Определение № 290 от 27.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 987/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 213 / 16.07.2012 год. по т.д.№ 334 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 241 / 22.02.2012 год. по т.д.№ 187 / 2011 год. на Варненски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] / с предходно наименование [фирма] /, иск за осъждане същото да заплати на ищеца сумата от 33 600 лева, на основание застрахователен договор по групова застраховка „ Злополука „ № 1000000139908 / 12.03.2008 год., по която застрахован е работник на ищеца Т. И. В. - починал при установена по надлежния ред трудова злополука, предвид осъждане на работодателя на основание чл.200 КТ за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди на наследниците му. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като го твърди постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - непроизнасяне по наведените от ищеца доводи. Формално сочи хипотези за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК не формулира конкретен въпрос по правилността на решението, най-общо навеждайки от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото отговор на въпроса, конкретизиран от настоящия състав както следва: при конкретните за спора обстоятелства - сключена групова застраховка „ Злополука „, по която ищецът има качеството на застраховащ, а предмет на застраховката са живота, здравето и работоспособността на негови работници, които са и застрахованите, с право да претендират, респ. наследниците им - при смърт, обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, покриващо договорения застрахователен риск, има ли работодателят правен интерес от предявяването на осъдителен иск срещу застрахователя, основан на застрахователния договор, за възмездяване на понесени, в резултат на уважен иск на пострадалите при условията на гаранционно – обезпечителната отговорност на работодателя по чл.200 КТ, разходи по изплащане на обезщетение за претърпените вреди от трудовата злополука. Ответната страна не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За произнасяне по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Между страните е сключен застрахователен договор по групова застраховка „ Злополука „ по смисъла на чл.231 КЗ, като застрахован по същата ищецът твърди и работника си Т. В., загинал при трудова злополука. С оглед уважен спрямо него, макар и с невлязло в сила съдебно решение, иск по чл.200 КТ от наследниците на починалия, [фирма] претендира от застрахователя дължимото на същите застрахователно обезщетение, частично покриващо размера на отговорността му към тях. Ответникът е възразил с довода, че предвид приложимите към застрахователното правоотношение ОУ на Групова застраховка „ Злополука „ и факта, че още към момента на сключването му Т. В. е имал навършени 65 години, следва да се приеме, че същият не е придобил качеството на страна - застрахован по договора и само на това основание искът следва да бъде отхвърлен. В допълнение е развил съображението, че ищецът не разполага с основание за суброгиране в правата на обезщетените наследници на починалия застрахован срещу застрахователя. Въззивният съд е приел за основателен и доказан първия довод, паралелно излагайки съображения за основателност и на втория, касаещ суброгирането, вкл. като изключено и от основателността на първия довод. Изводимият от изложението въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Решаващият мотив на въззивното решение за отхвърлянето на иска е липсата на сключен застрахователен договор със застрахован по риска „ Злополука „ Т. В., предвид навършени от същия 65 години още при сключването на застрахователния договор, чрез индивидуализиране на застрахованите не поименно, а чрез качеството им на работници на ищеца, съгласно чл.231 ал.1 пр. второ КЗ, в който смисъл застрахователят възразява да е бил недобросъвестен при сключването му. Изводът се основава на чл. 18 ал.4 т. 5 от Глава ІV - „ Специални разпоредби по групова застраховка „ Злополука „ на ОУ по застраховка „ Злополука „, чиято приложимост ищецът не е оспорвал. В този смисъл, отговорът на поставения въпрос не би обусловил противно на даденото от въззивния съд разрешение на спора, а и така формулиран е неотносим към предмета на същия и изложените от въззивния съд мотиви по паралелното възражение на застрахователя за липса на основание за суброгиране в правата на обезщетените спрямо него. Видно от същите, въззивният съд не е приел липса на правен интерес, обуславящо по начало недопустимост на иска, а е разгледал същия като допустим, с оглед твърденията на ищеца относно активната му процесуалноправна легитимация, но отрекъл доказването й като материалноправна такава за уважаването на иска. Дори да би се приел за покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, необоснован се явява допълнителен селективен критерий по формално посочените хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Непроследима по начало е логиката на касатора в обвързване отговора на поставения въпрос с уредбата на „ математически резерв от застраховката „. Въпреки формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, задължителна съдебна практика в отговор на поставения и касаещ по същество допустимостта на решението въпрос, не е представена. Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е недостатъчно да обоснове допълнителен селективен критерий, при непосочването на конкретна правна норма, чието тълкуване да е произвело противоречива съдебна практика или непротиворечива, но подлежаща на преодоляване такава, в резултат на развитието на обществените отношения или промени в законодателството, съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 година на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение