Определение № 1998 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3615/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Л., чрез адв. Т. Т., срещу решение № 45/15.03.2023г. по в. гр. д. № 518/2023г. по описа на Апелативен съд Варна, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен искът на Л. срещу Община Кубрат с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.286 ЗЗД и чл.36 ЗА за заплащане на дължимо по договор за правна помощ възнаграждение в размер на 65 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Касаторът възразява срещу приетото от въззивния съд, че договорът за правни услуги, сключен между страните, бил прекратен на 20.03.2018г., когато бил оттеглен иска, предявен от Община Кубрат, процесуално представлявана от ищеца Л. в качеството му на адвокат. Оспорва съществуването на подобна връзка между процесуалното представителство и договора за правни услуги и твърди да е извън предмета на спора и неправилен извода на въззивния съд, че са съществували основателни причини за оттегляне на поръчката. Неправилно било и приетото, предвид съдържанието на договора за правни услуги, че изпълнителят има право само на съответно за извършената работа възнаграждение. За основание за допускане на касационно обжалване се сочи това на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: 1/ „Дали при сключен договор за правна защита и съдействие, след като в него изрично не се съдържа уговорка, разделяща възнаграждението на части, нито според свършената до съответен момент работа или според броя на съдебните инстанции, както и при липса на резултативна обвързаност на крайния изход на делото с определеното в абсолютна сума адвокатско възнаграждение, договореното възнаграждение е дължимо в уговорения пълен размер или се намалява, при положение, че делото приключи в една инстанция?“ Насрещната страна по жалбата - ответникът Община Кубрат, чрез адв. К. Т., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство, за извършване на които представя доказателства. Съставът на ВКС, ІІІ ГО, намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че страните са сключили на 20.03.2018г. договор за правна защита и съдействие, с който Община Кубрат е възложила на П. Л., в качеството му на адвокат, действия по образуване и водене на търговско дело срещу „ЕКО 2015“ЕООД, с което общината е била в установени с договор за общинска поръчка № 150/27.08.2015г. търговски взаимоотношения. С договора довереникът е приел да осигури защита под формата на процесуално представителство при завеждане и водене на делото до окончателното му завършване пред всички инстанции; да изготви необходимите процесуални документи, като във всеки случай използва законосъобразно уредените в страната процесуални способи; да изпълнява възложените действия с грижа на добър стопанин, да осъществява процесуалното представителство на общината, съобразно договореното с договора и указанията на доверителя, като своевременно го уведомява за изпълнението на възложените му действия; да предлага възможности за довършване на започнати, но незавършени, не по негова вина действия. От предвиденото за оказаната адвокатска помощ в чл.9 от договора възнаграждение в размер на 75 000лв. (определено по чл.7, ал.2, т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно предварително установената цена на предявимия иск – 5 877 504лв.), били заплатени 10 000 лева през м. май 2018г. В договора било предвидено още, че той има задължителна сила за страните от датата на подписването му до окончателното изпълнение на задълженията по него или до прекратяването му; може да се прекрати предсрочно по взаимно писмено съгласие на страните или с изпълнение и отчитане на резултата; при прекратяване на договора поради оттегляне на представителството от доверителя, той дължи на довереника направените до момента разноски, както и пълния размер на договореното възнаграждение. Тълкувайки постигнатите между страните уговорки в договора от 20.03.2018г., съдът е приел, че възнаграждението от 75 000 лева е определено като абсолютна сума - отнася се за всички действия на адвоката-довереник (подготвителни действия за завеждане на делото, консултации, изготвяне на книжа- молби, жалби, действия по образуване на делото, както и действия, свързани с воденето на делото и процесуално представителство до окончателното му приключване на всички съдебни инстанции). Мотивирал е извод, че процесният договор е прекратен, считано от 20.11.2018г., когато е прекратено производството по т.д. № 212/2018г. на ВОС поради оттегляне на предявения иск от Община Кубрат и е отделил като спорен между страните въпросът дали при това положение на довереника се дължи пълния договорен размер на възнаграждението. За да отговори на този въпрос, въззивният съд е изследвал извършените от адв. Л. в изпълнение на договора действия по подготовка и процесуално представителство на Община Кубрат по т.д. № 212/2018г. по описа на ВОС, в.ч.т.д. №28/2019г. по описа на ВнАС, ч.в.т.д № 360/2018г. ВнАС, в.ч.т.д.№ 320/2018г. и в.ч.т.д. № 321/2018Г. на ВнАС; определил е платената вече сума от 10 000 лева за съответна на така извършената работа и позовавайки се на разпоредбата на чл. 288, ал.1 ЗЗД, е заключил, че при прекратяване на мандата довереникът има право на възнаграждение само за извършената до този момент работа, поради което за неплатената разлика от 65 000 лева искът е неоснователен. Въззивният съд е формирал и допълнителни мотиви за недължимост на пълния размер на договореното възнаграждение, позовавайки се на разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗА, според която, при основателно оттегляне на пълномощията на адвоката се дължи възнаграждение само за положения труд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Питането на касатора няма отношение към решаващия мотив на въззивната инстанция за недължимост на пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение, доколкото той е обусловен от приложението на чл. 288 ЗЗД, а не от уговорките в договора за защита и съдействие и изпълнението му от довереника. За да не присъди изцяло договореното възнаграждение, въззивният съд е приел, че поръчката е оттеглена т.е. договорът е едностранно прекратен и на довереника се дължи възнаграждение само за извършената до момента на оттеглянето работа. Това разрешение съответства на даденото в постановени по реда на чл. 290 ГПК решение по гр.д.№ 1486/2010г. на ІV г.о. и решение по т.д.№ 740/2009г. на І т.о. на ВКС. Въпросът на касатора не държи сметка за основното обстоятелство по спора, а именно, че поръчката е оттеглена. Пълното или частично изпълнение на дължимото по договора от довереника в случая няма отношение към извода за размера на следващото се възнаграждение, защото договорът не е развален поради неизпълнение, а е прекратен с оттегляне на поръчката. Това е различна хипотеза от уговорената между страните - прекратяване на договора поради оттегляне на представителството от доверителя, при която би се дължал (пак според уговорката им) пълния размер на възнаграждението. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 26, ал.2 ЗА също е неприложима за казуса, тъй като в случая ответникът не е оттеглил дадените на адв. Л. пълномощия, а е оттеглил предявения иск. В заключение, липсва основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. На ответника се следват направените разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция, които са в размер на 7200 лева, съгласно представените с отговора на касационната жалба доказателства. Мотивиран от изложеното, съдът