Определение № 1856 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 417/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК, образувано по спор за подсъдност между Районен съд - Бургас и Административен съд Бургас относно съда, компетентен да разгледа иска на Община Созопол срещу Държавен фонд „Земеделие“ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от забавяне на плащанията по издаден в полза на общината от Административен съд-Бургас изпълнителен лист №407/09.12.2024г., изразяващи се направените разноски за събиране на присъденото вземане. Ищецът поддържа, че въз основа на решение на Административен съд-Бургас по адм.д.№2122/2023г. в негова полза е издаден изпълнителен лист №407/09.12.2024г. срещу ДФ“Земеделие“ за сумата от 18964 лв. разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист общината е предприела действия по събиране на вземането си при съобразяване на разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК, но забавените плащания и бездействието на министерството я принудили да предприеме действия, в рамките на закона, по събиране на вземането, като за целта е ангажирала адвокат, на когото е заплатила съответното адвокатско възнаграждение, стойността на което претендира при посочено в исковата молба основание чл. 45 ЗЗД. Искът е предявен пред Районен съд-Бургас, който с определение №6155 от 04.11.2025г. е прекратил производството по образуваното гр.д.№6065/2025г. и го е изпратил по подсъдност на Административен съд-Бургас по съображения, че предвид разпоредбата на чл. 519, ал. 1 ГПК редът за реализиране на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист срещу държавно учреждение, е административен. Посочил е, че плащането става чрез представяне на изпълнителния лист на учреждението от предвидените за това средства от бюджета му, а ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет. Приел е, че характерът на дейността, в резултат на която се твърди да са причинени вреди, определя предявените искове като такива с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които се разглеждат от административните съдилища. С определение №479/16.01.2026г. Административен съд-Бургас е повдигнал спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по чл. 135, ал. 5 АПК, излагайки съображения, че вземанията на Община Созопол във връзка с издадения изпълнителен лист имат частен характер и неизплащането им не е административна дейност, като спорът за тяхната дължимост има гражданскоправен характер и за изплащането им съществува специален ред. Наред с това е посочил, че ищецът не твърди претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на ответника или длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност, както и че не се твърди и не се установява да е направено искане до ДФ „Земеделие“ за заплащане на претендираните суми, представляващи разноски за издаване на изпълнителен лист, съответно липса на отказ на ответника да заплати тази сума, за да се приеме, че е налице административна дейност. Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, като взе предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба, приема, че делото е подсъдно на Районен съд-Бургас по следните съображения: От съществено значение при извършването на преценката по какъв процесуален ред следва да бъде разгледана предявена срещу държавен орган претенция за обезщетение и кой е компетентният за това съд (общ или административен) е видът на дейността (действията), при осъществяването на която се твърди, че са причинени вредите, както и естеството на отношенията между спорещите страни, с които тази дейност е свързана. При това следва да бъдат съобразени и фактическите твърдения, съдържащи се в сезиращата съда молба, от които ищецът извежда своята претенция, предвид обстоятелството, че правната квалификация е дейност на съда, а не на сезиращата съда страна и се определя чрез подвеждане на твърденията и формулирания петитум под приложимите материалноправни и процесуални норми. Само когато се твърди, че вредите, чието обезщетяване се търси, са причинени от актове, действия или бездействия на органи или длъжностни лица, които представляват административна дейност и които действия принципно подлежат на контрол за законосъобразност от административните съдилища (претендират се вреди от дейност, която по същността си е административна), то компетентни да се произнесат по исковете за вреди са административните съдилища. Но ако задълженията на ответника не сочат на извършването на действия, при или по повод изпълнението на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният иск за обезщетение не подлежи на разглеждане по реда на чл. 203 и сл. АПК. В настоящия случай в исковата молба на Община Созопол не се съдържат твърдения за незаконосъобразни действия на ответника или негов служител, извършени при или по повод изпълнение на административната дейност, която му е възложена по силата на нормативен акт, респ. за бездействие по повод изпълнението на такава дейност, които да имат за последица настъпването на вредите, които се претендира, че следва да бъдат обезщетени – ищецът претендира да му бъдат присъдени разноските, направени по повод търсене на изпълнение на парично задължение на ответника ДФ“Земеделие“ за заплащане на направени в съдебно производство разноски, установени с влязло в сила съдебно решение, за което е бил издаден и изпълнителен лист. Действително заплащането на сумата се претендира като обезщетение при твърдения, че разноските са били направени предвид забавено изпълнение на съдебно признатото парично задължение на ответника ДФ „Земеделие“, но това не променя обстоятелството, че претенцията е насочена срещу ответника в качеството му на длъжник, който предвид разпоредбата на чл.519, ал. 1 ГПК следва да изпълни задължението по издадения изпълнителен лист доброволно, т.е. в съответствие с изискванията ЗЗД при условията на чл. 519, ал. 2 ГПК, независимо дали изпълнителен лист е бил издаден, както и независимо от това дали изпълнителният лист е издаден от общ или административен съд и при липса на твърдения, че ответникът е отказал да заплати разноските, направени по повод изпълнението. Наред с това следва да бъде съобразено, че разноските, които са направени с цел събиране на съдебно признатото вземане (снабдяване с изпълнителен лист, подаване на искане за доброволно изпълнение и др.) обективно не е възможно да фигурират в изпълнителния лист. ДФ „Земеделие“ в случая не е действало в качеството си на орган на власт, т. е. като административен орган, осъществяващ властнически правомощия, а в качеството си на длъжник, поради което претенцията следва да бъде разгледана от общия съд, който следва да определи правната квалификация на претенцията въз основа на съдържащите се в исковата молба твърдения, вкл. като съобрази значението на доводите за забавено изпълнение. При изложените съображения делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Бургаския районен съд, който да разгледа предявения срещу ДФ „Земеделие“ иск. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България