Определение № 901 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4646/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника В. П. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Р. срещу определение № 256 от 14.08.2013г. по в. ч. гр. дело № 334/2013г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалвания съдебен акт е потвърдено определение от 26.01.2012г. по гр. дело № 715/2011г. на Русенски окръжен съд, с което не е допуснато привличането на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] като трети лица помагачи на ответника В. П. К.. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение и излага доводи за допускане на касационното му обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като процесуалноправният въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „при пропускане на срока вследствие на нередовно връчване на книжата по делото – исковата молба и приложенията към нея, и когато няма доказателства, че това е така, при твърдение на един отрицателен факт, а именно че ответникът не е получил въпросните книжа, без да са налице доказателства за обратния положителен факт, следва ли в този случай да му бъде уважено искането за конституиране на трети лица – помагачи в първото съдебно заседание на делото и съответно да му се предоставя възможност за отговор на исковата молба и елиминиране на последиците, свързани с неподаването на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК”. Ответниците М. В. В. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ и ответника [фирма] /ответник в първоинстанционното производство/ не изразяват становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното определение, с което не е допуснато привличането на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] като трети лица помагачи на страната на ответника В. П. К., намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима поради следните съображения: Обжалваното определение на въззивната инстанция не е от категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК. При отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Поради това, че процесуалната фигура на третото лице – помагач в действащия ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ е уредена по аналогичен начин с тази по отменения ГПК, и с оглед идентичното съдържание на разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 218а, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, т. 5 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС в частта за третото лице – помагач намира приложение и при сега действащия ГПК. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституирането на трето лице – помагач, не е и от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради недопустимост на частната касационна жалба същата следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС на РБ, ТК, Второ отделение