Определение № 1624 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 691/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. Б. С. З. срещу въззивно определение № 13254/27.08.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 8240/2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение № 20023/14.05.2024 г. по гр. д. № 9779/2024 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл.130 ГПК производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и необосновано, поради което иска отмяната му. В изложението си за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) „допустим ли е пряк иск за защита от дискриминация, основан на чл. 6 КРБ, във връзка с мотивите на решение № 10/26.07.2024 г. по к. д. № 21/2021 г. на КС на РБ, предявен по реда на чл. 71 ЗЗДискр. в случай, когато ищецът твърди, че дадена правна норма въвежда нормативна дискриминация, извличайки правният си интерес да се защити от нормативна дискриминация“; 2) „следва ли гражданският съд, при предявен иск за защита от нормативна дискриминация, задължително да отправи искане за противоконституционност на правната норма, която се твърди, че въвежда нормативната дискриминация и в зависимост от резултата по такова искане да преценява допустимостта на иск за защита от нормативна дискриминация основан на чл. 6 КРБ, предявен по реда на чл. 71 ЗЗДискр.“; 3) „израз на разделение на властите (власт власт възпира) ли е евентуално уважаване на иск за защита от нормативна дискриминация от гражданския съд, основан на чл. 6 КРБ, предявен по реда на чл. 71 ЗЗДискр., когато ищецът твърди, че дадена правна норма въвежда нормативна дискриминация, извличайки правния си интерес да се защити от нормативна дискриминация“. Поддържа се също, че определението е очевидно неправилно - чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ответникът по жалбата – Народно събрание на Република България, чрез гл. юрк. А. С., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на адв. Б. З. срещу Народното събрание на РБ, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 71, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. Ищецът излага твърдения, че ответникът е извършил дискриминация, изразяваща се в приемане на разпоредби в чл. 130, ал. 2 ЗАдв., за които твърди, че са противоконституционни и с които неравноправно са третирани адвокати от адвокатските съвети в сравнение с начина, по който са третирани адвокатите от Висшия адвокатски съвет при обжалването на актовете, издавани по същия закон, както и да бъде осъден ответника да преустанови нарушението, да възстанови положението, съществувало преди нарушението и да се въздържа за в бъдеще от дискриминационно нарушение. Посочено е, че текстът на чл.130, ал. 2 ЗАдв. противоречи на чл. 6, ал. 2 КРБ, тъй като е нарушен принципа за равенство на правните субекти пред правото на достъп до съд, с оглед възпрепятстването на дисциплинарно обвинения адвокат от адвокатска колегия да обжалва решение на Висшия дисциплинарен съд. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим като противоречащ на КРБ и въведения с нея принцип на разделение на властите. Посочено е, че предмет на предявените искове е установяването на проява на дискриминация посредством приемането от НС на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗАдв., с която установява неравнопоставеност между правните субекти по ЗАдв., касаеща правото на обжалване на актовете, издавани по същия закон, както и за вменяване в задължение на ответника НС да преустанови нарушението, да възстанови положението, съществувало преди нарушението (проявената дискриминация) и да се въздържа в бъдеще от дискриминационно нарушение. Съгласно чл. 8 КРБ, държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна, които са независими една от друга, като ответникът е държавен орган, осъществяващ законодателната власт. Всяка една от трите власти в рамките на КРБ осъществява самостоятелно своите правомощия, поради което механизмът на взаимодействие помежду им изключва налагане на действия или предписване на актове, лишаващи органите на съответната власт от гарантираните им от КРБ самостоятелност и дискреционна преценка в процеса на осъществяване на правомощията, които имат. С оглед на това е прието, че е недопустимо съдът, като орган на съдебната власт, да налага действия и вменява задължения на ответника като орган на законодателната власт, пряко свързани с осъществяваните от него правомощия, поради което предявеният иск е недопустим като противоречащ на КРБ и въведения с нея принцип на разделение на властите. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение. По така формулираните въпроси е релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но в изложението не са изложени никакви доводи относно посочените в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки за да се обоснове значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма, или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й поради настъпили в законодателството, или обществените условия промени, които предпоставки не са налице. В допълнение следва да се посочи, че разпоредбите на Закона за адвокатурата не създават съмнение, че на обжалване пред ВКС подлежат не всички решения на Висшия адвокатски съвет, а само онези, които ЗАдв. предвижда изрично като обжалваеми (чл. 7, ал. 5, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и 5, чл. 19, ал. 7 и 8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 ЗАдв.). Тъй като Конституцията на РБ определя адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се организация, а основните принципи за упражняването на адвокатската професия са независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка (чл. 2, ал. 1 ЗАдв.), то законодателят е включил осъществяване на съдебния контрол само в изрично посочени от закона случаи в съответствие с КРБ. Правото на достъп до съд не е абсолютно, като в дискрецията на законодателния орган е правомощието да приеме кои актове подлежат на обжалване, респ. кои правни субекти притежават процесуална легитимация за това. Производство, чиято цел е осъждане на ответника – Народното събрание на РБ, във връзка с упражнената от него самостоятелност и дискреционна преценка в процеса на осъществяване на правомощията, които има, би довело до противоречие с установения от КРБ принцип на разделение на властите. Константно в практиката на ВКС се приема, че иск, който е в очевидно противоречие с много по-значимия, основополагащ общ правен принцип на разделение на властите, е недопустим по аргумент за по-силното основание (виж определение № 121/31.03.2022 г. по ч. гр. д. № 876/2022 г. на ВКС, IV г. о.). Съобразно изложеното, обжалваното определение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В случая, такива пороци на обжалвания акт не се констатират. С оглед на изложеното, не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника по частната касационна жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за настоящото производство, опредено съгласно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение