Определение № 269 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4545/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д., приподписана по чл. 284, ал.2 ГПК в уточненията и приложенията към нея от съпругата му М. Г.- Д. ,срещу определение № 1969 от 01.08.2023г по ч.гр.дело № 1817/2023г на Софийски апелативен съд,произнесъл се по частна жалба на настоящия жалбоподател,като е потвърдил определение №1995 от 15.02. на Софийски градски съд ГО, 12 състав за връщане на подадена от М. Д. Д. искова молба,поради неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нейни нередовности на основание чл. 129, ал.3 ГПК и прекратяване на производството по гр.д №1524/2022г по описа на СГС. Въззивният съд на свой ред е изтъкнал ,че с върнатата искова молба ищецът е заявил за разглеждане частични парични претенции за компенсиране на имуществени и неимуществени вреди с посочен ответник Софийски окръжен съд, в резултат прекратяване от съдия- докладчик на производство по гр.д №476/2021г образувано пред този съд по негова искова молба да бъде осъден Софийски районен съд да заплати обезщетение за вреди,търпяни от ищеца в резултат на незаконно присъствие на журналисти и фотографи в съдебната зала по образувано срещу него наказателно производство.На ищеца са били дадени двукратно указания да конкретнизира твърденията си по отношение на наведени процесуални факти и вредоносните действия на съдия- докладчика по соченото в исковата молба дело ,също и в какво точно се изразяват имуществените и неимуществените вреди.След получаване на указанията от 06.02.2023г ищецът е депозирал молба с която е заявил ,че намалява частичните си претенции,с искане производството да се изпрати по подсъдност на СРС ,също така с молба от 13.02.2023г е посочил ,че самият съдебен акт по гр.д №476/2021г на СОС нарушава европейското право и директива на ЕС. На свой ред съставът на САС е намерил ,че ищецът не е изпълнил указанията да отстрани посочените нередовности на исковата молба,не е въвел конкретни фактически твърдения по вредоносните действия на съдията докладчик по гр.д №476/2021г на СОС с които да е нарушено общностното право,липсват и твърдения в какво се изразяват претендираните вреди. Изтъкнато е ,че в молбата са сочени вредоносни действия на състава на Софийски районен съд,които не са били предмет на разглеждане в производството пред СГС.Съгласно чл. 270 ,ал.4 ГПК не е констатирано процесуално нарушение, като в случая са приложени последиците на чл.129, ал.3 ГПК ,вместо делото да се изпрати по подсъдност на СРС, поради което обжалваното преграждажо определение е потвърдено Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно,постановено от незаконен състав,тъй като участвали при постановяването му съдии са си давали самоотвод по други негови дела, когато са били съдии в Софийски градски съд. След указания, дадени с разпореждане №3467/ 29.08.2023г, включително относно изискването за изложение на основания за допустимост на касационно обжалване и обосновката им ,изложението от касатора М. Д. Д. и защитата му на основания за допускане до касационно обжалване се съдържа към депозирана молба от 25.09.2023г.Сочи се чл. 280, ал.1,т.2 – нарушение на правото на ЕС,чл.6 ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права, според практиката на ЕСПЧ, поради предубеденост и нарушено правото на независим и безпристрастен съд,което право е нарушил Софийски окръжен съд.Целтата в обжалвания понастощем акт е била да се прекрати делото,а критерият за предубеденост, наложен в практиката на Европейския съд се извежда и от съдържанието на акта. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275,ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определениеНастоящият съдебен състав на ВКС,Трето гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалаване по служебен критерии и за проверка на валидносттта или допустимостта на обжалвания съдебен акт съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС.Определението е постановено в предписаната от закона форма,подписано е от съдебния състав на Софийски апелативен съд,участвал в постановяването му и е по предмета на делото,като е дадено разрешение на процесуалноправен въпрос. Върховен касационен съд,ІІІ г.о намира ,че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не е отговорено на критерия за формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ,ал.1 ГПК и липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280, ал.1,т.2 ,предл. второ,ГПК(в редакция съгласно пар.74 ЗИДГПК, обн. ДВ бр.86/2017г).Съгласно задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКСг., въпросът в изложението следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение а в представеното изложение не е формулиран никакъв въпрос. Наведено е единствено твърдение ,че съставът на съда постановил обжалваното определение не е бил безпристрастен. Действително ,следва да се съблюдават изискванията на чл. 6, § 1 ЕКПЧОС и да се гарантира правото на ефективен достъп до съд по чл.47 от Хартата на основните права в ЕС-за справедливо, публично и в разумен срок гледане на делото от безпристрастен съд, предварително създаден със закон .Същият смисъл имат и правата,изведени от основните начала на ГПК и гарантирани в неговите норми.В националното ни законодателство,в съответствие с установения в общностното право принцип на процесуална автономия на държавите-членки,са уредени процесуалните правила, предназначени да гарантират пълна защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на ЕС. Всяка държава членка определя процесуалните правила за съдебните производства,предназначени да гарантират изискването( в този смисъл-определение № 301 от 16.08.2022 г.по ч. гр. д. № 2584/2022 г. на IV ГО на ВКС и цитираната в него практика на Съда на Европейския съюз) Процесуалните норми,уреждащи изискванията за редовност на исковите молби до съда,способите за отстраняване на констатирани нередовности по указание на съда и последиците от неотстаняването им,са императивни. Съдилищата са дължи да ги прилагат ,като стриктното им прилагане в акт като оспорвания от касатора,в който е в съответствие със закона е проверена валидността, допустимостта и правилността при обжалване,не засвидетества пристрастие. Следва да се изтъкне,че решенията на Европейския съд по правата на човека не са сред актовете, които могат да послужат за допускане на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, но също така не се констатира несъобразяване с практиката на ЕСПЧ при взетите предвид от Софийски апелативен съд обстоятелства. Решаващо е не субективното чувство на страната относно пристрастността на съдебния състав,а дали при конкретните обстоятелства опасенията са обективно оправдани.Необходими са факти,от естество при субективна преценка /лични убеждения на конкретен съдия/, и обективна преценка /легитимна външна причина /, да насочат за възможна пристрастност на съда,съобразно практиката на ЕСПЧ./33.Nortier v Netherlands,13924/88,24 август1993г, също така Hauschildt v Denmark, Kiprianou v Cyprus и др/В случая наличието на предходни отводи по други дела,по време когато член на съдебния състав е бил съдия в друг съд,каквито съображения касаторът е изтъкнал при настоящето обжалване, не са достатъчни за да обосновят основание за отвод по конкретното дело,което зависи от различни факти/определение № 358 от 07.05. 2021г. по гр. д. № 509/2021 год. на III ГО на ВКС/,те не са достатъчни и да обосноват критерии за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал .1 т.2 ГПК, или при служебно съобразяваните на критерии ,предвиден в чл. 280 ал.2 ГПК. По изложените съображения Върховен касационен съд ІІІ г.о.