Определение № 879 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 369/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Й. Г. от [населено място] срещу определение № 3098 от 19.10.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4121/2023 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба на жалбоподателя срещу определение № 1116 от 20.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 551/2023 г. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска отмяната му. Ответниците по жалбата „АГРОФИН“ ЕООД и И. С. Г. са подали писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, II г. о., преценявайки данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Производството по ч. гр. д. № 4121/2023 г. по описа на ВКС, II г. о., е образувано по частна касационна жалба на Т. Й. Г. против определение № 1116 от 20.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 551/2023г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 13768 от 08.12.2022 г. по гр. д. № 1955/2022 г. на Варненския районен съд за изпращане на делото по подсъдност на Хасковския районен съд на основание чл. 118, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Разпоредбата препраща към нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК и определя като критерий за допускане до касационно обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК цената на иска. В случая първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1250 лв., като част от вземане в размер на 63 631,05 лв., което обуславя необжалваемост на въззивното определение на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Определението на Варненския окръжен съд, против което е подадена частна касационна жалба, е постановено по гражданско дело с цена на иска под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер от 5000 лв., поради което решението по него не би подлежало на касационно обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, независимо от преграждащия им характер. Ето защо изводът на състава на ВКС, че частната касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е правилен. Във връзка със заявеното от частния жалбоподател в настоящото производство увеличение на иска следва да се посочи, че то по своята същност е предявяване на нов допълнителен иск към първоначално предявения относно такава част на същото спорно право, която не е била предявена с първоначалния иск. Увеличаването на иска е форма на изменение на иска чрез въвеждане на допълнителен петитум, което може да се предприе в съдебно заседание или вън от него, но и в двата случая ответникът трябва да бъде уведомен за изменението на иска. Когато то се предприема в отсъствието на ответника изменението на иска става с писмена молба, препис от която се връчва на ответника. В настоящия случай жалбоподателят е посочил, че увеличава размера на иска /без да конкретизира каква сума претендира/ едва с подаване на настоящата частната жалба срещу определението на ВКС, поради което изявлението му е без значение при преценката на неговата правилност. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,