Определение № 1628 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1524/2023 г.

Производството се развива по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК – след спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязлото в сила първоначално въззивно решение, при обезпечение с внесената сума по сметка на ВКС в размер на 3061784,03 лв. Подадена е молба с вх. № 9041/27.05.2024 г. от „Национална електрическа компания“ ЕАД за освобождаване на сумата 3 061 784,03 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спирането. Искането е аргументирано с постановеното по делото определение, с което второто въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване. Настоящият състав намира искането за основателно. Сумата, чието освобождаване се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд от „Национална електрическа компания“ ЕАД, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, с преводно нареждане от 23.03.2021 г., издадено от „Юробанк България“ АД, по повод заявено искане за спиране на изпълнението на решение № 144/15.03.2021 г. по в. т. д. № 2237/2020 г. на Софийски апелативен съд. Установява се, че с решение № 50158/12.12.2022 г., постановено по т. д. № 1133/2021 г. по описа на ВКС, ТК, І отделение, първоначалното въззивно решение, чието изпълнение е било спряно с внасяне на обезпечение по чл.280, ал. 2, т. 1 ГПК, е било отменено, като делото е върнато на апелативния съд за ново разглеждане при съобразяване на задължителните за него указания относно точното тълкуване и прилагана на закона (арг. чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК). С решение № 262/24.04.2023 г., постановено по в. т. д. № 1049/2022 г. по описа на САС, ТО, 15 с-в, новият въззивен състав е отменил първоинстанционното решение, като вместо него изцяло е отхвърлил предявените от „Енергийна финансова група“ АД (н.) срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1) 2 346 632,22 лв. - прехвърлено с договор от 25.01.2013 г. парично вземане, представляващо възнаграждение по договор за консултантски услуги № И-455-05/31.01.2005 г., изменен със споразумение от 24.01.2011 г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012 г., ведно със законната мораторна лихва от 23.08.2017 г. до окончателното ѝ заплащане и 2) 715151,81 лв. – законна мораторна лихва, изтекла за периода от 23.08.2014 г. до 22.08.2017 г. С определение № 1316/20.05.2024 г., постановено по настоящото дело, това въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване. Съгласно правната норма, уредена в чл. 282, ал. 5 ГПК, предоставеното обезпечение се освобождава, когато искът бъде отхвърлен, какъвто е настоящият случай. Съобразно така изяснените правнорелевантни факти настоящият съдебен състав счита, че са възникнали предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК, поради което процесната сума, внесена от първоначалния касатор (подал касационна жалба срещу първоначалното въззивно решение) като обезпечение, следва да му бъде върната. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение