Определение № 148 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1533/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 18.11.2013г. по гр.д.№2911/2013г. на ОС Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.415 ГПК. Жалбоподателят - И. Г. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора и моли да се допусне касационно обжалване. Ответницата А. А. Г. поддържа, че касационното обжалване е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като како е обжалвано въззивно решение с цена на всеки един от исковете, по които се е произнесъл съда, под 5000 лева. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал.2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел за установено, че И. Г. дължи на А. А. към дата 05.11.2012г. общо сумата 6807.17лв. съставляващи възнаграждения по договори за поръчка, формирани както следва:- 1858.19лв. - възнаграждение по договор за правна защита, определено от Адвокатски Съвет-Варна за процесуално представителство на първа инстанция по гр.д. № 1722/2011г. на ОС Варна; - 1858.19лв. - възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,определено от Адвокатски Съвет-Варна за процесуално представителство на втора инстанция - в.гр.д.№ 254/2012г. на АС Варна; - 3000лв. - възнаграждение за правна защита и съдействие от 14.10.2011г. за представителство по административна преписка № ЗАО-32139/16.09.2011г. на [община], дължимо при произнасяне на административния орган, което е станало на 10.01.2012г. със Заповед № 56/10.01.2012г. на Кмета на [община];- 90.80лв., представляващи общ размер на разноските сторени от адвоката в полза на клиента, във връзка с административното производство № ЗАО-32139/16.09.2011г. на [община] и с адм.д. № 645/2012г. на Административен Съд Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 05.11.2012г. до окончателното й изплащане, - сумата от 137,00лв., представляваща деловодни разноски за внесена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. 16081/2012 г. по описа на ВРС, VІІІ-ми с-в; - сумата 137,00лв., представляваща сторените в производството пред ВРС съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от И. Г. И. на 21.12.2013г. Върховният касационен съд, като е взе предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, приема следното: Касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК предвижда, че не подлежт на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Тъй като в случая обжалваното решение на въззивния съд е по дело с цена на всеки един от предявените искове, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, под 5000 лева, то касационното производство е недопустимо. Предвид изложените съображения, съдът