЗД. Касаторите са освободени от внасяне държава такса,съгласно чл.83 ал.1, т.4 ГПК. С оглед изложеното, съдът