Определение № 476 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6078/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 4898 от 09.08.2013 г., подадена от Я. В. И. срещу разпореждане от 17.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 186 от 2013 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е върната частна касационна жалба на Я. И. вх.№ 2621 от 23.04.2013 г. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна. В писмен отговор от 09.09.2013 г. пълномощникът на ответника по частната жалба [фирма] оспорва същата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за разпореждането на съда на 02.08.2013 г., а частната жалба е подадена на 09.08.2013 г./ и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.275, ал.2 от ГПК във връзка с чл.262, ал.2, т.2 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: С разпореждане от 21.06.2013 г. съдът е оставил без движение подадената от Я. И. частна жалба вх.№ 2621 от 23.04.2013 г. и е дал на жалбопадателката едноседмичен срок да отстрани посочени от съда нередовности на жалбата: да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, удостоверение за юридическа правоспособност или приподписване на частната жалба от адвокат. За това разпореждане на съда Я. И. е била редовно уведомена по реда на чл.46 от ГПК на 01.07.2013 г.- със съобщение, получено от майка й Е. С., която се е съгласила да получи съобщението вместо дъщеря си. Липсват доказателства за отсъствие на Я. И. от адреса и за нейната невъзможност своевременно да узнае за връчването на съобщението, а и не е направено искане по чл.46, ал.4 от ГПК за възстановяване на срока. Поради това и тъй като до изтичане на дадения от съда едноседмичен срок Я. И. не е отстранила посочените й от съда нередовности на частната жалба, правилно с обжалваното разпореждане от 17.07.2013 г. съдът е върнал частна жалба вх.№ 2621 от 23.04.2013 г. на основание чл.278, ал.4 от ГПК във връзка с чл.262, ал.2, т.2 от ГПК. С оглед на гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение