Определение № 919 от 01.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 894/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Л. АД-С. против решение № 23/7.11.13 г. по в.т.д. № 175/13 г. на Силистренски ОС, с което по същество се отхвърля иска на касатора да се признае за установено, че Р. тр. О.-С. и М. Р. В. от С. дължат солидарно на Д. Л. АД сумата 15 000 лв.неизплатена част от ЗЗ за 73 735.57 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване заявлението в съда до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 391/11 г. на Силистренски РС. Касаторът е осъден за разноски. Ответниците са подали отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна, като претендират за разноски по представения списък по чл.80 ГПК. Решаващия и единствен мотив на въззивният съд е, че от заключенията на ССЕ се установява, че ответниците, като лизингополучатели по сключения с ищеца договор за фин.лизинг на МПС от 25.07.2006 г., са надвнесли повече от дължимото съгласно договорения погасителен план. Всъщност лизингополучател е Р. тр. О.-първият ответник, който е издал ЗЗ от същата дата 25.07.2006 г., авалиран от втората ответница М.В.. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК по въпросът: Допустимо ли е страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения-чл.92 ЗЗД, и тяхната свобода ограничена ли е от чл.10,ал.2 ЗЗД, както и може ли съдът да намалява размера на неустойката до размера на законната лихва на основание ПМС 72/8.04.94 г.?, се твърди противоречие с решения на ВКС по гр.д. 315/2005 на ІІ г.о. и др, с които е прието, че няма пречка страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения-чл.92 ЗЗД, над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от чл.10,ал.2 ЗЗД. Твърдяното противоречиво решаване е налице. В изложението касаторът се позовава на допълнение към първоначалното заключение на ССЕ в което е записано: Фактурираните неустойки за забавено плащане на лизингови вноски по чл.7.7.2 от ОУ в размер на 7 814.95 лв. след преизчисляване, /по ПМС 72/94 г./, би следвало да са 392.30 лв. Затова, надвнесената сума по начислената неустойка е 7 422.69 лв. Следователно, последната надвнесена сума би следвало да се отнесе като внесена по главницата. По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.