Определение № 60751 от 03.11.2021 г. на ВКС по д. № 1695/2021 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр.д. №1687/20 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу Детска Градина „Слънце”, [населено място]/ДГ/ искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжността „старши учител”, извършено със заповед, връчена й на 21.05.19 г., за нарушения по чл.187,ал.1,т.3, пр.1,т. 7 и т. 10 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС/ ТР №1/9.12.13 г. ОСГТК и решения по чл.290 ГПК/ по правния въпрос от предмета на спора: Следва ли въззивният съд да формира решаващите си изводи, след съвкупна преценка на всички приети доказателства и обсъждане на всички наведени доводи на страните, като изложи в съдебното решение собствени фактически и правни изводи, в които да посочи въз основа на кои доказателства приема за установена фактическата обстановка по делото, а при наличието на противоречиви доказателства – следва ли да обсъди всичките, като аргументира защо кредитира едните за достоверни, а другите – не? По допускане на обжалването ВКС намира следното: За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че макар ищцата да няма предходни нарушения на тр. дисциплина и други наложени дисциплинарни наказания, извършените в конкретния случай нарушения на нормативно установени задължения / по чл.219, ал.2 ЗПУО/ и на задължения, произтичащи от длъжностната й характеристика – да образова и възпитава децата, да опазва здравето им и да не прилага каквато и да е форма на физическо насилие – са с особено голяма тежест. Възложените функции, свързани с образованието на малолетни лица и опазване на живота и здравето им по време на образователния процес, сочат на оказано по-високо доверие на служителя/ учителя/, а неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. Според съда ирелевантно в случая е, че от двете описани в заповедта и доказани по делото нарушения на трудовата дисциплина не са настъпили вредни последици. Обстоятелството, че децата са претърпели насилие в детската градина, където е следвало да се чувстват обгрижени, защитени и сигурни, определя първото нарушение като тежко, а наложеното дисциплинарно наказание – като съответно на тежестта на нарушението. Второто описано в заповедта за уволнение нарушение на ищцата по чл.187, ал.1,т.1, пр.2 КТ – напуснала работното място за около час, оставяйки децата на медицинската сестра и помощник – възпитателката, според съда също сочи на укоримо, несъобразено с изискванията на длъжността поведение. Ищцата носи отговорност за живота и здравето на децата и не може да прехвърля задълженията си по опазването им на трети лица, с оглед ниската възраст на децата, буйността в поведението им и опасността от инциденти в ДГ. Изводите на въззивния съд по съществото на спора не са формирани в противоречие с цитираната в изложението към жалбата практика на ВКС. Въззивният съд е преценил в мотивите на решението си събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им и е подвел установените факти под приложимата правна норма, както е указано в ТР №1/13 г. ОСГТК. След преценка на писмените доказателства – по налагане на дисциплинарното наказание и за извършване на нарушенията / сигнални писма, доклад за проведено психологическо изследване/, свидетелските показания и съдебно – психологичната експертиза, и обсъждане на становищата и доводите на страните въззивният съд е формирал убедителни изводи по съществото на спора. Посочил е, че кредитира съвпадащите показания на свидетелите – родители на пострадали деца, за разказаното им от децата относно упражненото в ДГ насилие, които се подкрепят от данните от психологичното изследване и от заключението на експерта – психолог. Последният е посочил като притеснително, че децата независимо едно от друго описват една и съща случка на физическо насилие/нанесени им от ищцата удари/, което показва, че въпросът трябва да се проучи, защото „очевидно е имало проблем”; при отчитане на възрастта на децата – 6-7 години, е малко вероятно те реално да не са били обект на физическо насилие, а да си мислят, че са били. Въззивният съд по правилата на формалната и правна логика/ в съответствие с приетото в цитираните в изложението към жалбата р. по гр.д. №4578/15 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №991/14 г. на трето г.о. на ВКС/ е достигнал до сигурното убеждение, че ищцата е извършила описаните в заповедта за уволнение и оспорени с иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ тежки дисциплинарни нарушения, поради което оспорването е неоснователно и исковете подлежат на отхвърляне.. Соченото от касаторката основание за допускане на обжалването на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не е налице – изводите на въззивния съд по поставения правен въпрос не противоречат на задължителната и трайна практика на ВКС, цитирана в изложението към жалбата. Затова ВКС на РБ, трето г.о.