Определение № 776 от 12.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Б. А., чрез адв. М. Х. от САК, срещу въззивно решение № 2081/30.03.2018 г. на Софийския градски съд, постановено по в.гр.д. № 7721/2017 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Обосновва допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Насрещната страна К. С. А., чрез адв. М. А. от САК, е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Софийският градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, предявен от Н. Б. А. срещу К. С. А. за лишаване на последния от родителски права по отношение на детето Д.. Съдът приел за установено, че Д. е [дата на раждане] от майка Н. Б. А. и баща К. С. А., по време на фактическото им съжителство. След раждането на детето, от 2010 г., родителите се разделили. Въпросът за местожителството на Д. и съответно родителските права спрямо него, както и издръжката, не е уреден между родителите. Детето е останало при майката и напълно отглеждано от нея, с помощта на настоящия й съпруг Т. А., с когото ищцата сключила граждански брак на 30.06.2012 г. Според социалния доклад на ДСП „К. с.“, основните потребности на детето са задоволени; Д. не познава рождения си баща и не го възприемал като значима фигура; малолетният има изградена емоционална връзка с майка си и съпруга й, а ответникът продължително време не е общувал с детето. Биологичният баща К. А. живее на семейни начала с друга жена и дъщерите, родени от брака й. Според Софийски градски съд ищцата не е предприела никакви действия за запазване у детето на образа на бащата, а напротив – поддържала у Д. заблудата, че съпругът й бил негов баща; самата тя не е предприемала никакви действия за осъждането на бащата за издръжката на детето, респективно за заместване на неговото съгласие за пътувания на детето. Съдът приел, че именно поведението на майката съставлява обективна и независеща от волята на ответника причина, поради която последният не участва активно, с непосредствени лични грижи, в живота на сина си. Съдът посочил, че не може да направи еднозначен извод, че бащата не е изпълнявал родителските си задължения умишлено поради незаинтересованост, а не поради поведението на майката, довело погрешното убеждение на детето относно произхода му. Вярно е че бащата трайно не е давал издръжка на детето до ноември 2016 г. (седем месеца след подаване на исковата молба), но този факт сам по себе си не обуславял основателност на исковата претенция, а следва да бъде преценяван с оглед отчуждителното поведение на майката, довело до формиране у детето на напълно погрешна представа относно произхода от бащата. Съдът съобразил и фактите, настъпили след предявяване на иска, а именно: доброволното участие на ответника в издръжката на детето, считано от 11.11.2016 г., както и предприемането от К. А. на действия във връзка с консултирането му за подобряване на родителския му капацитет. По делото били представени доказателства за извършени доброволни плащания от страна на ответника К. А. на издръжка на малолетния Д. в размер на 105 лева месечно за периода от февруари 2017 г. до февруари 2018 г. включително. Предвид изложеното, съдът формирал извод, че не налице и условието „неплащане на издръжка“. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросът: при установяване трайно неполагане на грижи и неплащане на издръжка на малолетен от неговия родител, в исково производство по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, съдът следва ли да даде отговор на въпроса дали са налице основателни причини за трайното неполагане на грижи и неплащане на издръжка и, ако са налице такива, следва ли ясно и по недвусмислен начин да ги посочи, е относим за правния спор, но в случая въззивният е посочил кои са според него причините за неполагането от страна на бащата на непосредствени грижи за малолетното дете, като е обособил като основна такава поведението на майката. Обосноваността в изводите, съответно съгласието или несъгласието с крайния извод на съда, нямат отношение към поставения въпрос. По него не е налице противоречие със съдебната практика. Неотносим към постановеното от въззивния съд е и следващият въпрос: налице ли е възможност, в исково производство по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, да се допусне изключение от основни принципи на правото и ответникът да черпи права от собственото си противоправно поведение. В обжалваното решение съдът не е достигнал до заключение за противоправно поведение на ответника, съответно за наличие на вина у него. В процедурата по чл. 288 ГПК съдът не може сам да прави анализ на доказателствата, нито да извежда свои правни заключения. Въпросът дали за осъществяване на фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е необходимо условие родителят, който се грижи за отглеждането на детето, да е потърсил преди това от родителя – ответник даване на издръжка, е от значение за постановеното от въззивния съд и крайния резултат по спора. Не се установява поддържаното противоречие с решение № 209 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4468/2008 г. на IV г.о., но съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като с оглед предмета на настоящия спор може и служебно да допуска до касационно обжалване въззивното решение, вкл. и по непосочени от касатора основания, дори и поради непосочени в касационната жалба касационни доводи за неправилност. Въпросът за служебното събиране на доказателства и допускането на такива по искане на страните в производство за лишаване от родителски права по отношение на малолетно дете е също включен в предмета на въззивното производство и от значение за постановения резултат, като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк.дело № 1/2013 г. В заключение, следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, съдът