Определение № 140 от 26.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 614/2018 г.
ВКСII търговско отделение26.02.2018 г.докладчик Николай Марков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за спиране на основание чл.309, ал.1, вр. чл.282, ал.2 от ГПК на изпълнението на постановеното на 06.02.2018 г. решение по в.гр.д.№110/2017 г. на СГС, с което е потвърдено решение №II-78-203/14.12.2015 г. по гр.д.№5221/2015 г. на СРС, с което е признато за установено, че [фирма] дължи на С. Л. В. сумата от 25 000 лв., част от 75 000 евро, авансово дадена цена по предварителен договор, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№66188/2014 г. на СРС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.309, вр. чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от [фирма] за спиране на изпълнението на постановеното на 06.02.2018 г. решение по в.гр.д.№110/2017 г. на СГС, с което е потвърдено решение №II-78-203/14.12.2015 г. по гр.д.№5221/2015 г. на СРС, с което е признато за установено, че [фирма] дължи на С. Л. В. сумата от 25 000 лв., част от 75 000 евро, авансово дадена цена по предварителен договор, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№66188/2014 г. на СРС. Искането за спиране е направено във връзка с подадена [фирма] молба за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите в молбата, приема следното: С решение от 06.02.2018 г. по в.гр.д.№110/2017 г. на СГС, е потвърдено решение №II-78-203/14.12.2015 г. по гр.д.№5221/2015 г. на СРС, с което е признато за установено, че [фирма] дължи на С. Л. В. сумата от 25 000 лв., част от 75 000 евро, авансово дадена цена по предварителен договор, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№66188/2014 г. на СРС. Т.е. установява се, че с цитираните решения е разгледан иск с размер на цената му над 20 000 лв., респективно с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение по в.гр.д.№110/2017 г. на СГС подлежи на касационно обжалване /въпреки неправилните указания на съда/ и същото към настоящия момент не е влязло в сила /дори и да се приеме, че [фирма] е узнало за решението в деня на постановяването му, каквито данни липсват по делото, срокът за касационно обжалване ще изтече на 06.03.2018 г./, поради което не съществува пречка да се подаде касационна жалба срещу решението на въззивния съд. В този смисъл и тъй като разпоредбата на чл.309, ал.1 вр. чл.282, ал.2 от ГПК може да намери приложение само по отношение на влезли в сила съдебни решения, спрямо които е подадена редовна молба за отмяна, молбата за спиране се явява неоснователна. Мотивиран от горното Върховен касационен съд