Определение № 50848 от 18.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 357/19.01.2022 г., подадена от ищцата по делото Н. Й. А. срещу решение № 267/13.12.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 695/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановено частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260117/18.05.2021 г. по гр. дело № 234/2019 г. на Велинградския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу И. Й. Г., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на извършеното от жалбоподателката-ищца в полза на ответника дарение на поземлен имот с идентификатор ....., ведно със самостоятелен обект в сграда – апартамент на ет. 1 с идентификатор .......... и ведно с всички подобрения и приращения, каквото подобрение е и сграда – хангар, депо, гараж с идентификатор .......... (подробно описани), находящи се в [населено място], [улица] – до размер 1/4 идеална част. В останалата част, постановена по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, въззивното решение не е обжалвано. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Обжалваната част на въззивното решение е постановена по предявен от жалбоподателката конститутивен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на процесното дарение на недвижим имот – до размер 1/4 идеална част от имота. Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № [ЕГН]/26.03.2019 г. (лист 41 от първоинстанционното дело), данъчната оценка на целия процесния имот съставлява сбора от данъчните оценки на поземления имот с идентификатор....... – 3 337 лв., на самостоятелния обект в сграда – апартамент на ет. 1 с идентификатор ...... – 8 717.80 лв. и на сградата – хангар, депо, гараж с идентификатор ....... – 1 774.30 лв., т.е. тя е в размер 13 829.10 лв., а на процесната 1/4 идеална част от имота – възлиза на 3 457.28 лв. С оглед на това, цената на предявения по делото иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, възлиза също на 3 457.28 лв., т.е. тя е под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, постановеното по този иск въззивно решение, не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата инстанция, в размер 500 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение