Определение № 409 от 17.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4001/2015 г.

В. съд е приел, че съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. ОСГТК на ВКС определението, с което първоинстанционният е отказал да приеме за съвместно разглеждане в същото производство инцидентен установителен иск, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл.274,ал.1,т.1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. Насрещната страна – Параходство Български морски флот – АД не изразява становище. Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима. По предпоставките за допускане на касационно обжалване: Единственият процесуален въпрос, който е разгледан от въззивният съд, е посоченият по-горе и той е разрешен в съответствие с приетото разрешение в т.7а. на посоченото тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. ОСГТК на ВКС. Изведените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси за допустимостта на предявения от него инцидентен установителен иск (за проверка на валидността на индивидуален административен акт) и за задълженията на съда при разглеждането на такъв иск, са различни от единствения обуславящ въпрос, не са обусловили правните изводи на въззивния съд и не е следвало да ги обусловят (въззивният съд не е следвало да разглежда по същество процесуалноправни въпроси, които не подлежат на въззивно обжалване). Поради това не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева съгласно представен списък за разноски. Искането и е основателно и следва да бъде уважено. Воден от изложеното съдът