Определение № 64 от 10.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 817/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса срещу решение № 77 от 23.09.2020г. по в.гр.д.№ 202/2020г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решението по т.д.№ № 465/2019г. на ОС Сливен. С първоинстанционното решение НЗОК е осъдена да заплати на Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Ева“, [населено място] сумата 131 957лв. - стойност на извършена за месеците февруари 2016г. и март 2016г. и за периода м.март 2017г. - м.ноември 2017г., незаплатена надлимитна дейност по клинични пътеки по договор 200345/2015г. и № 2000345/2017г., ведно със законната лихва от предявяване на иска 19.07.2019г. В касационната жалба се поддържа довод за неправилност и очевидна неправилност на въззивния акт. Твърди се, че той е постановен в противоречие с Решение № 2 от 22.02.2007г. по конституционно дело 12/2006г. на КС на РБ. Изложени са подробни съображения за неоснователност на исковете. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ Следва ли въззивният съд да мотивира решението си и обсъди всички направени във въззивната жалба доводи и оплаквания“ като се твърди противоречие на обжалвания акт с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че съставът на апелативния съд не се е произнесъл по довода на въззивника за противоречие на първоинстанционното решение с решението на КС на Република България №2/22.02.2007г. 2/ „Какво е значението на договорените параметри за заплащане на извършени медицински дейности по отношение на правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договореното задължително ли е да двете страни или само за едната страна“. Твърдението е за наличие на противоречива практика по този въпрос с позоваване на решението по т.д.№ 200/2020г. на АС София. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е констатирала, че надлимитната болнична дейност по клинични пътеки, чието заплащане се претендира, е реално извършена въз основа на процесните договори. Същата е надлежно ежедневно отчитана на възложителя по електронен път, а заплащането й е отхвърлено по съображения, че е извън стойността на уговорените с двата договора и допълнителните споразумения към тях лимити. Съставът на апелативния съд е обсъдил като приложима за спора нормативната уредба - чл.52 от Конституцията, чл.2, чл.35,ал.1, чл.45,ал.1 от Закона за здравното осигуряване, Закона за бюджета на НЗОК за съответните години, ПМС № 57 от 16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗБНЗОК за 2016г. и 2017г., Решение от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО на НС на НЗОК. Мотивирал е, че анализът й обосновава извод, че след като болнична помощ, уговорена в индивидуален договор с изпълнител на медицинска дейност, е реално извършена, попада в пакета, гарантиран от Бюджета на НЗОК за съответната година и потребителите й са лица, имащи право да я ползват, заплащането й не следва да бъде отказано единствено защото надхвърля предварително определените лимити за нуждата от нея. Изложени са съображения, че разпределението на бюджета е изготвено на база прогнозни обеми, а очертаната правна рамка не съдържа разпоредба, забраняваща заплащането на действително извършените медицински дейности, надхвърлящи уговорените лимити. Обосновано е, че НЗОК няма основание да откаже закупуване на реално продадена медицинска услуга, като се позове на договорно неизпълнение поради надвишаване на обеми, определени от самата нея, и то очевидно в нарушение на задължението й да анализира правилно потреблението на тази дейност за съответните региони и разходването на средствата от здравноосигурителния бюджет, които гарантират получаването на медицинска дейност от здравноосигурените лица. Изложени са и съображения, че отказът за заплащане на извършената медицинска дейност само поради това, че надхвърля прогнозно определения лимит, противоречи на принципа за гарантиран свободен избор за получаването на медицинско обслужване на здравно осигурените лица и възпрепятства упражняването на прогласеното им от Конституцията основно право на здравно осигуряване чрез недопустимо и ненамиращо почва в закона административно ограничаване на избора им за достъп до лечение, каквото незаплащането на осъществената от изпълнителя болнична помощ предпоставя; че такова ограничение на правата на пациентите, чл.4, ал.1 ЗЗО изрично отрича. Изведено е, че разпоредбите на процесните договори, предвиждащи надлимитността на извършените медицински услуги като основание да се откаже заплащането им, като противоречащи на закона, не трябва да бъдат съобразявани. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възражението, че в качеството си на кредитор по процесните договори, НЗОК не е длъжна да приеме в изпълнение нещо различно от това, за което страните са се уговорили. Мотивирано е, че извършената болнична медицинска дейност не е извън обхвата и естеството на уговорения предмет, а е извън прогнозния и планиран с индивидуалните договори обем на доставяната медицинска услуга, което не противоречи на волята на страните да го сключат, нито представлява негово нарушение от страна на изпълнителя. За неоснователно е прието и възражението на въззивника, че първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с изразеното в решение № 2/ 22.02.2007 г. на КС на РБ по конст.дело № 12/2006г. становище. Даден е отговор, че предметът на посоченото решение е различен от този на съдебното производство. Въз основа на изводите, че сумите се претендират за реално извършени в периода на действие на договорите и електронно отчетени в срок медицински услуги, чийто размер е доказан от експертното заключение и е налице неоснователен отказ за заплащането им от НЗОК, решението на първоинстанционния съд е потвърдено. Невъзможността касационното обжалване да бъде осъществено на директното основание по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК произтича от неаргументираността на довода за очевидна неправилност на обжалвания акт. Предпоставката по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК следва да бъде надлежно обоснована от касатора и не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция. Очевидна неправилност би била налице ако въззивният акт е постановен в явно противоречие със закона, при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, при отсъствие на логическо обсъждане на доказателствата, при нарушаване на основни начала на гражданското съдопроизводство. В конкретния случай доводите и аргументите на касатора са относими единствено към касационното основание неправилност по чл.281,т.3 ГПК /ирелевантно за настоящата фаза от производството/, а не към квалифицираната форма на неправилност - очевидна неправилност като самостоятелно-директно основание за допускане на обжалването. Първият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, с оглед на което не отговаря на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г., а и несъответно на мотивите, изложени към обжалваното решение е твърдението на касатора, че съставът на апелативния съд не се е произнесъл по възраженията за неправилност на първоинстанционният акт и по довода за противоречието му с решението на КС на Република България №2/22.02.2007г. Поддържаното в касационната жалба твърдение за противоречие с акта на конституционния съд не е обвързано с въпрос с правна характеристика, а и Решението по к. д. № 12/2006г. е неотносимо към спора. С него е отхвърлено искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. - т.е. то установява конституционосъобразност на разпоредби на бюджетен закон с действие, ограничено за 2007г. - извън исковия период. То не съдържа произнасяне по тълкуване на конституционен текст, приложим към настоящия спор, нито произнасяне по искане за конституционосъобразност на приложим към настоящия спор акт на НС, поради което, освен отсъствието на общата предпоставка по този въпрос, не е налице и предпоставката на чл.280,ал.1,т.2,предл. първо ГПК. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по втория въпрос, тъй като по правния проблем дължи ли НЗОК заплащане на извършени надлимитни дейности и ограничено ли е плащането до определени стойности, е даден с решение № 169/16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на II т.о. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК, което изцяло се споделя от настоящия състав. В цитираното решение е прието, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която, на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки само, ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, макар да не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, няма за последица отказ за плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. В решението е посочено, че здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО. В същото време те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 Закона за здравното осигуряване при превишаване на месечния лимит. Следователно, противоречието в практиката, на което касаторът се позовава при формулирането на втория въпрос, израз на което е и особеното мнение на съдията докладчик към обжалваното решение, е преодоляна с цитираното решение по т. д. № 1916/2019 г. на II т.о. на ВКС. Същото разрешение е възприето и с акта по чл.290 ГПК по т.д.№ 2586/2019г. на Първо т.о. на ВКС, които както се посочи, настоящият състав споделя. При този изход на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба - сумата 6 000лв. съгласно представени пълномощно, фактура и платежно нареждане. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.