Определение № 898 от 19.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 820/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 121 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 9637/2.ХІ.2011 г. на И. А. Т. от [населено място], област Б., подадена против определение № 236 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 18.Х.2011 г., постановено по т. д. № 801/2011 г., с което е била оставена без разглеждане неговата касационна жалба срещу въззивното решение на СГС от 17.ІІІ.2011 г. по гр. дело № 13465/2010 г., с което е бил отхвърлен негов отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен срещу Т. В. В. от София - за недължимост на сума в размер на 4 300 лв. /четири хиляди и триста лева/ по издаден на 10.І.2007 г. запис на заповед. Оплакванията на частния жалбоподател Т. са за необоснованост, незаконосъобразност и постановяване на обжалваното прекратително определение при допуснати от предходния тричленен състав на ВКС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира отменяването му и допускане на подадената срещу въззивното решение на СГС жалба до касационно разглеждане. Инвокиран е довод, че приложената към случая разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК - в редакцията й след 21.ХІІ.2010 г., касаела изцяло нови производства, т.е. заведени след тази дата. Ответникът по тази частна жалба Т. В. В. от София не е ангажирал свое становище по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното по реда на чл. 288 пр-во, настоящата частна жалба на И. А. Т. от [населено място], област Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Частният жалбоподател Т. не оспорва, че съгласно сега действащата редакция на чл. 280, ал. 2, ГПК – в сила от 21.ХІІ.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г.) „висящите производства се разглеждат по досегашния ред”. Разпоредбата следва да се тълкува корективно: в смисъл, че по досегашния ред се разглеждат само висящите пред съответния съд производства. Това по-конкретно означава, че ВКС не може да прекратява образуваните пред него до датата 21.ХІІ.2010 г. касационни производства по чл. 288 ГПК или по чл. 290 от процесуалния закон – независимо от ноторно известното незабавно действие на процесуалните норми. Щом като в процесния случай въззивното производство пред СГС е приключило след 21.ХІІ.2010 г., погрешно /незаконосъобразно/ се явява посоченото във финалната част на диспозитива на атакуваното пред ВКС негово решение от 17.ІІІ.2011 г. по гр. д. № 13465/2010 г., че то подлежало на обжалване пред ВКС. Напротив, касае се именно за последващо влизането в сила на сега действащата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивно решение, постановено по гражданско дело с цена на иска под законоустановения минимум от 5 000 лв., поради което касационна жалба на Т. срещу него основателно е била оставена без разглеждане. Връщането на последната на подателя й впрочем е бил длъжен да предприеме съставът на СГС – в изпълнение на правомощието си по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК да я администрира надлежно, проверявайки редовността й: вкл. и досежно това дали тя не е срещу неподлежащо на касационно обжалване негово решение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение