Определение № 214 от 08.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6326/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.Nо 6046/22.08.2014 година на Е. А. Ф. от [населено място], заявена чрез адв. Б. Д. и адв. И. Г. АК П. срещу въззивно Решение Nо 320 от 09.07.2014 година по гр.възз.д. Nо 368/ 2014 год. на ОС- Пазарджик. С посоченото решение е потвърдено Решение Nо 43 от 17.01.2014 год. и Решение No 206 от 13.03.2014 год. постановени по гр.д. Nо 750/2012 год. на РС- Пазарджик по отхвърления иск по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стар/ за нанасяне в КК на града, възстановен по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони неправомерно отнет, без процедура по отчуждаване, недвижим имот в [населено място]. С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281 т.3 ГПК. Наведени са доводи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, поради на ново разглеждане на спора дали наследодателя на ищците е бил собственик на земеделските земи, въпреки влязлото в сила решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че по процесуалните въпроси: не следва ли искът по чл. 53 ал.2 ЗКИР, в редакцията ДВ. Бр.34/2000 год. представляващ спор за материално право да бъде завеждан/ иницииран/ от заинтересованата страна, която е отказала да подпише акта за непълното и грешки, за да може именно тя в последващо производство да изложи съображенията си и да формулира причините, поради което не е подписала, заявявайки за какво именно спори ? Щом веднъж собствеността върху даден имот е установена и призната с влязло в сила решение, въз основа на което е издадено и решението за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ от съответната ПК/ОбСЗ и съдът е изследвал доказателствата, свързани със собствеността на имота, следва ли същият съд, който го е постановил, в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/ отново да събира доказателства за собствеността нас имота ? щом в производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР / стара редакция/ ответникът, който се явява неподписало акта за изменение и допълване на КК заинтересовано лице, не е доказал собствеността си върху имота, а само твърди, че ищецът не е собственик, следва ли искът да бъде отхвърлен на това основание ? се налага произнасянето на ВКС, тъй то с приетите нови редакции на ЗКИР се поставят проблеми, който следва да бъдат разрешение. По делото, в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [община], с който отговор се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване тъй като изведените въпроси не засягат предмета на спора и по тях няма произнасяне от въззивния съд, а засягат основателността на иска.Защитата на ответника по касация се позовава на съдебна практика, която приема, че касационният съд не може сам да формулира въпросите за да се допусне касационното обжалване. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на защитимото вещното право, намира същата за процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че преди да произнесе определението си по чл. 288 ГПК, следва да бъде съобразено следното: Искането да се допусне касационно обжалване е по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, т.е. поради липса на съдебна практика по изведения правен проблем. Настоящият състав на ВКС приема, че частично изведените правни въпроси по см.280 ал.1 ГПК имат характера на обуславящи изхода на правния спор и по конкретно въпросът когато собствеността на имота, предмет на искането за попълване на КК на населеното място по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стара редакция/, е възстановена в производство по земеделската реституцията от ПК/ ОбСЗ ,извършена по реда на ЗСПЗЗ на база на влязло в сила решение по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ, допустимо ли възражение на ответника относно принадлежността на правото на собственост на наследодателя на ищците и искане за провеждане на косвен контрол за законосъобразност от съда, в рамките на спор за собственост и пререшаване на въпроса за собствеността на възстановените имоти по ЗСПЗЗ и предпоставките за самата реституция и като съобрази, че така изведеният въпрос е част от предмета на две тълкувателни решения на ОСГК на ВКС- а именно ТР 4/ 2014 год. на ОСГК на ВКС т. 4а и съответно ТР 5/2014 год. на ОСГК на ВКС- раздел 2-ри, с които се цели да се даде едно по задълбочено и всестранно тълкуване на закона с оглед на еднаквото и точно прилагане на правната норма на чл. 53 ал.2 ЗКИР, в редакция до изм. на закона с ДВ. Бр.49/2014 година, и с оглед на възприетата теза с ТР 8/2013 год. на ОСГК на ВКС в отговора на първия поставен въпрос, е прието, че в аналогични хипотези касационното производство следва да се спре още в етапа на селекция, поради което и