Определение № 156 от 27.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Б. инвестмънтс” - [населено място] срещу Определение № 322 от 23.11.2012 г. по т.д. № 1023/ 2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение №1012 от 14.06.2012 г. по гр.д. №3101/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, като недопустима. По изложените съображения, че делото не е търговско, а гражданско, тъй като в предмета му не е налице вземане по търговска сделка, а искане за обявяване нищожност на сделка, сключена чрез пълномощник на дружеството ищец, и релевантните за предмета обстоятелства касаят гражданскоправните хипотези по чл. 40 и чл. 26 ЗЗД, жалбоподателят счита, че е нарушен чл. 280 ал. 2 ГПК. Поддържа, че съдът е следвало да вземе предвид чл. 318 ал. 2 ТЗ, съгласно която разпоредба продажба, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице, не е търговска продажба, както и че делото е образувано и разгледано като гражданско дело, а не по реда за разглеждане на търговски дела и доколкото не касае вземане, произтичащо от търговска сделка, не е търговско дело. Иска определението да се отмени. Ответницата по частната касационна жалба Г. Иванова П. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна, а ответницата по частната жалба С. Л. Т. - от [населено място], кв. Ч., не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба. С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане, като недопустима, касационната жалба на „Б. инвестмънтс” - [населено място] срещу Решение №1012 от 14.06.2012 г. по гр.д. №3101/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от „Б. инвестмънтс” - [населено място] срещу С. Л. Т. от [населено място] иск за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №168/28.10.2009 г., рег.№ 9163, д.№ 567/2009 г. на нотариус №40 С. Й. и не е разгледан евентуалния иск по чл. 108 ЗС срещу Г. Иванова П. - от [населено място]. Изложени са съображения, че цената на разгледания главен иск 5948 лв., определена по чл. 69 ал. 1 т.4, вр. т.2 ГПК, съобразно Удостоверение на Община ”Р.”- [населено място] изх.№ 94 - 693/26.08.2010 г., е под установения в чл. 280 ал. 2 ГПК минимум 10 000 лв., поради което решението не подлежи на касационно обжалване. Съдът е приел, че търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че има за предмет вземане по търговска сделка, определена с оглед качеството на продавача - търговец и презумпцията на чл. 286 ал. 1 ТЗ предвид свързаността на сделката с упражняваното от дружеството занятие - инвестиране в сферата на недвижими имоти в строителството на жилищни сгради в [населено място], обл.П.. Определението е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационна жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани искове за нищожност и за недействителност на търговска сделка - продажба на недвижим имот, сключена от името на търговеца с оглед осъществяване дейността му по занятие - инвестиране в сферата на строителството на недвижими имоти - чл. 286 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 2 т. 1 ТЗ. Искът е с цена до 10 000 лв., определена по реда на чл. 69 ал. 1 т. 2 и т. 4 ГПК, поради което на основание чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан от двете съдебни инстанции по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове. Съгласно чл. 104 ал. 1 т. 4 и чл. 365 и сл. ГПК, по реда на глава ХХХІІ от ГПК се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция исковете с изброения в т.1 - т.5 предмет, с цена на иска над 25 000 лв., а търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. - от районния съд, в който случай се прилага общия ред, но от това не следва, че делото не е търговско. По изложените съображения частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение