Определение № 317 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 547/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е частна касационна жалба на „ВиК“ ЕОД, действащ чрез юриск. З., срещу определение № 3184/21.12.202г. на ОС- Бургас по в. ч. гр. д. № 1856/2022г., с което е потвърдено разпореждане № 11578/04.10.2022г. на РС- Бургас по гр.д. № 5054/2022г., с което е прекратено производството по делото и е обезсилена заповед за изпълнение с № 1783/03.06.22г., издадена по ч.гр.д. № 3569/22. на РС- Бургас. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На осн. чл.130, изреч. 2 ГПК препис от частната жалба не се връчва на другата страна. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото. С обжалваното определение, ОС- Бургас е изложил, че в трайната съдебна практика на ВКС се приема, че невнасянето от ищеца на разноски за особен представител на ответника представлява нередовност на исковата молба, която препятства развитието на процеса. Поради това, неизпълнението на надлежно дадените указания за внасяне на разноски е основание по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба. Установил е, че с разпореждане № 20220/01.09.22г., първоинстанционният съд е дал конкретни указания на ищеца за представяне на доказателства за внесен депозит за особен представител в размер на 300лв., както и че е оставил без уважение искането на ищеца за намаляване на така определени депозит и е продължил срока за внасянето му, в който обаче продължен срок нередовността не е отстранена, поради което и на осн. на чл.129, ал.3 ГПК правилно е върнал исковата молба. Възражението на частният жалбоподателя за завишен размер на определения депозит за особен представител е прието за неоснователно, тъй като съгл. т.6 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особен представител се определя по преценка на съда, поради което и не подлежи на контрол за законосъбразност от горната инстанция. По основанията за допускане на касационно обжалване: Частната касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по критериите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В случая, в изложението не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, който именно въпрос би определели рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира частната касационна жалба. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/ 2013 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Липсата на конкретен правен въпрос във връзка с основанията по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане на касационното обжалване. С т.6 на ТР № 6/2012г. ОСГТК на ВКС прие, че процесуалното представителство на ответника чрез особен представител се създава с акт на съда – определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна власт. Процесуалното представителство по чл.47, ал.6 ГПК е възмездно- чл.36, ал.1 ЗА, тъй като за положения от адвоката труд се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. След като особен представител може да бъде само адвокат, съгласно чл.32 ГПК, то и размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определено от съда с акта на назначаването му, като този размер се съобразява с указаното в чл.36, ал.1 ЗА, препращащ към Наредба №1/2004г. за определяне на минималните възнаграждения за вида процесуална услуга. Определението по чл.47 ал.6 ГПК, с което се определя възнаграждението на особения представител, като такова, разрешаващо материално-правен спор, подлежи на самостоятелно обжалване- определение №27/09.01.14г. по ч.гр.д.№7316/13г. на трето г.о., определение № 936/22.12.14г. по ч.т.д. №3334/14г. на първо т.о., определение №208/15.04.16г. по ч.т.д. №614/16г. на второ т.о., от която възможност обаче частният жалбоподател не се е възползвал. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от ОС- Бургас определение № 3184/21.12.2022г. по в.гр.д. №1856/2022г., с което е потвърдено разпореждане № 11578/04.10.2022г. на РС- Бургас по гр.д. № 5054/22г. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,