Определение № 940 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 450/2010 г.
ВКСIII гражданско отделение24.09.2010 г.
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.11.2009г., постановено по в.т.д. №707/2009г. на В. окръжен съд, по касационна жалба на В. А. П.. УКАЗВА на касатора В. А. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 55,35лв., съгласно чл.84 от ГПК и чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационните жалби ще бъдат върнати. След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: и.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от В. А. П. от[населено място], против решението от 06.11.2009г., постановено по в.т.д. №707/2009г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решението от 29.04.2009г. по гр.д.№2186/2006г. на В. районен съд за отхвърляне на предявения от В. А. П. срещу Д. М. Д., М. Д. М. и Б. А. М. иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата не вземат становище. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. А. П. срещу Д. М. Д., М. Д. М. и Б. А. М. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за признаване за недействителен спрямо него на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.12.2005г. с н.а.№182/2005г. между М. Д. М. и Б. А. М. и сина им Д. М. Д.. Въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД /имотът е разпореден от длъжника преди възникване на вземането на кредитора по записа на заповед/, тъй като макар записът на заповед да е издаден преди разпоредителната сделка, едва след извършването й е отхвърлен искът на длъжника по чл.254 от ГПК/отм./, че не дължи част от сумата, за която на кредитора е издаден изпълнителен лист въз основа на записа на заповед. Това разрешение е в противоречие с приетото с приложеното от касатора решение №663 от 20.03.1969 по гр.д.№250/69г. на ВС, Іг.о., че кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустимо от закона доказателствени средства. Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос, явяващ се съществен, тъй като е свързан с изводите на съда относно приложимата правна норма - на чл.135, ал.1 от ЗЗД или на чл.135, ал.3 от ЗЗД, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение