Определение № 60329 от 02.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1520/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 77827/11.12.2020 г. на “Трансремонтинженеринг“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат К. С., срещу въззивно решение № 12223/02.11.2020 г. по гр. д. № 6208/2019 г. на Апелативен съд – София. Поддържат се оплаквания, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че решението е очевидно неправилно, както и че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди твърденията относно съществуването на каузални отношения между страните и наличието на деривативно или оригинерно основание за придобиване на недвижим имот, като извърши самостоятелна преценка на представените по делото доказателства; 2.Относно разглеждането на правен спор с предмет право на собственост върху недвижим имот, който не е надлежно индивидуализиран с исковата молба; 3. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства, свързани с тези доводи; 4. Следва ли съдът да вземе предвид факта, че ищецът е придобил право на собственост върху процесния имот, върху който ответникът упражнява фактическа власт, независимо от отбелязването на публичния изпълнител, че въвод е извършен срещу длъжника по изпълнението; 5. Относно необходимостта от изследване на знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чийто капитал при учредяването му е внесена апортна вноска, в производство по иска с правно основание чл. 108 ЗС; 6. Относно законосъобразността на извършен въвод във владение на основание чл. 246, ал. 10 ДОПК и възлагателно постановление, без да е индивидуализиран имотът, в случай че се владее от трето лице, което е установило владението си преди завеждането на делото, по което е издадено изпълняваното решение, като от имота е отстранен „Трансремонтинженеринг - три“ ЕООД, без присъствието на негов представител. Ответникът по касационната жалба „Ринок“ ЕООД е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 3135/02.05.2019 г., постановено по гр. д. № 8198/2017 г. на Софийски градски съд, в частта, в която на основание чл. 108 ЗС съдът е признал за установено по отношение на ответника „Трансремонтинженеринг“ ЕООД, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.505.3016, находящ се в гр. София, район Сердика, Илиянци, с площ от 219 кв. м., заедно с построената в имота сграда на два етажа с идентификатор 68134.505.3016.1, със застроена площ от 100 кв. м., с предназначение - за енергопроизводство /трафопост/, като е осъдил „Трансремонтинженеринг“ ЕООД да предаде на „Ринок“ ЕООД владението върху посочените недвижими имоти, както и да му заплати на основание чл. 59 ЗЗД сумата от общо 45 000 лв., представляваща обезщетение за периода 03.09.2013 г. - 27.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2017 г. до цялостното й изплащане. Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил придобит през 2002 г. от „Трансремонтинженеринг - три“ ЕООД чрез апорт, извършен от ответника „Трансремонтинженеринг“ ЕООД. След извършена публична продан този имот е възложен на ищеца – „Ринок“ ЕООД с постановление за възлагане на недвижим имот от 19.08.2013 г. на публичен изпълнител на ТД на НАП, вписано в Службата по вписванията и обнародвано в Държавен вестник. На 26.08.2013 г. е изготвен протокол на публичния изпълнител за въвод във владение на основание чл. 246, ал. 10 ДОПК, като от имота е отстранен ответникът „Трансремонтинженеринг - три“ ЕООД. Според приетата по делото съдебно-техническа експертиза посоченият в исковата молба имот е идентичен с имота, който ответникът владее, като средната пазарна наемна цена за терена и сградата в него за исковия период възлиза на сумата от 45 640 лв. Съгласно чл.246,ал.8 ДОПК собствеността върху продадения на търг от публичния изпълнител недвижим имот преминава върху купувача от датата на постановлението, без да е необходима нотариална форма. Публичният изпълнител въвежда купувача във владение като въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира в имота. Това лице може да се защити срещу длъжника и взискателя само по реда на чл.269 ДОПК за да установи своето право /чл.246, ал. 10 ДОПК и чл. 269, ал. 1 и ал. 2 ДОПК/. При тази законова уредба следва да се приеме, че ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с постановление на публичния изпълнител от 19.08.2013г. Ответникът не може да оспорва процедурата по извършване на публичната продажба в хода на настоящото производство. При висящо изпълнение, ако третото лице /какъвто е ответникът/ претендира самостоятелни права върху имота, искът за установяването им може да се предяви в 30-дневен срок от получаване препис от решението, с което не се уважава жалбата му /чл.267,ал.2,т.4 вр.чл.269 ДОПК/. След приключване на публичната продан третото лице може да защити правата си по реда на чл.239,ал.2 ДОПК. В случая ответникът не е сторил това - в едногодишния срок от обнародването на постановлението за възлагане на процесния имот не е предявил иск за собственост, поради което правата на купувача са стабилизирани и е недопустимо в настоящия процес да се брани с възражение за придобиване на имота въз основа на давностно владение за период, предхождащ приключването на публичната продан. Освен това за периода 2013г. до 2017г., когато е подадена исковата молба, по която е образувано настоящото производство, не е изтекъл предвиденият в разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС 10- годишен срок. Искът по чл. 59 ЗЗД също е основателен, доколкото ответникът е ползвал неоснователно недвижимия имот за процесния период. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първият поставен въпрос относно задължението на съда да извърши преценка за наличие на каузални правоотношения между страните по делото, е неясен и не може да бъде преценен като относим, доколкото същият не е обусловил решаващата воля на съда, поради което по него не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението. Вторият въпрос относно разглеждането на правен спор с предмет право на собственост върху недвижим имот, който не е надлежно индивидуализиран с исковата молба, също не осъществява изискването за обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Не може да се констатира нередовност на исковата молба, свързана с ненадлежна индивидуализация на процесния имот. Въззивният съд също е приел, че искът е предявен с редовна искова молба, в която процесният имот е надлежно индивидуализиран. По възраженията на ответника с оглед заключението на СТЕ е посочил също, че е налице идентичност между посочения в исковата молба имот и имота, който ответникът владее. Следователно, така поставеният въпрос се основава единствено на твърденията на касатора за непълна индивидуализация на недвижимия имот, поради което не може да се приеме за относим. Третият и четвъртият въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, включително изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка на доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Приел е за установено, че през 2003 г. „Трансремонтинженеринг – три“ ЕООД е придобило процесния имот чрез апорт, извършен от ответника „Трансремонтинженеринг“ ЕООД. Във въззивното решение не са изложени решаващи мотиви във връзка с петия въпрос на касатора за необходимостта от изследване на знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чийто капитал е внесена апортна вноска, в производство по иска с правно основание чл. 108 ЗС. Следва да се посочи, че въззивният съд не е се произнасял по такива доводи, поради което въпросът е неотносим и по него не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Шестият въпрос, касаещ законосъобразността на извършен въвод във владение на основание чл. 246, ал. 10 ДОПК, също не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Въззивния съд е приел, че в настоящото исково производство, образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, ответникът не може да оспорва уредената в ДОПК процедура по извършване на публична продан на недвижим имот, поради което не е изследвал въпроса относно законосъобразността на извършения въвод във владение и постановлението за възлагане. При това положение този въпрос не е обусловящ решаващата воля на въззивния съд и не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че във връзка с поставените въпроси касаторът не сочи никаква съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване в посочената хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение в соченaтa хипотезa на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът не обосновава приложимост на основанието, а именно, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В настоящото производство по чл.288 ГПК не може да се направи констатация за недопустимост на обжалваното решение. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за допуснати процесуални нарушения и неправилна преценка на доказателства. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Предвид изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски, но тъй като не са представени доказателства за тяхното извършване, такива не могат да се присъдят на ответника по касация. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.