Определение № 70 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 452/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 260081/ 15.10.2020 г. по ч.т.д. 465/ 2020 г., с което Апелативен съд – Варна е потвърдил определение от 14.05.2020 г. на Окръжен съд – Варна за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на В. А. П. срещу „Юробанк България“ АД за сумата 33 521 лв. Определението се обжалва от Банката с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност, като се изтъкват условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по частната жалба В. А. П. възразява, че частната жалба е недопустима поради липса на правен интерес, евентуално – неоснователна. Претендира разноски. С ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС прие, че не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивното определение срещу първоинстанционното определение за издаване на обратен изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3 ГПК). Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за всички органи на съдебната власт. Следователно настоящият състав е длъжен да приеме, че частната касационна жалба е с недопустим предмет и да я остави без разглеждане по същество. При този изход на производството по нея и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските в настоящото производство. Те се изразяват в платеното адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът