Определение № 138 от 08.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], обл.Б., чрез адв. М. Б. срещу решение № V-114/28.11.2014 г. по в.гр.дело № 1421/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 37/07.05.2014 г. по гр.дело № 21/2013 г. на Районен съд [населено място] и е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за прогласяване на относителната недействителност на сключения на 27.08.2008 г. договор за покупко-продажба на право на строеж на тринадесет самостоятелни обекта на жилищна сграда, обективиран в нот.акт № 107/27.08.2008 г. в частта, в която [фирма] е продал на [фирма] правото да построи следния имот-апартамент, който ще бъде построен в бъдеща жилищна сграда, предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор 48619.505.301 с площ 365 кв.м. по кадастралната карта на [населено място],[жк], представляващ апартамент № 4, находящ се на първи жилищен етаж на кота + 3.35 м. със застроена площ от 65.47 кв.м., ведно с 6.699% от общите части на сградата, равняващи се на 7.83 кв.м. идеални части от общите части на сградата. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението са поставени правните въпроси: 1. с оглед предявен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен може ли липсата на заявена евентуална претенция от страна на купувача за връщане на сума/продажна цена/ по предварителен договор да се приеме като основание, че купувача няма парично вземане спрямо продавача по договора, 2. следва ли да се приеме, че поради липса на твърдения от страна на ищеца, че предварителния договор не е бил прекратен и това да е основание за връщане на продажната цена по предварителния договор, то ищецът да няма качеството на кредитор спрямо продавача по предварителния договор и заради това не са налице основанията за обявяване на относителна недействителност на сделката 3. може ли със споразумение за прихващане на парични задължения, сключено преди уговорения срок за сключване на окончателен договор по предварителен договор за продажба на имот да се установи вземане за платеното и качеството на кредитор, тъй като в процесното споразумение по делото са посочени основанията по силата на които страните си дължат взаимно суми. За ищеца основанието е било недължимост на сумата от 40 000 лв. по процесния предварителен договор за прехвърлянето на имота и същата се е считала за изцяло платена по силата на споразумението 4. въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва - кога е налице предоставяне на неограничена представителна власт на пълномощник и какво следва да е съдържанието на пълномощното, за да е валидно упълномощаването за разпореждане с имущество на упълномощителя. 5. кога е налице увреждане на кредитора по смисъла на чл.135 ЗЗД. Първите три въпроса според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Четвъртият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Петият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК и по реда на ГПК/отм./ Ответникът по касационната жалба [фирма] и [фирма], чрез адв.Д. П. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 135 ЗЗД. От фактическа страна е прието въз основа на приложен по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.11.2007 г., че страни по договора са [фирма], който действа чрез пълномощника С. П. П. и [фирма]. Прието е също, че според предварителния договор [фирма] в качеството си на продавач е поел задължението да продаде на [фирма] в качеството му на купувач следния недвижим имот: апартамент, който ще бъде построен в бъдеща жилищна сграда, предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификатор 48619.505.301, с площ 365 кв.м. по кадастралната карта на [населено място],[жк]представляващ апартамент № 4, находящ се на първи жилищен етаж на кота +3.35 м. със застроена площ на апартамента от 65.47 кв.м ведно с 6,699% процента от общите части на сградата, равняващи се на 7,83 кв.м. идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена. Посочил е, че уговорената продажна цена на апартамента е в размер на 40 000 лв, която ищецът е следвало да заплати на [фирма] в едномесечен срок, считано от датата на подписване на предварителния договор. Като е взел предвид приложеното по делото споразумение за прихващане от 07.12.2007 г. съдът е приел, че страни по същото са [фирма], който действа чрез пълномощника С. П. П. и [фирма]. Според същото споразумение [фирма] дължи на ищцовото дружество сумата от 90 000 лева на основание сключен на 01.10.2007 г. договор за изработка, а ищецът дължи на [фирма] сумата от 40 000 лева по сключен на 09.11.2007 г. предварителен договор за продажба на процесния апартамент. Приел е, че в споразумението за прихващане е отразено, че страните са се договорили двете насрещни задължения да бъдат погасени до размера на по-малкото от тях, че ищецът не дължи на ответника сумата от 40000 лв., по посочения предварителен договор, тъй като същата се счита изцяло платена, по силата на споразумението. Прието е, че с пълномощно с рег.№ 2743/ 2007 год. на Нотариус С.В., с район на Районен съд-Разлог и с рег.№4** на НК, Н. Ц., от името на представляваното от него дружество [фирма] като управител, е упълномощил третото лице С. П. П., да представлява дружеството, като сключва от негово име сделки с недвижими имоти, да представлява дружеството пред държавни и общински органи, нотариус, застрахователни дружества, банки и др. Прието е, че третото лице е било изрично упълномощено, да подписва всякакви документи във връзка с правомощията си пълномощното. Прието е, че ответникът [фирма] е оттеглил пълномощията, дадени на третото лице С. П.. Въз основа на приложения по делото нотариален акт №107/27.08.2008 г. е прието, че на 27.08.2008 год. първият ответник [фирма] е продал на втория ответник [фирма] недвижимия имот, предмет на сключения по-рано между [фирма] и [фирма] предварителен договор от 09.11.2007 г. Посочил е, че Н. И. Ц., управител на [фирма] и Н. Г. Ц., управител на [фирма], са съпрузи. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл. 135 ЗЗД и е приел, че в случая в тежест на ищеца е да докаже, че е кредитор на първия ответник, който е извършил разпоредителното действие – възмездна сделка, с която го уврежда, че следва да се установи и знанието за това увреждане и у третото лице предвид възмездния характер на разпореждането. Посочил е, че в чл.135, ал.2 ЗЗД е установена оборимата презумпция за знание на увреждането, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, като тази презумпция намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито собственици и управители са от кръга на посочените лица. Прието е, че първото обстоятелство, което ищецът следва да установи, е качеството му на кредитор. Посочил е, че в случая твърденията на ищеца-жалбоподател са, че е кредитор на ответника с оглед сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съдът е приел, че ищецът се легитимира като носител на право, въз основа на което може да иска сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Въззивният съд е приел, че предварителният договор е сключен от името на първото ответно дружество [фирма], чрез физическото лице С. П., който е действал като негов пълномощник, легитимиращ се с пълномощно с рег.№ 2743/ 2007 год. на Нотариус С.В., с район на действие Районен съд-Разлог и с рег.№4** на НК. С оглед на това пълномощно е прието, че С. П. е бил упълномощен да представлява [фирма] като има правомощия да купува и продава недвижими имоти, включително и право на строеж върху такива, както и да подписва и предварителни договори за закупуване и продажба на недвижими имоти. Прието е, че в пълномощно, с което се упълномощава дадено лице да извършва разпоредителни действия с недвижими имоти е необходимо да бъде посочен конкретно видът на разпоредителните действия, с които пълномощникът разполага, че следва да бъдат посочени имотите, предмет на сделката, за извършването на която се дава пълномощното, както и конкретните условия на договаряне и цената. Според въззивния съд предоставяне на неограничена представителна власт и предоставяне право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителя относно основните параметри на сделката и не представлява израз на конкретно упълномощаване. С оглед на тези съображения е направил извода, че с даденото пълномощно С. П. не е могъл да сключва както предварителни договори за покупко-продажба по отношение на процесния имот, така и окончателни договори, че същият е превишил представителната си власт и договорът не е породил правни последици поради липса на елемент от фактическия състав - съгласието. Прието е, че след като предварителният договор за продажба на недвижим имот от 09.11.2007 г. не е породил правните си последици ищецът-жалбоподател не е установил при условията на вероятна основателност първото обстоятелство, подлежащо на доказване, а именно качеството на кредитор по отношение на потестативно право да се иска сключване на окончателен договор. Като е взел предвид изложеното съдът е формирал извода, че не е доказана първата материално-правна предпоставка, за да бъде уважен предявеният П. иск и поради това не следва да се проверяват дали са налице останалите обстоятелства за уважаването му. Приел е, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. С въззивното решение е отменено решението на Районен съд [населено място], с което искът е уважен и вместо това предявеният иск с пр.осн.чл.135 ЗЗД е отхвърлен. По правните въпроси: Съдът намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия правен въпрос от изложението. С т.решение № 5/12.12.2016 г. по т.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е застъпено становището, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС. С оглед на това следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи, втори и трети въпроси от изложението и по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по петия въпрос, тъй като същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Тези въпроси не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора. Следователно въпросите не са правни и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, визирани в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско