Определение № 261 от 10.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4134/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение10.03.2017 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 236/01.06.2016 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 148/2016 г. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 372,80 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. А. Л., срещу въззивно решение № 236/01.06.2016 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 148/2016 г. Излага касационни доводи за недопустимост поради произнасяне по непредявен иск и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете, както и присъждане на съдебноделоводни разноски за делото. Насрещната страна отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: К. Г. Д. предявила против П. А. Л. искове по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за причинени й от незаконна заповед за уволнение, издадена от ответника за работодателя, както следва – 11 375,10 лв. имуществени вреди и 7000 лв. неимуществени вреди. Великотърновският окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Великотърновски районен съд, осъдил П. Л. да заплати на К. Д. обезщетение за причинени й от незаконното уволнение имуществени вреди в размер на 11 639,86 лв. и обезщетение за причинените й от незакноното уволнение „и от последващи действия на ответника за париране законните опити на ищцата да бъде възстановена на работа“ в размер на 3000 лв., като отхвърлил за разликата до 7000 лв. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: Налице ли е недобросъвестно използване на служебно положение за постигане на лични или други неслужебни цели от ръководител на организация или учреждение, когато на ръководителя не му е било известно, че липсват основания за уволнението на работника или служителя и, въпреки това е издал заповед в този смисъл; налице ли са действително причинени вреди от оставане на работника или служителя без работа в случай, че същият е започнал незабавно работа по друго трудово правоотношение в същото предприятие или учреждение с трудов договор,подписан от същия ръководител и то, с по-високо възнаграждение; може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; може ли в диспозитива на своето решение да се произнесе по иск основан на непредявени и недоказани факти и обстоятелства. Въпросът дали съдът може да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, е принципно значим, но съображенията на касатора да повдигне въпроса нямат отношение към него. Оти съдържанието на касационната жалба не е ясно кои точно доказателства са останали необсъдени от съда, поради което не може да се приеме, че правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е относим към постановеното от съда. Другите правни въпроси, които съдът преформулира и уточни, са включени в предмета на делото и са от значение за постановения резултат. Въпросът за условията за ангажиране деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на длъжностното лице, прекратило незаконно трудово правоотношение, е разрешен в противоречие с ПП № 4/1975 г., в което е изяснено, че работодателят отговаря лично за деликт при едновременното наличие на следните условия: издаване на незаконна заповед за уволнение; знание, че липсват основания за уволнение; недобросъвестно използване на служебно положение; преследване на лични или на други неслужбени цели – налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът какви имуществени и неимущетвени вреди от незаконно уволнение подлежат на обезщетение по чл. 45 ЗЗД от длъжностното лице, издало незаконната заповед е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото – налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът относно предмета на иска, по който съдът може да се произнесе, е разрешен в противоречие с решение № 620/25.06.1993 г. по гр.д. № 211/1993 г. на I г.о. на ВС РБ – основание по чл. 280,ал. 1, т. 2 ГПК. Въззивният съд е присъдил имуществени вреди в размер над поискания и се е произнесъл по претенция за неимуществени вреди, освен на посоченото основание (правопораждащи юридически факти), още и на непосочено в исковата молба. Мотивиран от горното, съдът