Определение № 60478 от 10.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Т. срещу решение №.12401/27.11.20 по г.д.№.5939/19 на АС София - с което е потвърдено решение №.6832/9.1019 по г.д.№.12278/18 на СГС, І ГО, 2с., за отхвърляне на предявения от касатора като частичен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 2500евро /част от обща сума 200000евро/ обезщетение за имуществени вреди от публична продан на ипотекиран недвижим. Ответната страна „Банка ДСК“АД оспорва жалбата. Касационната жалба е недопустима. С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на 2500евро - съставляващи част от общо вземане 200000евро. Цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.1 ГПК и е в размер на търсената сума. Същата е 2500евро и левовата й равностойност възлиза на 4889,575лв. /съобразно фиксирания курс на еврото към лева 1.95583/. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела. Видно от изложеното по-горе, обжалваното въззивно решение е постановено по иск с правно основание чл.49 ЗЗД с цена под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум. Поради това и то не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,