Определение № 2556 от 22.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1731/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Ава Спорт“ ООД /н/, [населено място], чрез адв.Н.Д. и адв.Д.П. срещу решение №504 от 18.07.2023г., постановено по в.т.д. №725/2022г. по описа на Апелативен съд- София, поправено с решение №674 от 21.11.2024г. по същото дело, с което е потвърдено решение №26 от 14.06.2022г., постановено по т.д. №85/2021г. по описа на Окръжен съд-Монтана, в частта, с която е отхвърлен искът по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, предявен от „Ава Спорт“ ООД /н/ срещу „Глоуейв България“ ЕООД за установяване несъществуване на приети в производството по несъстоятелност на ищеца вземания на ответника в размер на сумата 3 249 967.77 лева- разлика над сумата 58 718.98 лева до пълния предявен размер от 3 308 686.75 лева. Решението е постановено при участие на синдика на „Ава Спорт“ ООД. Сумата 3 249 967.77 лева е формирана от сбора на вземания по договор за паричен заем от 11.05.2007г. в размер на 1 834 664.10 лева- главница, лихви и неустойки 668 736.08 лева и разноски 14 077.07 лева, предявени в производството по несъстоятелност с молба вх. №16/09.03.2021г., включени в т.1 от списъка на приетите вземания, както и на вземания по договор за сух лизинг на ВС от 01.04.2008г. в размер на 238 045.47 лева –главница и 449 445.05 лева /438 799.41 лева лихви и неустойки и 10 645.64 лева лихви за забава/, предявени в производството по несъстоятелност с молба вх. №16/09.03.2021г., включени в т.1 от списъка на приетите вземания. В частта, с която е признато за установено, че не съществува вземане на ответника за лихви и неустойки с основание договор за паричен заем от 11.05.2007г., договор за цесия от 28.05.2008г., споразумение от 30.11.2009г., договор за цесия от 08.06.2012г. и погасителен план от 2012г. в размер от 58 718.98 лева- разлика над сумата 668 736.08 лева до сумата 727 455.06 лева- приетия размер в производството по несъстоятелност /т.д. №198/2020г. по описа на Окръжен съд- Монтана/ съгласно одобрения от съда с определение от 08.06.2021г. списък на приетите вземания, първоинстанционното решение е влязло в сила. Касаторът намира, че обжалваното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи, че въззивният съд в нарушение на закона не е обсъдил всички наведени оплаквания в жалбата, не е спрял производството, като е игнорирал твърдения за извършена банкова дейност от лице, което не е оторизирано от БНБ и за данни за образувано досъдебно производство; не е обсъдил твърденията за нищожност на договорите за цесия, както и на договора за заем и на договора за лизинг на въздухоплавателно средство. Счита, че решението е постановено и при нарушение на чл.10, ал.3, чл.20 и чл.107 ЗЗД, чл.294 ТЗ. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъдат уважени предявените искове. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил съдебна практика на ВКС с твърдение, че въззивното решение е постановено в противоречие с нея, но не е формулирал нито един правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът „Глоуейв България“ ЕООД, чрез адв.Е.Й. оспорва касационната жалба, като излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационното обжалване- изрично сочи, че от страна на касатора не са поставени правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Счита, че обжалваното решение е правилно- законосъобразно и обосновано, съобразено със съдебната практика, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Синдикът на „Ава Спорт“ ООД /н/ Г. Ч. оспорва касационната жалба, като поддържа, че касаторът не е формулирал нито един правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Излага и доводи за неоснователността на оплакванията за неправилно приложение на закона, като моли, ако бъде допуснато до касационен контрол, въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ за установяване несъществуването на приети в производството по несъстоятелност на „Ава Спорт“ ООД /н/ вземания на „Глоуейв България“ ЕООД в размер на сумата 3 249 967.77 лева- разлика над сумата 58 718.98 лева /за която искът е уважен/ до пълния предявен размер от 3 308 686.75 лева, която сума е сбор на вземания по договор за паричен заем от 11.05.2007г. в размер на 1 834 664.10 лева- главница, лихви и неустойки 668 736.08 лева и разноски 14 077.07 лева, предявени в производството по несъстоятелност с молба вх. №16/09.03.2021г., включени в т.1 от списъка на приетите вземания, както и на вземания по договор за сух лизинг на ВС от 01.04.2008г. в размер на 238 045.47 лева –главница и 449 445.05 лева /438 799.41 лева лихви и неустойки и 10 645.64 лева лихви за забава/, предявени в производството по несъстоятелност с молба вх. №16/09.03.2021г., включени в т.1 от списъка на приетите вземания, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, като излага и подробни мотиви за неоснователността на наведените в жалбата оплаквания. Решаващият съдебен състав след обсъждане на доказателствата по делото стига до извод, че „Глоуейв България“ ЕООД е носител на процесните вземания спрямо „Ава Спорт“ ООД на основание валидни договор за паричен заем от 11.05.2007г. и договор за сух лизинг на ВС от 01.04.2008г., както и процесните три договора за цесия- един от 28.05.2008г. и два от 08.06.2012г., които са действителни и са породили целените правни последици. Намира за неоснователно твърдението на ищеца за привидност на трите договора за цесия, като счита, че в тежест на страната, която твърди абсолютна симулация е да докаже привидността на сделката при пълно и главно доказване, което в случая не е сторено от „Ава Спорт“ ООД. Липсват доказателства, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на които не са желаели. Дори и да се приеме за доказано, че сделките са сключени между свързани лица, този факт не е достатъчен, за да се приеме, че е налице симулация. Съдът сочи, че извършените сделки и последиците от изпълнението по тях са осчетоводени от „Глоуейв България“ ЕООД; че цесиите от 08.06.2008г., както и извършеното плащане на общата цена на прехвърлените вземания в размер на 1 622 000 евро са осчетоводени в счетоводството на цесионера по счетоводна сметка 498; че цената е платена по банков път на 29.06.2012г. по сметка на цедента, а като основание за плащането в платежния документ са посочени двата договора за цесия от 08.06.2012г. Преведената сума в общ размер от 3 741 791.80 лева включва и сумата 291 147.77 евро - неустойки за забава, уговорена в двата договора. Съдът акцентира, че сключването на договора за цесия от 28.05.2008г. между „Вест 64“ ЕООД, представлявано от управителя В.С. /цедент/ и В.С. /цесионер/ и безвъзмездното прехвърляне на вземанията по договора заем сами по себе си не презумират привидност на договора за цесия. Не се установява и противоречие със закона, който позволява сключването на безвъзмезден договор за цесия. Въззивният състав счита, че е неоснователен и доводът на ищеца, че двата договора за цесия от 08.06.2012г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави- чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Подчертава, че в случая договорите са сключени при условията на договорна свобода по въпроса за цената, като страните имат правото да направят конкретна преценка относно потребността от насрещни престации и тяхната взаимна еквивалентност. Споделя съдебната практика на ВКС, че неравностойността на насрещните престации би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, за да се приеме нищожност на сделката поради противоречието й с добрите нрави, като счита, че настоящият случай не е такъв. Предвид гореизложеното, апелативният състав стига до извод, че въз основа на валидно сключени договори за цесия от 28.05.2008г. и 08.06.2012г. „Глоуейв България“ ЕООД е титуляр на прехвърлените му от В.С. вземания към „Ава Спорт“ ООД, произтичащи от валидно сключен договор за заем. По отношение на размера на вземанията, съдът възприема изготвените в първоинстанционното производство две съдебно -икономически експертизи, както и допусната във въззивното производство нова съдебно-икономическа експертиза, като приема, че вземанията по процесните договори за цесия са в предявените от ответника размери, включени в списъка на приетите вземания от синдика на „ Ава Спорт“ ООД. Намира, че договорната лихва към 28.05.2008г. по договора за паричен заем от 11.05.2007г. не е изчислявана при лихвен процент от 18%, а при договорените 8%, както и че в сумата от 962 159 евро, посочена в споразумението от 01.06.2008г. не е включен друг размер лихва /освен договорна лихва/, че няма начислени лихви за забава от 18%, както и капитализация на лихва към главница. Изрично подчертава, че последната констатация е относима и към твърдяното извършване на капитализация на лихви към главница по договора за сух лизинг на ВС. Въззивният съд намира за неоснователни доводите за липса на съгласие от „Ава Спорт“ ООД за обединяване на задълженията по двете отделни договорни отношения с кредитор „Глоуейв България“ ООД и за погасяването им по начина, определен в изготвен от „Глоуейв България“ ООД погасителен план. Счита, че с приетия по делото погасителен план са договорени определени погасителни вноски за погасяване на задълженията за главница и договорна лихва по двата договора за цесия от 8.06.2012г., като планът е подписан от управителите на страните и върху него са положени печатите на двете дружества. Погасителният план е валиден и обвързващ и двете дружества, като е неоснователно възражението за липса на съгласие. Липса на волеизявление може да има, само когато се твърди, че лице, означено като страна по даден договор, не е дало съзнателно съгласие за сключването му. Подписът на съдоговорителя доказва сключването на договора и удостоверява, че направеното волеизявление принадлежи на лицето, което го е положило подписа си в края на документа. Решаващият състав приема, че предвидената в погасителния план схема касае и начина на издължаване и на новираното със споразумението от 30.11.2009г. задължение на „Ава Спорт“ ООД към В.С., като е неоснователно възражението на ищеца за липса на съгласие за новиране на задължението по договора за сух лизинг на ВС и трансформирането му в заемна сума. Споразумението е подписано от лизингодателя / заемодател/ и от управителите на „Ава Спорт“ ООД, като автентичността на подписите им не е оспорена. С оглед на това съдът намира, че обективираното в частния документ волеизявление принадлежи на лицата, подписали документа, а тези лица като органни представители на „Ава Спорт“ ООД изразяват волята на самото дружество за новиране на задължението по договора за сух лизинг на ВС и трансформирането му в паричен заем и за изплащането му съгласно погасителен план, част от споразумението. Погасителният план е инкорпориран в самото споразумение, поради което казаното по-горе относно наличието на съгласие за новиране на задължението се отнася и относно наличието на съгласие новираното задължение да бъде издължавано по начина, обективиран в погасителния план. Въззивното решение е валидно, като няма основание за допускането му до касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост. Касаторът не излага конкретни твърдения на какво основание е следвало да бъде спряно производството по делото. Твърдението за образувано досъдебно производство е общо и неясно, като не се сочат конкретни факти, от които се направи извод за наличие на висящ преюдициален спор или друго основание за спиране по чл.229 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е изложил подробни оплаквания за противоречието на въззивното решение с цитираната практика на ВКС, но не е поставил правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд