Определение № 786 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1595/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 494/10.01.2023 г. на „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, подадена чрез А. Б. в качеството ѝ на синдик, и касационна жалба вх. № 2560/06.02.2023 г. на „Климатроник“ ЕООД, подадена чрез адвокат Ц. Й., срещу въззивно решение № 1466/01.12.2022 г. по гр.д. № 1909/2022 г. на Апелативен съд - София. В касационните жалби се поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Тома строй“ ЕООД /н/ се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Може ли да влезе в сила възлагателно постановление, което не е било влязло в сила нито към момента на откриването на производство по несъстоятелност спрямо длъжника, нито към този на обявяването на длъжника в несъстоятелност; 2. Как се отразяват регламентираните в чл. 638, ал. 1 ТЗ суспензивни ефекти на течението на сроковете за обжалване на възлагателни постановления, издадени преди датата на откриване на производството по несъстоятелност и водят ли до тяхното спиране; 3. Освен чрез жалба по чл. 435 ГПК или чрез иск по чл. 496, ал. 3 ГПК, може ли процесуалната незаконосъобразност на постановлението за възлагане да бъде предмет на съдебен контрол по друг ред – чрез иск, различен от този по чл. 496, ал. 3 ГПК или инцидентно, в рамките на петиторен исков процес относно възложения недвижим имот; 4. Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото; 5. Възлагателно постановление, издадено преди вписването на обща възбрана върху имотите на длъжника, но влязло в сила и вписано след датата на вписването на общата възбрана, може ли да бъде противопоставено на кредиторите на несъстоятелността; 6. В кой момент настъпват суспензивните ефекти по чл. 638, ал. 1 ТЗ – в момента на откриването на производството по несъстоятелност или в момента на обявяването на длъжника в несъстоятелност; 7.Дали в масата на несъстоятелността се включва недвижимият имот, предмет на невлязлото в сила постановление за възлагане, или внесената от купувача по публичната продан, съгласно чл. 496, ал. 1 ГПК по сметка на ЧСИ преди издаване на постановлението парична сума, както и съответно тълкуване при подобни факти на нормата на чл. 646, ал. 1 ТЗ и чл. 638 ТЗ; 8. Може ли да влезе в сила възлагателно постановление, което е издадено след спиране на изпълнителното дело на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ и докато така спряното изпълнително дело не бъде възобновено. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Климатроник“ ЕООД се поддържа наличие основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, както и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото; 2. Длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и закона. Сочи се като спорна тезата във въззивното решение, че не дружеството, а синдикът владее имота за себе си. Третото лице - помагач „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /сега „ОББ“АД/, гр. София, чрез процесуалния представител адвокат Д. С., твърди в отговор на касационната жалба на „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените по делото разноски. „Тома строй“ ЕООД /н/ е подало писмен отговор на касационната жалба на „Климатроник“ ЕООД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по подадената касационна жалба, като оспорва жалбата и по същество. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 260719/28.02.2022 г., по гр. д. № 8154/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която „Тома строй“ ЕООД /н/ е осъдено да предаде на „Климатроник“ ЕООД владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.441.1.5 по КККР, одобрени със Заповед РД- 18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, общ. "Триадица", ул. "Узунджовска" № 11, ет. 2, с площ от 92.60 кв.м. и 13/72 ид. ч. от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.1001.551.1.6, под обекта – 68134.1001.441.1, над обекта – 68134.1001.441.1.3. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена претенцията на „Климатроник“ ЕООД против „Тома строй“ ЕООД /н/ с правно основание чл. 108 ЗС в частта за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху посочения недвижим имот. В останалата част, с която е уважена установителната част на иска по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че „Климатроник“ ЕООД е собственик въз основа на постановление за възлагане от 04.02.2016 г. по изп.д. № 20148380410887 на ЧСИ М. Б. на процесния имот, първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е приел, че на 19.12.2009 г. е вписана договорна ипотека в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, за обезпечаване на вземанията ѝ към кредитополучателя „Боско Строй“ ЕООД по договор за кредит от 31.07.2008 г., върху няколко недвижими имота, собственост на длъжника, като в ипотечния договор под б. „Б“ е описано жилище, находящо се на първи надпартерен етаж в къща, се в гр. София, на ул. "Узунджовска" № 11, ет. 2, със застроена площ от 92,60 кв.м. На 20.03.2014 г. „Боско строй“ ЕООД е прехвърлил на „Гео строй ГД“ ЕООД процесния недвижим имот, а на 16.04.2014 г. имотът, като част от търговското предприятие на „Гео строй ГД“ ЕООД, е прехвърлен с договор за прехвърляне на търговско предприятие на „Тома строй“ ЕООД. През 2014 г. е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Б., взискател по което е „Райфайзенбанк България“ АД, а длъжници - „Боско Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, „Интербетон“ ООД, „Екобетони“ ЕООД, а ипотекарен длъжник е „Тома Строй“ ЕООД. На 04.12.2014 г. е вписана възбрана върху процесния имот. С постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2016 г., влязло в сила на 27.07.2017 г. и вписано в Агенция по вписванията на 03.10.2017 г., спорният имот е възложен на „Климатроник“ ЕООД като постановлението в частта относно индивидуализацията на имота по КККР е допълнено с постановление от 28.09.2017 г. Срещу възлагателното постановление е подадена частна жалба от „Тома строй“ ЕООД, която е оставена без уважение с решение от 29.09.2016 г. по ч.гр.д. № 6617/2016 г. на СГС, потвърдено с определение от 05.04.2017 г. по гр.д. № 1290/2017 г. на САС, което определение е оставено без разглеждане от ВКС с определение № 392/26.07.2017 г. по ч.т.д. № 1534/2017 г. на ВКС, I т.о. Срещу постановлението за възлагане са подадени и жалби от „Интербетон“ ООД и „РОСГ“ ЕООД, които са оставени без разглеждане с влезли в сила определения на СГС. Въззивният съд е посочил, че по отношение на „Тома строй“ ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение № 93 от 27.07.2016 г. по т.д. 105/2016 на ОС - Плевен, а с решение от 03.01.2017 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, като е постановена обща възбрана и запор на имуществото му. С определение № 635/07.06.2018 г. по т.д. № 105/2016 г. на ОС – Плевен, синдикът на „Тома строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ е овластен, със съдействието на избран от него съдебен изпълнител и ключар, да подмени заключващите механизми на процесния апартамент. Определението е обжалвано от „Климатроникс“ ЕООД, но е потвърдено от въззивната инстанция. По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 128/13.11.2018 г., с който на основание чл. 718 ТЗ и в съответствие с определение № 629/07.06.2018 г. на съда по несъстоятелността, „Тома Строй“ ЕООД /н/ продава на „Совтранс Ауто“ ЕООД няколко недвижими имота, сред които е и процесният апартамент. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че спорното между страните е дали откриването на производството по несъстоятелност срещу длъжника „Боско строй“ ЕООД с решение от 06.01.2016 г. и срещу ипотекарния длъжник „Тома строй“ ЕООД с решение от 27.07.2016 г., спира индивидуалното принудително изпълнение при условията на чл. 638, ал. 1 ТЗ, съответно дали е възпрепятствано влизането в сила на постановлението за възлагане от 04.02.2016 г. в полза на „Климатроникс“ ЕООД. Посочил е, че към момента на изпълнението процесният имот не е принадлежал на „Боско строй“ ЕООД, не е включен в масата по несъстоятелност на това дружество и съответно откриването на производството му по несъстоятелност не спира изпълнението по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ М. Б., насочено срещу имота, като собствен вече на „Тома строй“ ЕООД. Съдът е приел още, че на действието на вписаната ипотека и наложената възбрана от 2009 г. и 2014 г. в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД може да се позовава само банката, не и длъжникът или други неучастващи в изпълнението лица. „Тома строй“ ЕООД /н/ е придобило имота с ипотеката /чл.173, ал.1 ЗЗД/, учредена в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. По въпроса за спирането на изпълнението по образуваното изпълнително дело срещу имуществото на ответника при открито производство по несъстоятелност, съдът, позовавайки се на практиката на ВКС, е посочил, че фактическият състав на публичната продан като самостоятелен изпълнителен способ приключва с изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума – чл. 496, ал. 1 ГПК. Това е релевантният момент, спрямо който следва да се прецени приложението на нормите на чл. 638 ТЗ. При откриване на производство по несъстоятелност на длъжника след издаване на постановлението за възлагане, но преди влизането му в сила, в масата по несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. В тази хипотеза не може да намери приложение нормата на чл. 638 ТЗ, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ вече е приключило. С тези аргументи съдът е приел, че при приключен изпълнителен способ, действията по реализиране на същия не могат да бъдат спрени. Доколкото влизането в сила на постановлението за възлагане не е част от фактическия състав на изпълнителните действия по този способ, а е свързано със стабилизирането на това постановление като властнически акт, решението за откриване на производство по несъстоятелност от 27.07.2016 г. може да спре само последващи предприети изпълнителни действия по индивидуалното принудително изпъление. Ето защо и наложената с решението на съда по несъстоятелността по чл.710 ТЗ от 03.01.2017г. обща възбрана върху имуществото на „Тома строй“ ЕООД /н/ няма препятстващ публичната продан ефект. Поради това „Климатроникс“ ЕООД се легитимира като носител на правото на собственост върху процесния имот въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане от 04.02.2016 г. Освен това е налице и разрешение на съда по несъстоятелността по реда на чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ М. Б. по образуваното изпълнително дело, което може да се приеме за валидиращо извършените действия по публичната продан. Въззивният съд е посочил, че действителността на проданта може да бъде атакува по исков ред само ако не е спазен чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената, каквито оплаквания не са въведени от ответника. Последващата продажба на процесния имот от синдика на „Тома строй“ ЕООД /н/ не може да бъде противопоставена на ищеца, тъй като постановлението за възлагане не е отменено, нито е прогласена недействителността на публичната продан по исков ред. По отношение на иска по чл.108 ЗС в частта му за предаване на владението въззивният съд е приел, че купувачът „Климатроникс“ ЕООД е бил въведен във владение от съдебния изпълнител. Впоследствие по възлагане от синдика на „Тома строй“ ЕООД /н/, като обезпечителна мярка, друг съдебен изпълнител е сменил ключалките на процесния имот и го е запечатал по реда на чл. 651 ТЗ. Така имотът е останал във владение на синдика, а не в самото дружество, доколкото при налагане на обезпечителни мерки спрямо имущество от масата на несъстоятелността, изразяващи се в запечатване, синдикът не действа от името на несъстоятелния длъжник, а в собствено качество с цел да съхрани това имущество. Когато то не е във владение на длъжника, запечатването не води до промяна на това обстоятелство. Освен това от данните по делото е ясно, че през 2018 г. синдикът на „Тома строй“ ЕООД /н/ е продал по реда на чл. 718 ТЗ имота на трето на делото лице – „Совтранс ауто“ ЕООД, което сочи, че вероятно този купувач е въведен във владение. С оглед така приетото, съдът е счел, че искът по чл. 108 ЗС в установителната си част по отношение на правото на собственост е основателен, но в осъдителната част следва да бъде отхвърлен. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касаторите правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният ревандикационен иск и първоинстанционното решение е потвърдено. Поставените в тази връзка въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не могат да предпоставят допускане касационно обжалване. Не е налице противоречие по първи, втори, шести и седми въпроси с цитираните от „Тома строй“ ЕООД /н/ решения на ВКС /решение № 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г., решение № 56 от 24.04.2018 г. по гр. д. № 2339/2017 г. и решение № 55/20.05.2021 г. по гр. д. №3415/2021 г./. Според решение № 55/2021г. по гр.д.№ 3415/2020г. на ІІг.о. постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ в изпълнителното производство преди откриване производството по несъстоятелност, влязло в сила след обявяване на длъжника в несъстоятелност и налагане на обща възбрана и запор, е противопоставимо на длъжника и на кредиторите на несъстоятелността. Релевантният момент за приложението на чл.638 ТЗ от гледна точка дали имот – предмет на публична продан, се включва в масата на несъстоятелността, е изготвянето на постановлението за възлагане, а не влизането му в сила. Фактическият състав на публичната продан, като самостоятелен изпълнителен способ, приключва с издаването на постановлението за възлагане, след като обявеният за купувач внесе дължимата сума. Въззивният съд е приел, че индивидуалното принудително изпълнение подлежи на спиране, респ. прекратяване, съгласно чл. 638 ТЗ /ред., ДВ., бр. 38/2006 г./, само ако към момента на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника не е приключил фактическият състав на публичната продан на имуществото, срещу което е насочено изпълнението, т.е. не е издадено постановлението за възлагане. Съобразявайки практиката на ВКС, съдът е приел, че нормата на чл. 638 ТЗ /ред., ДВ., бр. 38/2006 г./ не намира приложение, когато постановлението за възлагане е вече издадено, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ е приключило, т.е. спирането на производството по отношение на приключила публична продан е безпредметно. В тези случаи внесената от купувача по публичната продан цена се включва в масата на несъстоятелността, когато вземането на взискателя по индивидуалното принудително изпълнение е прието и включено в сметката за разпределение по чл. 717н ТЗ. В посоченото от касатора решение № 56/2018г. по гр.д.№2339/2017г. на ВКС се касае за различна хипотеза - спиране на изпълнителното производство по разпореждане на съда в срока за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК, като обезпечение на иск по чл.440, ал1 ГПК, каквато хипотеза в случая не е налице. В решението е обсъдено спирането на изпълнителното производство като висящ процес и спиране теченето на сроковете, което е от значение за допустимост на иска по чл.440 ГПК. В случая въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС /решение №55/2021г. по гр.д.№3415/2020г./, според която с откриване на производството по несъстоятелност не се спира влизането в сила на издадено преди това в индивидуално изпълнително производство постановление за възлагане на недвижим имот, собственост на длъжника, не се спира изпълнението на приключил изпълнителен способ. Третият, поставен от „Тома строй“ ЕООД /н/ въпрос, е неотносим. Той не е включен в предмета на спора и в решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване на решението. Той е свързан с възможностите за защита при допуснати процесуални нарушения при извършването на публична продан, което не е предмет на делото. Предмет на спора е правото на собственост върху процесния имот и с оглед константната практика на ВКС е недопустимо да се разглежда въпросът за законосъобразността на влязло в сила възлагателно постановление в хода на такъв процес. По следващия въпрос на касатора „Тома строй“ ЕООД /н/ също не следва да се допуска касационно разглеждане на въззивното решение, тъй като въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на ответника във връзка с така предявения иск. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил относимите доказателства във връзка с твърдяното право на собственост и правнорелевантните факти, като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Въззивният съд е съобразил константната практика на ВКС, съгласно която релевантният момент, спрямо който следва да се прецени приложението на чл. 638 ТЗ /ред., ДВ., бр. 38/2006 г./, е моментът на осъществяване на фактическия състав на публичната продан – издаване на постановлението за възлагане. Посочил е, че тъй като към момента на реализиране на изпълнителния способ „публична продан“, не е било открито производство по несъстоятелност, то с влизането в сила на възлагателното постановление настъпва и вещно-прехвърлителният ефект в патримониума на купувача по публичната продан. Касаторът не сочи конкретни доводи, възражения и доказателства, които са останали необсъдени, а бланкетно препраща към своята въззивна жалба, с което не обосновава твърдяното противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС. По отношение на петия въпрос въззивният съд е посочил, че общата възбрана върху имуществото на „Тома строй“ ЕООД /н/ няма препятстващ проведената публична продан ефект. Както бе посочено в отговорите към предишните въпроси, въззивният съд е приел, че изпълнителният способ - публична продан на недвижим имот в индивидуално принудително изпълнение, е приключил преди обявяване на длъжника в несъстоятелност, поради което вписването на обща възбрана по реда на чл. 710 ТЗ не може да засегне правата, придобити при приключилата публична продан. Цитираните от касатора съдебни решения не противоречат на така приетото в обжалваното решение, доколкото те разглеждат вписване на разпоредителни сделки след вписване на обща възбрана в производството по несъстоятелност. Последният въпрос от изложението към касационната жалба на „Тома строй“ ЕООД /н/, свързан с влизането в сила на постановление за възлагане при спряно изпълнително производство на основание чл. 638 ТЗ, също не може да предпостави допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В практиката си ВКС приема, че с влизането в сила на възлагателното постановление настъпва вещнопрехвърлителният ефект от вече приключилия изпълнителен способ, а при приложението на нормите на чл. 638 /ред., ДВ., бр. 38/2006 г./ и чл. 646, ал. 1 ТЗ се преценява дали са приключили изпълнителните действия по конкретния изпълнителен способ. В случая, както бе посочено, въззивният съд е приел, че фактическият състав на изпълнителния способ „публична продан“ е изпълнен, поради което спирането на изпълнителното производство на основание чл. 638 ТЗ след издаване на възлагателното постановление не е повлияло на влизането му в сила. В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд е акцентирал и на постановеното от съда по несъстоятелността разрешение по чл.638, ал.3 ТЗ за продължаване на изпълнителните действия по процесното изпълнително дело на ЧСИ Б., като е приел, че това разрешение валидира извършените действия по проданта. Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по касационната жалба на „Климатроник“ ООД в частта, с която е отхвърлено искането по реда на чл.108 ЗС срещу „Тома строй“ ЕООД /н/ за предаване на владението върху процесния имот. Поставеният от касатора „Климатроник“ ООД процесуалноправен въпрос в изложението, касаещ задължението на въззивната инстанция за обсъждане на всички доводи и възражения на страните, в случая е релевантен за изхода на делото по предявения ревандикационен иск в неговата осъдителна част. Касационна проверка следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за съответствието с ТР№1/2013г., ОСГТК и посочената от касатора практика на ВКС на даденото от въззивния съд решение по поставения въпрос във връзка с поддържаните от ищеца доводи, че след издаване на постановлението за възлагане на процесния имот, имащо вещнотранслативен ефект, той вече не е част от масата по несъстоятелност, а продажбата на последния по реда на чл.718 ТЗ от синдика на трето лице по време на висящия процес, с предаване на владението, е неотносимо към иска по чл.108 ЗС. Останалите въпроси, касаещи допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, ще бъдат разгледани от касационната инстанция в решението по същество. С оглед горното следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в частта относно предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на процесния имот. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на общо 2454,77 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.