Определение № 140 от 04.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1855/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Е. С. Б., чрез адвокат М. Д., частна касационна жалба против определение № 3913 от 26. 11. 2019 г. по ч. гр. д. № 5682/2019 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав в частта, с която е оставена без уважение подадената от Е. С. Б. частна жалба срещу определение № 14456 от 11. 06. 2019 г. по гр. д. № 8982/2018 г. на СГС, I-4 с-в в частта, с която е прекратено, като недопустимо, производството по делото в частта по предявения от Е. С. Б. и С. С. Б. против „Студентски столове и общежития“ ЕАД инцидентен установителен иск, за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че към 9. 04. 1971 г. (актуване на процесния имот като държавна собственост с АДС № 945/9. 04. 1971 г.) държавата (праводател на дружеството-ищец) не е била собственик на процесния имот. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения инцидентен установителен иск за собственост към минал момент. Подаден е отговор на частната жалба от „Студентски столове и общежития“ ЕАД, чрез процесуалния представител адв. М. П., с който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба, правилност на въззивното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно определение. За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение в обжалваната част, съставът на апелативния съд е приел, че приетият за разглеждане инцидентен установителен иск, предявен от Е. С. Б. и С. С. Б. срещу „Студентски столове и общежития“ ЕАД, за установяване в отношенията между страните по делото, че държавата не е била собственик на процесния имот към 9. 04. 1971 г. (актуването му като държавен с АДС № 945/9. 04. 1971 г.) е недопустим, тъй като установителен иск за собственост към минал момент е допустим само в изрично предвидените в закона случаи – напр. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Допускане до касационно обжалване на определението се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса допустимо ли е предявяване на инцидентен установителен иск за собственост към минал момент. По въпроса относно допустимостта на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за принадлежност на правото на собственост върху недвижим имот към минал момент, е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС. Приема се, че установяване съществуването или несъществуването на вещни права към минал момент е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи – напр. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./. Тези искови производства са специални, изрично предвидени с цел след приключването им да бъдат признати права към настоящия момент и реализирани правни възможности за придобиване на такива права. В общия случай установяването на права на собственост към минал момент или отричането им към минал момент чрез иск по чл. 124, ал. 1 ГПК няма подобни правни последици – законът не предвижда възможност решение, постановено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, с което е признато или отречено право на собственост към минал момент, да има за последица придобиване или възможност за придобиване на такова право към настоящ момент. В този смисъл е определение № 283 от 29. 05. 2020 г. по гр. д. № 1057/2020 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 98 от 26. 06. 2020 г. по ч. гр. д. № 1460/2020 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 121 от 29. 06. 2017 г. по ч. гр. д. № 2274/2017 г., 1 г.о., определение № 697 от 30. 12. 2015 г. по ч. гр. д. № 5271/2015 г., 3 г.о. и др. Настоящият състав споделя така формираната практика и намира, че липсва необходимост същата да бъде променена като неправилна, неактуална или по други причини. Обсъждането на поставения въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. А доколкото изводите на въззивния съд са съобразени напълно с практиката на ВКС, не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на определението. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,