Определение № 56 от 10.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1506/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на К. А. Х. срещу решение № 461 от 21. 02. 2020 г. по в. т. д. № 497/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 2363 от 13. 12. 2017 г. по т. д. № 1483/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 23 състав са „обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) извършени от К. А. Х. с изявление за прихващане с вх. № 10 584/03. 11. 2014 г. и вх. № 10 594/03. 11. 2014 г. за вземане в общ размер от 113 195 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П.“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, констатира, че в обжалваното решение са допуснати очевидни фактически грешки, чието отстраняване по реда на чл. 247 ГПК е предпоставка за разглеждане и произнасяне по касационната жалба. С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд се е произнесъл по въззивна жалба срещу решение № 2363 от 13. 12. 2017 г. по т. д. № 1481/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 23 състав, а в диспозитива на въззивния акт е отразена воля за потвърждаване, отмяна и обезсилване в съответните му части на постановеното по т. д. № 1483/2017 г. на СГС, ТО решение. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е приел за основателни предявените искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н) на прихващания, извършени от ответника К. А. Х. с изявления вх. № 10 584/03. 11. 2014 г. и вх. № 10 594/3. 11 2014 г., на вземания към банката в общ размер от 128 702 лв., придобити с договори за цесия от Б. П. и М. П., срещу задълженията му към банката по договор за банков кредит от 16. 07. 2008 г. В диспозитива на решението липса отразяване, че предмет на обявената относителна недействителност са извършени от ответника прихващания, като е посочено, че се касае до вземане в общ размер от 113 195 лв. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице несъответствие между действително формираната от въззивния съд воля и отразената такава в диспозитива на решението, поради което делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за отстраняване по реда на чл. 247 ГПК на допуснатите очевидни фактически грешки в посоченото въззивно решение. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение