Определение № 379 от 19.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 192/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Д. К. срещу определение №931 от 01.11.2023г. по т. д. №1699/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 10.04.2023г. по в.гр.д. №316/2022г. на Великотърновски окръжен съд. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Твърди,че съставът на ВКС неправилно е заключил, че процесното вземане на „ДДД Експерт Велико Т.“ ЕООД срещу него има търговски характер и попада в приложното поле на разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК. Излага съображения, че тъй като въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт по нередовна искова молба, то от противоречивите твърдения не може да се определи и предмета на производството. Ответникът по частната жалба „ДДД Експерт Велико Т.“ ЕООД не изразява становище по нея. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от Т. Д. К. касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че искът по чл.145 от ТЗ с цена 5248,99 лева, съставляваща обезщетение за вреди /липси/от неизпълнение на задълженията на ответника като управител на ищцовото дружество, попада в приложното поле на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, установяващ недопустимост на касационния контрол на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. За да определи делото като търговско, първият тричленен състав е приел, че макар договорът за възлагане на управление да се подчинява на правилата на чл.280 и сл.ЗЗД, спорът относно неизпълнението на този договор е търговски спор, тъй като сделката е обусловена от органното правоотношение между управителя и търговското дружество. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.3 от ГПК. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС относно това, че реализирането на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди по реда на чл.145 от ТЗ е предмет на търговско дело. Търговски характер имат освен споровете по чл.365 ал.1 от ГПК и делата, претенциите по които произтичат от търговска сделка, без последната да е пряко правно основание на предявеното в процеса вземане или при които претенциите и без наличие на търговска сделка, са свързани с търговската дейност на страната. Специалната имуществена отговорност на управителя на ООД за т. нар. "управленски деликт" (а не същински такъв) произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно / в този смисъл решение №14 от 29.04.2009 г. по т. д. №669/2008г. състав на І т. о./. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството /решение № 177 от 11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 66/2012 г., II т. о., ТК/. Търговският характер на производството по чл.145 от ТЗ последователно се изтъква и в определение №125 от 25.05.2022г. по т.д. №1030/2022г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №329 от 26.07.2022г. по ч.гр.д. №378/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение №298 от 13.07.2022 г. по ч. т. д. №1497/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и мн. други, като се извежда от функционалната обвързаност на специалната имуществена отговорност на управителя с осъществяваната от дружеството търговска дейност. Не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател относно произнасянето на въззивния съд по нередовна искова молба, довело до неяснота относно предмета на спора. Тези оплаквания касаят допустимостта на въззивния съдебен акт, която не може да бъде предмет на проверка при цена на иска под минималния праг за достъп до касационно обжалване. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на иска под 20 000 лева, поради което, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280 ал.3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК