Определение № 1457 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 468/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на К. Й. В. и Б. Й. В., действащ лично и със съгласието на своята майка Г. А. А., всички от [населено място], срещу решение № 1034 от 30.07.2025 г. по в. гр. д. № 2183/2024 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Пернишки окръжен съд решение № 103 от 05.04.2024г. по гр. д. № 127/2023 г. в частта, с която предявените от касаторите срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Й. К. В., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 14.06.2022 г., са отхвърлени съответно: искът на К. В. е отхвърлен за разликата над 66 666.60 лв. до 200 000 лв., а искът на Б. В. – за разликата над 60 000 лв. до 200 000 лв. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Релевират подробни оплаквания срещу размера на присъдените им обезщетения за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същите са обидно занижени, не съответстват на претърпените страдания и при определянето им не са взети в достатъчна степен всички значими обстоятелства, в т. ч. и конкретните обществено-икономически условия в страната към момента на произшествието. Считат, че решаващият състав не е обсъдил събраните доказателства относно обективно съществуващите факти, в т. ч. и заключенията на съдебно-психологичните експертизи, установяващи тяхното емоционално и психическо състояние след смъртта на баща им, а се е задоволил с изброяването на указанията, дадени в ППВС № 4/68 г. В касационната жалба е оспорен и изводът за съпричиняване на вредите от страна на починалия, както и приетият от съда обем на приноса – 1/3. Според касаторите, по делото не е доказано наличието на причинна връзка между поведението на починалия техен наследодател (пресичането на платното за движение не на пешеходната пътека) и вредоносния резултат, тъй като от заключението на авто-техническата експертиза се установява, че водачът е разполагал с техническа възможност да предотврати фаталния удар, доколкото е имал неограничена видимост на пътя и е могъл да възприеме своевременно пресичащия пешеходец. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като значими за конкретното дело са поставени въпросите: „ 1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото; Игнорирането и неотчитането в пълнота на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост; Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 2. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените; 3. Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. чл. 432, ал. 1 КЗ (226, ал. 1 КЗ отм.) обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД; 4. При определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, задължен ли е решаващият съд да изясни причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на МПС и въз основа на него да определи на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат". Касаторите поддържат, че поставените от тях въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68г. (за въпросите по т. 1 и т. 2) и ППВС № 17/63 г. (за въпроса по т. 3), а също и с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, конкретно цитирана в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За въпроса по т. 4 релевират и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото обаче това основание е заявено бланкетно, същото не подлежи на обсъждане. Ответникът – „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 17.02.2026 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция както относно справедливия размер на дължимите на ищците обезщетения за неимуществени вреди (90 000 лв. – за ищеца Б. В. и 100 000 лв. – за ищеца К. В.), така и относно наличието и размера (1/3) на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя им. Като обстоятелства, имащи значение за определяне обема на неимуществените вреди, въззивният съд е съобразил възрастта на починалия – 53 години; възрастта на ищците към датата на процесното ПТП – на 17 години и на 12 години; последвалите психически проблеми за тях, посочени в заключенията на изслушаните по делото психологични експертизи, като е преценил, че тези на ищеца К. В. са по-големи, защото непосредствено след инцидента е видял окървавеното тяло на мъртвия си баща, лежащо на асфалта. Същевременно, решаващият състав е взел предвид, че за емоционалното и психическо състояние на ищците е допринесла не само смъртта на техния баща, но и смъртта на тяхната прабаба, както и това, че те не са потърсили квалифицирана помощ на по-ранен етап, за да преодолеят тези свои проблеми. Въззивният съд е съобразил също спецификата във взаимоотношенията на ищците с починалия, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели – това, че след развода между родителите си те са останали да живеят със своята майка; че са се виждали рядко с баща си; че поради алкохолната си пристрастеност същият е бил задлъжнял финансово към търговски дружества за бързи кредити и не им е давал никакви средства, дори въпреки трикратните му осъждания с влезли в сила присъди за престъпление по чл. 183, ал.1 НК. На последно място, при определяне размера на обезщетенията съдебният състав е съобразил и обществено-икономическите условия в страната към датата на произшествието, изразени чрез размера на минималната работна заплата – 710 лв. По отношение възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат, въззивната инстанция е преценила същото за основателно в приетия от първата инстанция обем – 1/3. Този извод е направен на база събраните по делото доказателства и по-конкретно от заключението на тройната авто-техническа експертиза и показанията на свидетелите, като е акцентирано на обстоятелството, че: починалият не е пресичал пътя на обозначеното за тази цел място – пешеходна пътека тип „зебра“, а на разстояние 9.20 метра след пешеходната пътека; същият е бил в тежко алкохолно опиянение, поради което не е могъл да възприема адекватно действителността, в това число и приближаващия се автомобил, да ръководи движенията и реакциите си и да вземе правилното решение, за да не се достигне до удар между автомобила и него. С оглед мотивите на въззивното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато. На първо място, въпросите, свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди (въпросите по т. 1 и т. 2 от изложението) не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не са решени в отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължителна съдебна практика – ППВС № 4/1968 г., както и формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС. При определяне размера на дължимите на ищците обезщетения въззивният съд, в рамките на изключителната си компетентност на съд по съществото на спора, е съобразил всички онези обстоятелства, които е счел за значими за конкретния случай и относими към критериите за преценка обема на претърпените от ищците неимуществени вреди, в т. ч. и конкретните социално-икономически условия в страната към датата на ПТП, намиращи съответно отражение и върху лимитите за отговорността на застрахователите. Що се отнася до правилността на тази преценка, проверката на същата е предмет на самия касационен контрол, но не и на производството по допускането му, в какъвто смисъл са изричните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по въпросите по т. 3 и т. 4, свързани с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По отношение на тези въпроси също не може да се счете за доказано поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. За да приеме съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, въззивният съд е взел предвид събраните по делото доказателства за механизма на процесното пътно-транспортно произшествие и нарушението на правилата за движение, допуснато от починалото лице, като именно в съответствие с формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика е извършил преценка доколко конкретното поведение на пострадалия е допринесло за настъпването на вредите. С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК