Определение № 239 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя К. Т. Б., против решение № 770 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 490/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1982 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 2856/09 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против М. К. М., Х. В. М., С. П. Д. и М. М. М. иск за прогласяване нищожност на решение № 1252 от 06.01.2009 г. по гр.д. № 2059/08 г. на ВКС, І г.о. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 189, ал.3 ГПК/ отм., които е разрешил в противоречие с казуалната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Х. В. М., М. М. М. и С. П. ,Д. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че решение № 1252 от 06.01.2009 г. по гр.д. № 2059/08 г. по описа на ВКС, І г.о., не е подписано от един от членовете на състава, взел участие при разглеждане на делото в откритото съдебно заседание, поради настъпилата на 04.01.2009 г. внезапна смърт на същия, за което върху решението е направена бележка по чл. 189, ал.3 ГПК/отм./ от председателя на състава. Приел е, че в тази хипотеза липсващият подпис на член от състава на съда не опорочава валидността на съдебния акт, тъй като се касае за обективна невъзможност за подписване на решението, която се обхваща от разпоредбата на чл. 189, ал.3, изр.2 ГПК /отм./. Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос дали нормата на чл. 189, ал.3, изр.2 ГПК/ отм./ визира случаите, когато съдията е загубил това си качество преди датата на постановяване на съдебния акт или само случаите, когато той притежава качеството “съдия”, но е обективно възпрепятствуван да подпише акта, е разрешен по задължителен за всички съдилища начин с Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по тълк. дело № 1/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, с което е уеднаквена съществуващата до приемането му противоречива казуална съдебна практика, включително и практика на ВКС. В него е прието, че обявеното по реда на чл. 189, ал.3, изр.2 ГПК/ отм./,съответно чл. 236, ал.3, изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. Посочено е, че с подписване на съдебното решение от двама от съдиите, взели участие при формиране волята на съдебния състав и отбелязване на причината, поради която не е положен подписът на третия член на състава, е налице валидно удостоверяване на правораздавателна воля. За валидността на съдебният акт е без значение дали съдията, взел участие при формиране на волята на съдебния състав не може да положи подписа си поради причина от физическо естество (смърт, телесна повреда, психично разстройство); поради причина от правно естество (пенсиониране, напускане на поста съдия) или поради преминаването му на работа в друг съд. Естеството на причината е правно ирелевантно, тъй като волята на съда е надлежно формирана при гласуването в тайното заседание и надлежно автентифицирана с подписите на двама съдии. При наличие на задължителна съдебна практика на ВКС по поставения за разрешаване правен въпрос, касационното обжалване не може да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, а преценката за това се извършва с оглед селективния критерий по т.1- правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Тъй като в случая даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в ТР № 1/ 2012 г, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът