Определение № 5190 от 12.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3886/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Д. Г., чрез адв. С. Г. С. от АК- Варна срещу определение № 3575/30.07.2025 г. постановено по в.ч.гр.д. № 1411/2025 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 7449/05.06.2025г., по гр. д. № 3447/2025 г. на Районен съд – Варна, в обжалваната му част, с която не е прекратено производството образувано по исковата молба на Г. К. Г. срещу Д. Д. Г. по отношение на иска за развод и ползването на семейното жилище, като е приета международна компетентност на българския съд да го разгледа. Претендира се отмяна на определението, като се излагат оплаквания за неговата неправилност. Ответникът по частната касационна жалба Г. К. Г., в писмен отговор подаден в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и е редовна, като е приложено изложение на касационните основания, но е недопустима, като подадена срещу акт изключен от касационен контрол. Исковият процес е бил образуван по искова молба на Г. К. Г. срещу Д. Д. Г. с правно основание чл. 49 от СК за развод, с която са били съединени искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака дете М. Г. Г., както и за предоставяне на семейното жилище, находящо се в [населено място]. Ответницата е депозирала писмен отговор, с който е заявила възражение за неподсъдност на спора пред българския съд с оглед трайното пребиваване на детето и двамата родители в [населено място], Кралство Испания. Твърдяла е, че от 08.07.2015 г., и към момента на подаване на исковата молба постоянното пребиваване на страните по делото е в Кралство Испания. Двамата съпрузи и детето, живеели от 2015 г. в семейното им жилище в [населено място], [улица], а детето посещава училище в същия град. Позовала се е на Регламент 1111/2019 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, като е посочила, че компетентен да разгледа делото е съдът в [населено място], където имало образувано дело под № 344 от 2025 г. По делото, от представените писмени доказателства, е прието за установено, че през 2015 г. страните и детето им са заживели в [населено място], Кралство Испания и понастоящем живеят там. При тези данни, първоинстнционният съд е приел, че българският съд не е компетентен да се произнесе по исковете за родителски права и издръжка на роденото от брака дете /макар и позовавайки се на отменения Регламент 2201/2003 на Съвета, вместо на Регламент 1111/2019 на Съвета/ и с определение № 7449/05.06.2025г., е прекратил производството по гр.д. № 3447/2025 г. в частта по предявените небрачни искове от Г. К. Г. срещу Д. Д. Г.: за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака дете М. Г. Г.. Със същото определение е прогласена международна компетентност на българския съд да разгледа предявения от Г. К. Г. срещу Д. Д. Г. иск за прекратяване на брака между страните и за предоставяне на семейното жилище в България. Определението в прекратителната му част касаещо иска с правно основание чл. 59 ал.2 от СК, е влязло в сила, а в останалата му част е обжалвано от ответницата Д. Д. Г.. В обжалваното определение, въззивният съд е приел, че делото и в непрекратената му част има международен елемент /съпрузите са български граждани, но имат обичайно местопребиваване в Кралство Испания/. Образувано е по иск за развод, предявен от Г. К. Г. срещу Д. Д. Г. пред Варненския районен съд. Приел е, че е в обхвата на Регламент 1111/2019 на Съвета, а съгласно чл. 3, § 1 от Регламента компетентен е сезираният съд, предвид разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Регламента. Пред ВРС производството било образувано на 18.03.2025 г., а от представените писмени доказателства било видно, че пред първоинстанционния съд № 8 във Валенсия, исковата молба на Д. Д. Г. за развод по исков ред, била депозирана по-късно - на 30.04.2025 г. Предявеният иск за развод попада в предметния обхват на Регламент 1111/2019 на Съвета. Регламентът не сочи националната юрисдикция - „съда“ за целите на Регламента /чл. 2, т. 1/, нито вида, условията и реда за обжалване на акта, с който тази национална юрисдикция обосновава или изключва международната си компетентност. Съгласно член 19, § 2 ДЕС държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза - принцип на процесуалната автономия. Според принципа за процесуална автономия, всяка държава членка е длъжна да уреди във вътрешния си правен ред компетентните юрисдикции и да определи процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза Националният закон поставя делото за развод в компетентност на районния съд /чл. 103 ГПК/ и предвижда, че се разглежда в особено производство /по реда на глава ХХVI ГПК/. Националният закон изисква съдът да извърши проверката за международна подведомственост по иска с определение и предвижда, че определението подлежи на въззивно и касационно обжалване, както когато съдът е изключил, така и когато е обосновал международната си компетентност /чл. 28 КМЧП/. Чл. 28 КМЧП се прилага и за делата в обхвата на Регламент 1111/2019 на Съвета. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не допуска касационното обжалване на въззивното решение по иска за развод. На касационно обжалване подлежи само онова решение, с което брачният съд е решил въпросите по чл. 59, ал. 2 СК /за мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на родените от брака ненавършили пълнолетие деца/ и единствено в тази част. В случая обаче, производството по делото пред Районен съд – Варна е прекратено в частта му, касаеща упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака дете М. Г. Г.. Брачното дело е останало висящо само по иска за развод и семейното жилище в България, а не е свързано с родителска отговорност в смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент 1111/2019 на Съвета. Въззивното решение по делото не би подлежало на касационно обжалване, поради което и определението, с което въззивният съд е приел, че Варненският районен съд има международна компетентност да разгледа този иск, съгласно чл.274 ал.4 ГПК не подлежи на касационен контрол /в този смисъл са определенията по: ч. гр. д. № 3446/ 2019 г. на ВКС, ІV г.о.; ч. гр. д. № 2483/2020 г. на ВКС, III г.о.; ч. гр. д. № 134/2021 г. на ВКС, III г.о. и др./. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Указанията, дадени от съда във въззивното определение, че то може да се обжалва пред ВКС, както и последващото администриране на частната касационна жалба, не обвързват настоящия състав, който служебно, извършва преценка за допустимост на образуваното пред него производство.