Определение № 1282 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3665/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител И. В. С. - главен инспектор в ТД на КОНПИ- Варна, против въззивно решение № 156/23.10.2024 г., постановено по в. гр. д. 182/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 38/13.03.2024 г. по гр.д.№ 146/2022 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което са отхвърлени исковете на Комисията с правно основание чл.153 ЗОПНИ против Г. С. И., Л. Б. С. и Т. Л. Б., за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 67900 лв., формирана както следва: на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Г. С. И. и Л. Б. И.: Товарен автомобил, марка „Пежо“, модел „Експерт“ с peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 14.06.2004г., рама № ..., двигател № ..., на стойност 7 900 лв.; и на основание чл. 144 във вр. с чл. 142, ал. 2. т. 2. във вр. с чл. 141 и чл. 149 от ЗОНПИ от Т. Л. Б.: недвижим имот, находящ се в [населено място] по [улица], общ. Г., обл. С., а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА и ограда със застроена площ 155 кв.м. ведно с отстъпено право на строеж в общинското дворно място, в което е построена, представляващо поземлен имот № ..., за който е отреден парцел IV в квартал ... по плана на [населено място], одобрен със Заповед №713 от 01.11.1991 г„ при граници и съседи за дворното място по скица: улици от две страни, ПИ ... и УПИ №...., придобит с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том 1, peг. № 681, дело № 103 от 2017 г. /Акт №, том 2, дело № 204 от06.03.2017 г. на СВ - Т./, с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 60 000 лв. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. С допълнителна молба от 30.01.2026 г. е направено искане за спиране на производството по делото до приключване на производството по тълк.д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал въпрос: „Представляват ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието получените и разходени чрез системи за бързи парични разплащания парични суми с неустановен законен източник, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“. Твърди се, че понятието „разход“ следва да се тълкува в контекста на ЗОНПИ - обхващайки всяко изразходване на средства от патримониума на проверяваното лице, което не е довело до придобиване на друго налично имущество и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество. Това включва не само обичайните разходи, но и средствата, използвани за придобиване на впоследствие отчуждено имущество, както и изтеглени суми от банкови сметки. Такова тълкуване според касатора би осигурило пълнота на финансовия анализ и би предотвратило възможността за укриване на значителни суми чрез манипулиране на финансовите потоци. Сочи се, че по въпроса даденото разрешение от въззивния съд е в противоречие с: ТР № 4 от 18.05.2023г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС; решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС; решение № 129/08.06.2015 г. по гр.д. № 5562/2013 г., на ВКС, IV г.о. и решение № 263/18.12.2020 г. по гр.д. № 1293/2020 г. на ВКС, IV г.о. Твърди се и наличие на хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК доколкото въззивният съд е приложил в противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика нормата на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, в която е дадена легална дефиниция на понятието „значително несъответствие“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата не са подали писмен отговор, и не са изразили становище по същата. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното: По делото е прието за установено, че с решение № 265/26.01.2022 г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД – Варна уведомление от Окръжна прокуратура - Силистра с рег. № 1249/26.06.2020 г. за привличане в качеството на обвиняем на Г. С. И. по ДП № 3623М-78/2019 г. по описа на РУ на МВР - [населено място] за престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ. В хода на проверката било установено, че с решение № 35/01.10.2020 г. по АНД № 229/2020 г. на Окръжен съд – Силистра обвиняемата е призната за виновна по повдигнатото обвинение, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 800 лв. Проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото на Г. С. И. била за период от 16.07.2010 г. до 16.07.2020 г., удължен с решение № 1845/30.06.2021 г. до 16.01.2022 г. Установено е по делото, че първите двама ответници са съпрузи, а третият ответник -Т. Л. Б. е едно от двете им деца. Въззивният съд е приел, че преминалите през банкови сметки парични средства на ответниците, които не са налични в края на проверявания период, не следва да се включват в имуществото на ответника. Позовал се е на ТР № 4/2021 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, като е направил извод, че стойността на т.нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото, а не на сбора на разходите над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Посочено е, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка, но с изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Само ако тези суми са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Следователно паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице и на свързаните с него лица, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал. 2 ЗПКОНПИ, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. Позовал се е също на практика на ВКС след постановяване на ТР № 4/2021 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според която „нетният доход“, по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ е превишението на общия размер на приходите /т.нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Изхождайки от горепосоченото въззивният състав е приел, че заключенията на назначените първоначална и допълнителна СИЕ не доказват наличие на несъответствие в размера, посочен в чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като при задаване на параметрите по поставените задачи били включени суми, които не са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период, независимо от това дали са незаконно или законно придобити. Доказаното несъответствие според въззивния съд, след приспадане на неналичните суми в края на периода, било в размер на 136 608,49 лв., което обуславяло неоснователност на исковете. На 30.01.2026 г. е постъпила молба от касатора, съдържаща искане за спиране на производството до постановяване на решение по образуваното тълк.д. № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 15.01.2026 г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 1/2026 г. на ОСГК на ВКС по правните въпроси: „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?“. Отговорът на този въпрос има значение за настоящото производство доколкото обхваща и въпроси по приложението на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ решаващо произнесени от въззивния съд. Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение