Определение № 2825 от 10.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1839/2025 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от ответника „Cardif Assurances VIE SA, France - чрез „К. Животозастраховане, клон България“ КЧТ срещу определение № 1598 от 27.05.2025г. по т.д.№ 872/2025г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане на основание чл.280,ал.3,т.1 ГПК (като подадена срещу решение по търговско дело с цена на иска от 13 408.52лв.) касационната жалба на дружеството срещу решение № 393 от 20.11.2024 г., постановено по в. т. д. № 451/2024 г. на Окръжен съд Стара Загора. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно като възприетата в него теза за неприложимост на разпоредбата на чл.113, изр. второ ГПК е в противоречие с идеята на закона и с практиката на ВКС. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на състава за последващи процесуални действия. Оспорва се правилността на извода за изключен касационен контрол - че страните в спорното правоотношение застраховател и застраховащ са търговци, предявеното вземане произтича от абсолютна търговска сделка - договор за застраховка. Твърдението е, че тези съображения не държат сметка, че застраховката обезпечава задължения по договор за кредит, сключен с потребител. Акцентира се на обстоятелството, че именно наследодателят на ищците има качеството на потребител, ищците са предявили косвения иск по чл.134 ЗЗД и че разпоредбата на чл.113 ГПК е приложена от първоинстанционния съд при преценка за местната подсъдност на спора. Обжалващата страна счита за нелогично разбирането, че разпоредбата на чл.113 ГПК може да се прилага в частта си относно определянето на подсъдността, но не и в частта относно съдопроизводствения ред, по който да се гледа делото, съответно и праговете за касационно обжалване. Възразява се, че при неблагоприятен изход за потребителя - процесуалния субституент, тълкуването на разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 във вр. с чл.113, изр. второ ГПК би било обратно и касационната жалба би била допустима. Изложен е довод, че законодателят не е предвидил различно действие на разпоредбата на чл.113 ГПК в зависимост от това, кое лице черпи права от нея. Поддържа се, че мотивите към обжалвания акт са в противоречие с Тълкувателното решение по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС; сочи се, че следва да бъде съобразено определението по ч.т.д.№ 1486/2019г. на І т.о., съгласно което, даденото разрешение с ТР №3/23.02.2022г. е аналогично приложимо за всеки вид търговска сделка като от значение е наличието на качество на потребител при преценката за прага за касационна обжалваемост. Страната се позовава и на определението по ч.т.д.№ 1855/2016г. на І т.о., в което при допуснат касационен контрол е дадено разрешението, че процесуалният субституент при процесуално застъпничество по чл.134 ЗЗД относно права на потребител може да упражни правото на избор на потребителя на местна подсъдност по чл.113 ГПК, като предяви иска по чл.134 ЗЗД по постоянния/настоящ адрес на потребителя”. Жалбоподателят счита, че обстоятелството че искът е предявен от наследниците на потребителя, не може да отрече приложението на разпоредбата на чл.113,изр. второ ГПК. Излага аргументи, че ищците също са придобили качеството на потребители, доколкото черпят права от застрахователния договор, сключен от техния наследодател и съгласно разпоредбата на чл.382,ал.3,изр. второ КЗ, по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал.1, наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници и поръчители по кредита, имат правата на застрахован (освен правото да получат обезщетение до размера на непогасената част от задължението). Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.2,ал.2 КЗ и поддържа, че наследниците на ползващото се от застраховката по чл.382 КЗ лице придобиват качеството на ползвател на застрахователни услуги, когато се касае до претендирано застрахователно обезщетение като цитира и определението по ч.т.д.№ 797/2019г. на І т.о. на ВКС - с оглед признатото право на застрахован по смисъла на чл. 383,ал.3 КЗ и в тази връзка установеното качество на „потребител на застрахователна услуга”, на наследника на длъжника по договор за кредит, застраховал в обезпечение на задължението си по него свое неимуществено благо, разполага с правото произтичащо от разпоредбата на чл.113 ГПК да предяви иска си по настоящия или при липса на такъв - по постоянния си адрес. Позовава се и на определенията по гр.д.№ 2474/2021 на ІV г.о. и по ч.гр.д.№ 1258/2022г. на ІІІ г.о. на ВКС. Основава тезата си и на определението по ч.т.д.174/2020г. на І т.о. на ВКС относно наличието на идентитет между понятията „потребител на застрахователни услуги съгласно пар.1,т.1 от ДР КЗ /отм./ и „ползвател на застрахователни услуги“ съгласно чл.2,ал.2 КЗ, застъпена и в определенията по ч.т.д. № 1433/2016г. на ІІ т.о. и по ч.т.д. № 1855/2016г. на І т.о. на ВКС. В писмен отговор ищците - процесуални субституенти П. И. и С. И. оспорват основателността на частната жалба. Посочват, че при цена на предявените искове от 13 408.52лв. въззивното решение не покрива законоустановения лимит за касационна проверка и преценката на състава на ВКС в обжалваното определение е правилна. Акцентират, че съищецът, конституиран на основание чл.134,ал.2 ЗЗД е банка, няма качеството на потребител, и не е „икономически по- слабата страна“, какъвто е критерият за преценка за потребителско качество. Позовава се на определенията по т.д.№ 896/2025т. на І т.о. и по ч.т.д.№ 506/2025г. на ІІ т.о. на ВКС. Отговор от „Юробанк България“ АД не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С обжалваното пред състава на ІІ т.о. на ВКС възивно решение е потвърдено решението на Районен съд - Стара Загора, с което по предявен от П. И. И. и С. И. И. иск с правно основание чл.382, ал.2 КЗ вр. чл.134 ЗЗД е осъдено дружеството - касатор чрез „К. Животозастраховане, Клон България КЧТ“, да заплати на „Юробанк България“ АД сумата 13 408.52 лв. за главница и договорна лихва от неплатено застрахователно обезщетение по сертификат PLUS-19256522 за застраховка „защита на плащанията“, сключен между дружеството - чрез клона му в България като застраховател и „Юробанк България“ АД като застраховащ, обезпечаващ изпълнението на задълженията по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19256522, сключен на 12.04.2022 г. между „Юробанк България“ АД и застрахован кредитополучател И. П. И., починал на 06.07.2023 г. За да счете подадената касационна жалба за недопустима съставът на ВКС е изложил мотивите: Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е уважен иск с възприета от инстанциите по същество правна квалификация чл.382, ал.2 КЗ вр. чл.134 ЗЗД за заплащане на обезщетение по застраховка, сключена в полза на кредитор за обезпечаване изпълнението на задължения на длъжник по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта. Страните в спорното правоотношение - застраховател и застраховащ, са търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, а предявеното за защита с иска вземане произтича от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ (договор за застраховка), с оглед на което следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено по търговско дело и че преценката за допустимост на касационното обжалване следва да се извърши съобразно въведения с чл.280, ал.3, т.1 ГПК ограничителен праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела. Предвид основанието, от което произтича претендираното от ищците в полза на ответника - застраховащ парично вземане, обстоятелството, че застраховката обезпечава задължения по договор, сключен с потребител (наследодателят на физическите лица - ищци, кредитополучател по договора за кредит), не обуславя приложимост към спора на разпоредбата на чл.113 ГПК и на правилата за достъп до касационно обжалване по граждански дела. Предявеният иск е с цена 13 408.52 лв., т. е. под 20 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, както е посочено в неговия диспозитив. Поради необжалваемостта на решението подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията на настоящия състав произтичат от следното: Конституираният по реда на чл.134,ал.2 съищец „Юробанк България“ АД няма качество потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и не е „икономически по-слабата страна“. Качеството на ищците - процесуални субституенти по предявения по реда на чл.134 ЗЗД иск (като наследници, които след смъртта на кредитополучателя получават права на застрахован, освен правото да получат обезщетение до размера на непогасената част от задължението - чл.382, ал.3, изр. второ КЗ) на потребители не може да обоснове и обуслови извод за характера на делото като гражданско с цена на иска над 5 000лв. с оглед последиците по чл.280,ал.3,т.1 ГПК. Това е така, защото за тази преценка от значение е единствено въведеният от процесуалните субституенти спорен предмет на делото, предявеното за защита вземане, а то е правото на съищеца - банката да получи в своя патримониум застрахователно плащане по застраховката, сключена от нея за обезпечение на непогасената част от задължението на застрахования кредитополучател по договор за потребителски кредит. Качеството на процесуалните субституенти на потребители, които са предявили непряк/косвен иск, иск, чрез който упражняват чужди, а не свои права, не може да бъде определящ за характера на делото - гражданско или търговско. За характера на делото от значение е единствено правоотношението, предмет на спора - в случая абсолютна търговска сделка между застраховател и застраховащ и двамата - търговски дружества. Това разрешение дава отговор и на поставения в частната жалба въпрос дали при подадена касационна жалба от процесуалните субституенти - потребители, делото би могло да се квалифицира като гражданско с оглед неговата обжалваемост пред ВКС с оглед цената на иска. Това разрешение е съобразено и държи сметка и за довода в частната жалба, че законодателят не е предвидил различно действие на разпоредбата на чл.113 ГПК в зависимост от това, кое лице черпи права от нея. От значение е, че предявяването на сурбогационния иск не променя характера на спорния предмет, на спорното правоотношение, а в случая е предявен именно такъв иск, а не преки искове от всеки от наследниците съобразно размера на наследствената част по чл.382,ал.1 ,изр. трето КЗ (за остатъка от обезщетението/застрахователната сума, надхвърлящ непогасената част от задължението). В случая без значение е правоотношението, от което произтича активната легитимация на ищците, защото то е извън същинския предмет на спора, който се състои в това дължи ли се на банката застрахователно плащане. Активната легитимация е необходима единствено, за да обуслови процесуалното право на иск, но е без значение за предмета на спора и квалифицирането му като граждански или търговски. Качеството процесуалните субституенти на застраховани по застраховката, сключена от кредитор за обезпечение на задължението на длъжника, които същевременно са потребители по смисъла на ЗЗП, е без значение за определяне на делото като търговско. От значение са единствено субективните права, заявени или отричани с иска, и тяхната парична оценка. Според настоящия състав в конкретния случай при преценката по чл.280,ал.3,т.1 ГПК не следва да бъде прилагана буквално практиката на ВКС по отношение на чл.113, изр. първо ГПК относно подсъдността на исковете на и срещу потребители, на която частният жалбоподател се позовава. Същото е относимо и към аргумента, че разпоредбата на чл.113 ГПК е приложена от първоинстанционния съд при преценка за местната подсъдност на спора. С тези съображения и при дължимата съгласно ТР № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС проверка и преценка обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Както се посочи няма основание за преценка то да е постановено в отклонение от практиката на ВКС, включително и при несъобразяване с разрешението, дадено по тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.